Как да се отърся от миналото и да продължа напред?

  • 10 974
  • 83
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 1 017
Хей, ти си жена, ще издържиш!
Ние сме като тръстиките- като духне ураганът, огъваме се до земята чак, но спре ли вятърът, се изправяме и продължаваме напред.
Стисни зъби и подкрепи " милото", че мъжете са като боровете- гордо вирят чело и снага, ама често ураганът ги изтръгва из корен.

Малко встрани от темата, но това, което каза absurt, много ми хареса.

# 46
  • Мнения: 536
Хей, ти си жена, ще издържиш!
Ние сме като тръстиките- като духне ураганът, огъваме се до земята чак, но спре ли вятърът, се изправяме и продължаваме напред.
Стисни зъби и подкрепи " милото", че мъжете са като боровете- гордо вирят чело и снага, ама често ураганът ги изтръгва из корен.

Малко встрани от темата, но това, което каза absurt, много ми хареса.

работя по въпроса да не съм като мъжете...

# 47
  • Мнения: 1 262
Хей, ти си жена, ще издържиш!
Ние сме като тръстиките- като духне ураганът, огъваме се до земята чак, но спре ли вятърът, се изправяме и продължаваме напред.
Стисни зъби и подкрепи " милото", че мъжете са като боровете- гордо вирят чело и снага, ама често ураганът ги изтръгва из корен.

Малко встрани от темата, но това, което каза absurt, много ми хареса.



Хаха. чак да те хване яд, че не си мъж  Mr. Green. Правят каквото си искат и после пък трябва и да сме внимателни, защото видиш ли са много крехки  Crazy

# 48
  • Мнения: 12 473
Ок де, аз само се учудвам на "страстта", с която си пазиш проблема. А той дори не е твой. На мъжа ти е. Негова е най-голямата загуба и болка. Дори и да не е видял на време, него най-го боли.
То защо се "вреш" в тази болка?
Ако беше на негово място - сигурна ли си, че щеше да го предотвратиш?
Дали по-този начин неволно небтърсиш реванш да му покажеш, че си по-добра от него?

Знаеш ли това как съвсем може да го сдуха като мъж, а оттам и отношенията ви?

Мъжът ти има нужда от опора и подркепа точно сега, а не от жена, страдаща от неуспехът му.

# 49
  • Мнения: 4 711
fiolio, не само мъжете са така. Сестра ми е същата работа, но тя нито мрънка, нито се оплаква.
Според мен не си простила, не си преглътнала, гневна си и за това мислиш за отмъщение. Не разбирам много от психология, но си някъде по средата на приемането на тази загуба. Приемеш ли я, няма да искаш да отмъщаваш. А това ще стане трудно, щом все още се борите с последствията.

# 50
  • Мнения: X
Всъщност, доколкото аз схванах, ти си по-ядосана и наранена от съпруга си, не от предателите....
И те разбирам.В даден момент съпругът ми също, макар и не в такива мащаби, "прескочи" мнението ми и застана "до другите".Гадно е, много, боли от факта, че си пренебрегнат....
Мина ми, беше отдавна.Но си трябва време, истина е.
За чуждите хора обаче си имам "верую", което е клише наистина, но досега нито веднъж не ме е предало:"Бог забавя, но НЕ забравя!".Дори тези дни го сложих в подписа си.Повода-случайно научих, че хора, нарушили душевното ми спокойствие (образно казано, за да не използвам по-силни думи), са си получили заслуженото по един или друг начин.
И това не е за първи път.
Така че, възмездие/справедливост/наказание от съдбата или както искаш го наречи, ИМА.Животът постоянно ми го показва/доказва.
Затова не се тровя да мисля кой, кога, защо и как бих наказала."Този горе", или каквото там ръководи съдбите ни, се грижи всеки да си получи това, което заслужава.Рано-късно, за всеки идва неговият "час".

# 51
  • Мнения: 12 473
Всъщност, доколкото аз схванах, ти си по-ядосана и наранена от съпруга си, не от предателите....


И аз така я разбрах..Т.е - егото й е силно засегнато..
Ми над това да поработи и ще й мине..

# 52
  • Мнения: 697
Аз да кажа, как се научих да игнорирам миналото - първо силно вярвам, че Господ си знае работата и в един момент си връща на виновника. После се научих просто да спра да мисля за гадната ситуация. Сетя ли се, си казвам, не мисли и измествам мислите с друго. И така, Самоконтрол. Това е. Не е трудно. Иска се само желание.

# 53
  • Мнения: 2 288
Е, като искаш да забравиш, защо пишеш тема, която ще следиш и ще те връща към "предателството"?

Спукай им гумите на колата или поне една, напъхай клечка за зъби в ключалката на вратата или нещо такова. Хем не е крайно гадно, хем си е отмъщение  Hug Просто номер, чрез който да ти олекне на теб Wink

Най-лошо е да се задълбава в негативен проблем, който вече дори не е на дневен ред! Обсебващо ми звучи!
Успех

# 54
  • Мнения: 1 262
Ок де, аз само се учудвам на "страстта", с която си пазиш проблема. А той дори не е твой. На мъжа ти е. Негова е най-голямата загуба и болка. Дори и да не е видял на време, него най-го боли.
То защо се "вреш" в тази болка?
Ако беше на негово място - сигурна ли си, че щеше да го предотвратиш?
Дали по-този начин неволно небтърсиш реванш да му покажеш, че си по-добра от него?

