Това е въпроса. Беше предадено цялото ми семейство. Живота ни предостави възможност за ново начало, далече от тези хора. (не са ни роднини) Но не спирам да се връщам назад. Всеки път, когато мечтая за светлото бъдеще, започвам да мисля за отмъщение и как ще им натрия носовете. После си казвам защо? Реално не го искам. Не искам да си отмъщавам за стореното. Знам, че рано или късно всичко се връща. Четох наскоро статия с Ричард Гиър, как да пожелаеш щастие на враговете си. Искам да мога да го направя. Искам просто да стана, да се изтупам, да забравя за стореното и да продължа напред. Вие успяхте ли и как?
- Публикувана: 18 авг. 2015, 15:57 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2015, 16:11 ч.
Как да се отърся от миналото и да продължа напред?
Винаги съм си мислела, че е безмислено да се пилее енергия за отмъщение. Не е случайна поговорката: "Кой каквото прави, на себе си го прави". Има и други в тоя смисъл ... и всички ги знаем. Щом вече всичко е зад гърба ти по-добре гледай напред, а не трови ежедневието си с минали неща.
Това и аз казвам. Не искам да отмъщавам. И искам да не мисля за минали неща. Но винаги когато започна да мисля, се промъкват мисли в насока натриване на носове. Не го искам. В момента, в който се появят мислите, сама се спирам и си казвам добре, защо мислиш за това. Защо не се радваш на това което имаш, незавсимо от това какво са ти направили и не ги забравиш. Искам да се науча да не мисля за тях. Незнам как.
По някакъв начин имаш ли досег с "тези хора" сега? Ако не - защо се връщаш? Според мен на това трябва да си отговориш. Пишеш, че не искаш да отмъщаваш, а какво искаш? Искаш да ги забравиш или мислено / и до голяма степен мазохистично / да създаваш сценарий, в който "им натриваш" носа 
Явно нещо те държи много силно свързан/а с това минало. Или ти липсват емоции в настоящето, та ги търсиш в старите работи ...
Явно нещо те държи много силно свързан/а с това минало. Или ти липсват емоции в настоящето, та ги търсиш в старите работи ...
Не. Вече по никакъв начин нямам допирни точки с тях. Идея нямам защо го мисля. Просто беше жестоко предателство от много близки за нас хора. Иначе емоции не ми липсват и като цяло съм с доста натоварено ежедневие. Просто съм човек мечтател. Така релаксирам. Обичам да затворя очи и да мечтая.( в интерес на истината се случва рядко) И тогава когато съм най-успяла в мечтите си 
започва натриването на носове. Иначе в ежедневието си не се сещам дори за тях.
започва натриването на носове. Иначе в ежедневието си не се сещам дори за тях. 
Ами пък помечтай си в крайна сметка. Предполагам, че повечето хора са си мечтали да отмъстят на такива, които са ги наранили, на мене също ми се е случвало. И в един момент просто съм преставала да го мисля. Пусни го да отмине и ще се оттървеш от това постепенно, поне аз така мисля.
Не. Вече по никакъв начин нямам допирни точки с тях. Идея нямам защо го мисля. Просто беше жестоко предателство от много близки за нас хора. Иначе емоции не ми липсват и като цяло съм с доста натоварено ежедневие. Просто съм човек мечтател. Така релаксирам. Обичам да затворя очи и да мечтая.( в интерес на истината се случва рядко) И тогава когато съм най-успяла в мечтите си започва натриването на носове. Иначе в ежедневието си не се сещам дори за тях.
започва натриването на носове. Иначе в ежедневието си не се сещам дори за тях.
И аз бях предадена ...само ,че от членове на собственото ми семейство. Лошото е, че не мога дори преставно да си "отмътся" някак, защото твърде дълго са ми били "близките ми хора", за да ми стане добре от каквото и възмездие фантазно. И аз не знам как да излекувам непрошката- Уж не го мисля през повечето време, а после с трясък ме връхлита гневното опровержение на фразата, че "времето лекува". Не се прощава лесно без чужда помощ. Едно "извинявай" или "прости ми" може да свърши повече работа, отколкото психотерапия или самоанализ на емоциите...ама нещата рядко са лесни. 
