Как да се отърся от миналото и да продължа напред?

fiolio, всъщност нещата извън обидата от наглостта на определени хора, не са  чак толкова отчайващо важни  /обикновено/. Щото примерно може да си вложил всичките си спестявания в банка и тя после да фалира...загубата е една, разочарованието  обаче , различно. Уроците също са различни по важност. Важното е, че не са ви развалили заедността!  Иначе ако това те успокоява поне малко -аз щастливи гадняри не познавам 

Само едно ще ти кажа - гледай да сте здрави, пък другите подробности времето ще сложи на правилните им места.

Прости..
На себе се, на тях..
И продължи.
Това е "лекът".

Много хубав материал по темата:

Мразя всички съществуващи клишета за прошката. Знам всяка пословица и поговорка, всеки съвет, всяко общоприето мнение. Знам ги, защото се опитвах да намеря отговори в литературата. Изчетох всички постове в блоговете, посветени на изкуството да се освобождаваме от гнева. Преписах всички цитати на Буда и ги научих наизуст – и никой от тях не сработи за мен. И вече знам, че разстоянието между „Решението е просто” и истинското постигане на умиротворение, може да бъде непреодолимо. Знам това.

Прошката е непреодолима джунгла за всеки, който копнее за справедливост. Самата идея, че този, който ни е наранил, може да остане ненаказан след всичко, което ни е сторил, причинява болка. И тогава сме готови да изцапаме ръцете си с кръв, защото следите от кръв биха били удовлетворение. Искаме равен резултат. Искаме човекът, който ни е наранил, да преживее същото, което сме преживели ние.

Прошката е като предателство към самия себе си. Че кой е готов да се предаде по средата на борбата за справедливост! Гневът изгаря отвътре и душата ни в крайна сметка се оказва поразена от собствената си отрова. Ние знаем това, но въпреки всичко не можем да променим ситуацията. Гневът се превръща в част от нас – както са сърцето, мозъкът или белите дробове. Познавам това чувство. Познато ми е това усещане, когато яростта в кръвта бие в такт с пулса.

Но ето какво трябва да помним за гнева: гневът е инструментална емоция. Ние сме ядосани, защото искаме справедливост и вярваме, че това ще ни донесе полза. Вярваме, че колкото сме по-зли, повече неща ще можем да променим. Но гневът не разбира, че всичко вече е минало и вредата е нанесена. Той казва, че отмъщението ще поправи всичко.

Но да бъдеш ядосан, това е като непрекъснато да човъркаш кървяща рана, вярвайки, че по този начин ще предотвратиш появата на белег. Ако този, който ви е наранил, е истински човек, той ще се върне при вас и ще направи на раната шев с такава точност, че от раната няма да остане следа. Но, ако не е…

Истината е тази: гневът е отказ от лечение.

Да, страшно е, защото когато раната заздравее, ще трябва да заживеем с нова и непозната кожа. А така ни се иска да си върнем старата. И се появява гневът, който казва, че е по-добре да не позволиш на кръвта да спре и на раната да заздравее.

Когато в нас кипи от емоции, прошката е невъзможна. Иска ни се да простим, защото с ума си разбираме, че това е здравият избор. Искаме да бъдем свободни, спокойни, умиротворени – всичко това, което прошката предлага. Искаме бурята в ума ни да утихне, но не можем и не можем да се разберем сами със себе си.

Защото най-важното за прошката, което никой не ни е казал, е че тя няма да поправи нищо. Прошката не е просто гума, която да изтрие случилото се. Тя няма да премахне болката, с която до момента сме живели и няма да ни даде мигновено успокоение. Търсенето на вътрешен мир е дълъг и труден път. И прошката е просто това, което ще ни спаси от „обезводняване” по този дълъг път.

Прошката е отказ от надежда за различно минало. Разбиране, че всичко вече е свършило, прахът се е уталожил и разрушеното никога повече няма да бъде възстановено в първоначалния му вид. Прошката е признание, че няма магия, с която да се поправят щетите. Да, ураганът е бил несправедлива стихия, но ще трябва да продължим да живеем в своя разрушен град. И най-силният гняв не може да го възкреси от руините. Ще трябва да го възкресим сами.

Прошката означава поемане на лична отговорност – не за разрушеното, а за възстановяването му. Решение за това как да върнем вътрешния си покой.

