Искам да кажа ... (50)_17.08-23.08

Е, да, тия си бяха от "наще", ама чак па толко. То едното бяло, друго черно, дет се вика. Свирено, де.

Тия са майсторите от магазина, от който купихме паркета. Не ги избирам аз. Ама как да знам, че ще мажат гьотере. Иначе паркетът е добре засега.
Ще се търка, то се е видяло. Накрая ще го мина с шкурка, че много ме дразни.

От петък се чудя - ако поискам да емигрирам в Северна Корея, по принципни съображения, кое е по-вероятно - да получа виза, или да ме въдворят в психиатрия  

Трябва да има ред. Дисциплина. Правила. Йерархия.
Туй то.

На мен  пък не ми се иска да идват училище, детски градини и т.н Даже точно днес обсъждахме това - колко ми е неприятно Северната Корея на цялата работа-  сутрешни организации, водене, прибиране на децата, следене какво се случва в училище. Не ми е сигурно, не са около близки .

Бърдс,  вземи ме с теб. И на двете места бих пробвала 

  Ами добре, тръгваме 
Мъжът ми вика "Или ще направиш главоломна кариера там, или ще те убият за нелоялна конкуренция". Обижда ме на диктатура и тоталитаризъм, един вид 

Нино, ти няма да издаяниш на едното място, не се прави. Ти една диета не изтрая, щото ти отне свободата да готвиш вкуснотии, пък в Северна Корея ще ходиш

За психиатрията нищо не казваш, Вал   

Хаха, Бърдс, така си трябва и аз съм за реда!

Аз не искам да идва училището. Не ми пречат децата из къщи. Аз това лято такава почивка му направих, че чак ме е срам. Голямо лежане, голямо моткане. Ама откога пък не ми се беше падало 
Моите тръгват на училище май на 7 септември. До края на септември са от 9 до 13 часа, от октомври влизат на пълни обороти, до 16.30.

За психиатрията и аз в редиците. Два дни дъжд ми бяха достатъчни да установя, че хич не съм наред. Не може времето да ми влияе толкова много на настроението. Измърморих си мърморенето за цял сезон.
За коя Оная тема говорите? Някоя за готвене или онази, в която се отделиха девойките?

Абе ред и дисциплина, бе!

А, на мен не ми влияе времето. Обаче малките днес хем бяха на вън и преди малко ги строих. Играят опасно и много ме е страх да не се пребият по мебелите. Хем в хола сме им направили пространство и се се заврат около масата и ръбове. Разкряках се и мирясаха 

Дано баща ми да успее поне пролетта да стегне мазето за баба ми, че да може голямото да си има стая. Така и се ще вече да се усамотява. А и да си напише нещо се трябва да е в кухнята.

   Представих си. Ако баба ми ме ядоса, мисля да набухна едно в хладилника и да и изкарам акъла някоя сутрин. Тестена експлозия!

Благодаря ти много. Ще го пробвам някой ден. Ще стана по-рано и ще процедирам както ти.
За хладилник ще диря друго.

А, забравих - сега гледам във фейса снимки на ремонта в детската, дето беше голямата. Сега ще е малката. Е, евала на директорката!
Тази жена буквално живее за тази градина. Направила е баните и тоалетните сега, за чудо и приказ!
И всичко по градината се ремонтира, става разкоша!
ТОлкова отдаден човек скоро не съм срещала!

Хей дами,страхотни сте,ще ме приемете ли във вашия отбор?

Аз случайно попаднах на темата,но виждам ,че има потребителки на които много симпатизирам и затова реших да се включа  

И понеже заглавието е "Искам да кажа', реших да споделя какво ме мъчи на прага на есента,а именно,че не ми се ходи на работа,искам да съм домакиня,искам да си гледам детето,да не го записвам на ясла,да си обърна внимание на дома ,на себе си и на ММ..

Лошото,е че ако напусна работа няма връщане назад,а и имам ипотека с вноска от 410лв за идните 10г,не мога са си позволя,а и ми е супер съвестно да напусна и да натоваря ММ с вноската....в същото време ми е супер гадно и виновно,че не съм си с детето,че си прекъснах майчинството,за да се върна на работа,изобщо се въртя в един омагъосан кръг с гузната ми съвест и витае някакво безкрайно неудовлетворение от всичко ...

Близкото ми обкръжение ми казва да си послушам разума и сърцето,ако искам да напусна ,все някак ще се свием и ще преживяваме,но да имам времето за детето си,дома си ,ММ и т.н, но от друга страна не ми стиска да напусна,защото съм в тази система вече десета година и ако напусна няма връщане назад и всичко отива по дяволите,от друга страна вече ми е дотегнало от всичко,искам почивка и спокойствие,да си гледам детето и къщата....

На другия фронт ме тревожи факта ,ако детето ми  иска или да се нуждае от нещо и аз да не мога да му го купя,да не разполагам със средства,да вися по пейките,да чопля слънчоглед и да казвам,че съм с 2 специалности ,а нямам и 2 дни трудов стаж

Май при мен се получава хем сърби ,хем боли

Съжалявам,ако съм ви отегчила,но имах нужда да споделя и много ще се радвам,ако някоя дама си каже мнението или ми даде съвет от собствен опит  

Аз пък съм се опънала, гушнала съм лаптопа, хрупам солети и гледам "Гордост и Предразсъдъци". Не че не съм го гледала, но филмът е хубав. Както и мистър Дарси.
И на темата хвърлям око, разбира се.

teddynm, добре дошла
Много неприятна ситуация. Нищо не мога да посъветвам, това е решение, което трябва да вземете семейно. Но напълно те разбирам и съчувствам
Аз си гледах децата до две години и половина, но при сигурна работа, платено майчинство. Иначе не знам как бих постъпила...
 Чака ме поредното пържолоядене. Мъжете пекат пак месо на огнището, не признават нищо постно....