Все пак ,може да е смешно звучащо,но след дълго повтарящо се мислене - "що така ми се случи", достигнах до успокояващия извод - те така или иначе са щели да ме предадат, въпросът е, че са го направали точно на време! Ако беше малко по-рано или малко по-късно - щеше да е мноого по-зле...така че ,може и да съм им благодарна
Все пак ,може да е смешно звучащо,но след дълго повтарящо се мислене - "що така ми се случи", достигнах до успокояващия извод - те така или иначе са щели да ме предадат, въпросът е, че са го направали точно на време! Ако беше малко по-рано или малко по-късно - щеше да е мноого по-зле...така че ,може и да съм им благодарна
Зандали и аз така разсъждавам. Всъщност човек трябва да може да намери положителна страна на случващите се неща. Въпреки че въобще не е лесно, а понякога дори невъзможно. И аз това си казвам. По-добре че сега ни отърваха от присъствието си, че не се знае ако беше по-късно, колко по-зле щеше да е за нас. Но това не променя факта, че наистина от моята гледна точка ме е яд, че те ще се измъкнат безнаказано за наша сметка и искам възмездие. Може би и за това мисля. Но в никакъв случай не искам аз съм човека, който ще раздава възмездия. Наистина вярвам, че всичко на този свят се връща и се надявам да им се върне. Повече ме е яд на съпруга ми, защото той до голяма степен допусна нещата да се развият така, въпреки моето недоволство и несъгласие. Не спирам да натяквам и на него. Знам че не е правилно . Ясното ми съзнание казва семейство сте, сбъркал е. Всеки бърка. Гледай напред и мисли как ще се справите със ситуацията. Но като гледам как страдаме благодарение на това, не пропускам да натяквам 
Това също е част от проблема ми. Искам да се науча и на него да не натяквам за минали грешки, но е трудно.
. Ясното ми съзнание казва семейство сте, сбъркал е. Всеки бърка. Гледай напред и мисли как ще се справите със ситуацията. Но като гледам как страдаме благодарение на това, не пропускам да натяквам Това също е част от проблема ми. Искам да се науча и на него да не натяквам за минали грешки, но е трудно.
В смисъл, че мъжът ти е бил подведен като се е предоверил ли? Той със сигурност не се чувства добре от това, но пък и не си мисли, че чак толкова бъркаш като му показваш грешката - стига да не се прекалява, неприемливостта на случилото се е вид съпричасност, дори под формата на упрек. А на мен все ми се повтаря - айде стига, какво толкова, нали си жива и здрава...и това просто ме вбесява , щото някак така се омаловажават нещата, през които съм минала 
/радвам се ,че съм вече в период, в който мога да сложа такъв емотикон за край на такова изречение /
/радвам се ,че съм вече в период, в който мога да сложа такъв емотикон за край на такова изречение /
Зандали, аз по скоро бях наблюдател на случващото се. Както вече казах, не бях съгласна за много негови решения, но той направи всичко въпреки мен и мнението ми. За това и натяквам. Сега съжалява, но това не променя проблемите, през които минаваме, благодарение на това и на тези които ни предстоят. А нещата са сериозни. Аз също в отговор получавам, к`во толкова станалото станало ще се оправим някак си. Което ме вбесява. Защо трябва да лишавам децата и мен заради неговото мислене. Иначе да подведоха го. Ама не е луд тоя дето яде баницата 
White flower това правя ангажирала съм се максимално, но то проблемите си стоят и идват нови, заради случилото се. И колкото и да се опитвам да не му се ядосвам, като излезе нещо ново избухвам.
White flower това правя ангажирала съм се максимално, но то проблемите си стоят и идват нови, заради случилото се. И колкото и да се опитвам да не му се ядосвам, като излезе нещо ново избухвам.
РаботИ, работИ, работИ.
Ангажирай се в това да помагаш на хората.
Постави си цел - да наваксаш загубеното по добър и честен начин.
Ангажирай се в това да помагаш на хората.
Постави си цел - да наваксаш загубеното по добър и честен начин.
Това някаква мантра ли е
Точно помагащите са най- подложени на риска да са предадени.
А ако е загубено доверието, уважението, любовта дори-как се наваксва това по честен начин.