Прошката не означава да забравим този, който ни е наранил. И не означава, че трябва да продължим да бъдем приятели с него. Просто приемане на факта, че този човек е оставил белег, с който ще трябва да живеем. Затова, спрете да очаквате, че, когато простите, всичко ще си бъде същото като преди. По-добре започнете да лекувате раната, независимо от това дали ще останат белези. Прошката е решение да продължим да живеем със своите белези.

Прошката не е триумф на несправедливостта. Всъщност става дума за създаване на собствена справедливост, карма и съдба. Става дума за това да се изправим на крака, твърдо решени да не бъдем нещастни заради миналото. Прошката е разбирането, че нашите белези няма да определят нашето бъдеще.

Прошката не означава, че се отказваме. Означава, че имаме сили да продължим напред.

Източник: AdMe.ru

На мен ми отне три години да спра да го мисля и да се ядосвам и впрягам
Още повече, че с тези хора няма как да прекъснем отношения, поддържаме някакъв санитарен минимум
Но отношенията ни никога няма да бъдат толкова близки, колкото бяха преди, поне от моя страна бяха близки и безкористни, явно от другата страна са били злобни и сметкаджийски, но добре прикрити до един момент

Но категорично не смятам, че съм простила или че ще простя някога
Предателството беше твърде сериозно, за да бъде простено и още по-лошо, не беше еднократно
Това, което постигнах за изминалите три години е, да мога без силни отрицателни емоции да погледна назад и да махна с ръка
Повтарям си, че в този живот всеки получава това, което заслужава
Аз си получих за моята наивност
Онези си получават за злобата непрекъснато

Само към един човек съм изпитвала истински гняв в живота си. За късмет въпросната персона не ми е била никога близка, та да ми се налага да контактувам или нещо подобно. Не съм простила на този човек в смисъла, в който напълно да ми е минало. Но вече мисълта за това ми е далечна, сещам се само при повод. Реално не ме интересува точно какво ще става. Просто се оказва, че явно не съм отмъстителен човек. Най-доброто отмъщение е да си живееш живота. 

Ами, опитай се да си представиш, че оставаш без съпруга си и прецени, дали да продължиш с натякванията!
Не си безгрешна и ти, но явно, се опияняваш от правотата си, без да си даваш сметка, че той самият се обвинява за грешката си.
Няма човек, дори осъзнал че е виновен, да изпитва нежни чувства към този, който вместо да го разбере, се опитва да го смачка.

Не си им простила и за това имаш такива мисли.
Как да простиш - не знам.
Аз също имам да прощавам на някои хора и колкото да се опитвам не мога.

EXQUISITЕ, благодаря за текста. Беше полезен и до голяма степен описва чувствата ми  

absurt, разбирам какво искаш да ми кажеш. Дори допускам, че до някъде е възможно да злоупотребявам. Но голяма част от мен му е много ядосана и смята, че той напълно заслужава това, което му причинявам в момента, тъй като той направи не една, а поредица от грешки. Той също застана срещу нас заради тези хора. Буквално загърби мен и децата. И тъй като аз вече виждах, че го използват, застанах с ясната си позиция на несъгласие това да продължава. Тегли ми една и продължи. В резултат на което, в момента страдаме всички. Въпреки това се опитвам да го разбера. Той е друг тип човек и изцяло вярваше в идеята и в хората. Отдаде се абсолютно и изцяло. Разбирам го за това, въпреки, че аз лично никога не бих поставила интересите на други хора, пред тези на семейството ми. И именно заради това искам да се науча и знам че за да продължим напред, трябва да престана да му припомням назад. Но как. Опитвам. Понякога, все по-често замълчавам. Но то се натрупва отново и отново, както и проблемите. Те тепърва предстоят. Идва един, опитвам се да дишам дълбоко и да си кажа ок давай да решаваме и тъкмо като си помисля, че сме го решили идват нови два. Няма край. И аз избухвам.

Да си подтискаш гнева за мен не е решение. Отдай се на мислите за отмъщение, в мечтите всичко може,ще ти писне все някой ден,ще разбереш ,че е безсмислено. Как да преживееш нещо,като избягваш да мислиш за него,отдай се на гнева си и го използвай в своя полза.Превърни желанието за мъст в стимул за успех. Никога не знаеш от какво по-лошо нещо те е спасила съдбата ти,давайки ти това. ВИновни няма,едва ли съпругът ти умишлено е искал да нарани теб и децата,надявал се е вярвал е...