Знаеш ли това как съвсем може да го сдуха като мъж, а оттам и отношенията ви?

Мъжът ти има нужда от опора и подркепа точно сега, а не от жена, страдаща от неуспехът му.

Как да не е мой проблем? Заради цялата тази история, останахме без нищо. Лишихме децата си от наследство и аз също наравно с него в момента връщам без да съм харчила нищо от това. А децата, за тях дори не ми се говори. През какво минаха пак заради неговите решения и пак въпреки моето мнение. Не искам реванш, нито пък смятам че съм по-добра от него. Просто ми се искаше да ме беше послушал поне малко.
Както той самият сега казва. Как пък поне за едно нещо не съм те послушал. Tired

Давам му опората и подкрепата. Заедно сме и съм се нагърбила със сто неща, за да мога да помагам в тази бездънна яма. Явно просто го наказвам. Трябва да намеря начин да спра.

kalinaаa, Love!, и аз вярвам че всичко на този свят се връща. Може би просто ми се иска да им се върне по-бързо  Mr. Green

Последна редакция: ср, 19 авг 2015, 15:39 от fiolio

# 55
  • Мнения: 11 462
И мен скоро хора на които много вярвах, демонстрираха колко ме харесват и се спукваха да ме ласкаят ме предадоха. Приех го тежко. Мислех само за това в началото, говорех с тях в ума си, нападах ги, обяснявах се. После започнах да мога да мисля и за нещо друго. После започнах да ги сънувам - всяка нощ!
Имах ключов момент, когато характерното за мен самообвинение премина в нападение, макар и в главата ми.
Сега рядко се сещам за тях, но все още изпитвам негативна емоция. Искам да се отърся от нея, защото така те продължават да ме нараняват. Надявам се с времето и това да отшуми!

# 56
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 275
fiolio, извинявай, коя зодия е мъжът ти?

# 57
  • Мнения: X
Как да не е мой проблем? Заради цялата тази история, останахме без нищо. Лишихме децата си от наследство и аз също наравно с него в момента връщам без да съм харчила нищо от това. А децата, за тях дори не ми се говори. През какво минаха пак заради неговите решения и пак въпреки моето мнение. Не искам реванш, нито пък смятам че съм по-добра от него. Просто ми се искаше да ме беше послушал поне малко.
Както той самият сега казва. Как пък поне за едно нещо не съм те послушал. Tired
Само дето няма как да върнеш времето и да поправиш нещата.
Както писах, разбирам как се чувстваш....темата ти ме "върна" години назад, припомних си как се чувствах всеки път, като го погледнех...колко пъти съм изпадала в ярост-кога явно, кога наум, че съм безсилна...  Но, всичко това е безсмислено.След свършен факт, е само и единствено тровене на нервите и изостряне на отношенията.Разбрах го по трудния начин, виждам, че сега ти май правиш същата грешка.Знам, че не е лесно, но ако можеш, се спри.Недей.На него със сигурност му е достатъчно гадно и отвратително, със сигурност изпитва неимоверна вина, че заради глупостта/ината/доверчивостта/наивността си ви е причинил подобни беди и се налага сега да търпите какво ли не заради това.Ако е точен, стабилен, добър мъж и баща, със сигурност се чувства в пъти по-зле от теб....Ако и ти наливаш масло в огъня, нещата нито ще се оправят, нито ще станат по-леки за "преглъщане".
Клише, ама ....трябва време.Просто опитай през това време да отреагираш негативите си по друг начин, не върху него, въпреки че си ги заслужава всичките.

# 58
  • Мнения: 1 262
fiolio, извинявай, коя зодия е мъжът ти?


Рогато, инатливо Теле  Grinning Защо?

# 59
  • Мнения: 2 650
И мен скоро хора на които много вярвах, демонстрираха колко ме харесват и се спукваха да ме ласкаят ме предадоха. Приех го тежко. Мислех само за това в началото, говорех с тях в ума си, нападах ги, обяснявах се. После започнах да мога да мисля и за нещо друго. После започнах да ги сънувам - всяка нощ!
Имах ключов момент, когато характерното за мен самообвинение премина в нападение, макар и в главата ми.
Сега рядко се сещам за тях, но все още изпитвам негативна емоция. Искам да се отърся от нея, защото така те продължават да ме нараняват
. Надявам се с времето и това да отшуми!

При мен е точно същото, уж  съм игнорирала хората...проблема, даже мисля, че  ми е минало и даже добре се справям, ама ...по..ягодите... тези хора, /неща/ си ме тормозят и в сънищата и все още там се саморазправям с тях, а и сънищата са ярки и с лош привкус, който  ми зарежда гадно деня.  Тъпото е,че  сигурно на  хората, причинили /причиняващи/ това, им е точно през шмайзера какво на кого и как нещо са бъгнали и  почти им завиждам за  пердето... а така ми се ще да видя поне реална,  някаква ...бе, поне мъничка справедливост, за да  си се уравновеся . Вредни щения  общо взето Rolling Eyes

Общи условия

Активация на акаунт