Доколкото разбирам, става дума за пари. Съпругът ти е инвестирал пари в някакъв използвач, когото е смятал за приятел. От "казвах ли ти аз" полза няма, направо си е гадно от твоя страна, защото той вижда не по-зле от теб последиците от наивността си. Да прощаваш - какво има да се прощава в случая? Някакви подлеци са ви използвали и измамили. За какво да им прощаваш, те прошка искали ли са? Самоцелната прошка, само защото видиш ли така трябва, не е кой знае какво. Ще си спомняш за тези моменти без отрицателни емоции, когато се оправите и възстановите от последиците им. Докато си броите залците няма как да не те е яд, че говедата хапват хайвер примерно. Човешко е. Та вместо да достъпкваш съпружието вземи го подкрепи и вижте как по-бързо да се оправите, пък останалото не го мисли. Само ще си дойде.

fiolio, дано успеете да продължите напред. Само, че на думи е много по-лесно, отколкото на дела. Ако си бил предаден, от хора, които си смятал за близки.. много трудно може да преглътнеш обидата. Семейството ми беше така да се каже, предадено, измамено и каквото се сетиш от най-близките им семейни приятели. Е, да в един момент просто прекратиха всякакви отношения, но оттам нататък не са се доверявали на никой повече. Аз също съм си извадила изводите и се доверявам трудно. Ако проблемът може да се реши чрез дело, действайте, а ако няма как да докажете правотата си, пиете една студена вода и главата горе.

Шамс, ще ти разкажа историята, но малко по-абстрактно.

Капитан 1 искал да си има кораб и споделил идеята си на Капитан 2. Съгласисл се Капитан 2 и заедно с общи усилия построили кораб за чудо и приказ. Дълги години плавали в спокойни води и попътен вятър. Но се задала буря и Капитан 1 хукнал да спасява кораба, докато Капитан 2, започнал да крои планове как да напусне кораба, взимайки каквото може от него. Капитан 1 бил прекалено зает в спасяването на бедстващият кораб. Това било всичко, за което живеел. Обичал кораба си и дал всичко от себе си за спасяването му. Дори помолил водата, въздуха и слънцето и те също му помогнали. Рибите му казвали, че Капитан 2 не спасява кораба, а го руши още повече. Но Капитан 1 не искал и да чуе. Та това е бил дългогодишният му приятел Капитан 2. Той никога не би предал Капитан 1. И така всяка риба, която си позволяваше да каже лоша дума срещу Капитан 2, биваше отхвърляна от Капитан 1. Не след дълго Капитан 1, разбрал че Капитан 2 е напуснал кораба с всичките му провизии, както и с помощите, които Капитан 1 беше взел за спасяването на кораба. Така Капитан1 останал сам във вече потъващ кораб. Сега Капитан 1 трябва да плати морски данък за кораба, който ще лежи на дъното на океана, както и да върне помощта на въздуха, слънцето и водата. Какво стана с капитан2? Качил се е на друг кораб. И плава рядом с капитан3. Но знаците говорят, че историята е на път да се повтори. Опитахме се да предупредим капитан 3, но не пожела да чуе....

А няма ли начин Капитан 1 да осъди Капитан 2 за това, което е станало и да си възвърне поне част от това, което Капитан 2 му е взел? Или няма желание...

Кораба е бедствал дотатъчно дълго, че Капитан 2 да напусне кораба по абсолютно законен начин, зад гърба на Капитан 1.

До някъде липсва и желание. Той дори след всичко не вярваше, че е предаден. Трябваше аз да крещя като луда, за да го убедя да спре да го търси и да пита защо.  

В бизнес делата, особено в България, редовно потъват кораби с помощта на някой от капитаните. Аз мислех, че за нещо по-гадно става дума... За работа ли е, не си го слагай на сърце. Не може да имаш бизнес и само да печелиш - има и загуби. Отделно орташката работа е сложна. Продължаваш напред сам и това е. Дано на Капитана му дойде акъла занапред да не се повтаря това, друго полезно аз не виждам.