Как да се отърся от миналото и да продължа напред?

  • 10 973
  • 83
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 569
Достатъчно зло са ви причинили чужди хора, но най- голямото ще си го причиниш сама. Ще изгубиш мъжа си с постоянното натякване как е сбъркал. Как мислиш? Той дали не страда?
Разбирам, заслепена си от гняв и отрицателни емоции. Трябва да застанеш до мъжа си. Ти ако не си му опора, кой?

# 31
  • Мнения: 2 222
Има и  още нещо. Трябва да приемеш, че вината е И на мъжа ти, че не си е следил достатъчно добре нещата. Всяка грешка в общ бизнес, всяко недоглеждане се плаща с лихвите. По-добре да се приеме, че лошото е зад гърба ви, може занапред да реши да си работи сам, така няма да има кой да ви измами. Или да си имате общ бизнес. Много са вариантите. С натякване за минали грешки обаче нещата много се влошават.

Аз самата най-много мразя някой да ми говори как могло да съм постъпила по-иначе еди кога си  Crazy

# 32
  • Мнения: 1 262
Знам и си давам ясна сметка за това. Опитвам се да не му натяквам, но не ми се получава.  Sad. Това е въпроса как да спра да мисля за сторенето и да погледна напред, без да се връщам назад. Искам, но не се справям.

# 33
  • София
  • Мнения: 1 017
Гадна работа откъдето и да го погледнеш.
Дай си време и по-горе ти го казах.

# 34
  • Мнения: 2 222
Приеми, че нищо не може да се върне обратно! Радвай се, че не става дума за човешки живот или здраве. Всичко, свързано с бизнес и работа, с бели кахъри, освен ако човек не се поболее сам по темата. Ти това ли искаш?

Какво би те удовлетворило?

# 35
  • Мнения: 165
Преди четири месеца семейството ми преживя същото, само, че предателите бяха двама. Чувствата, които изпитваш са и моите чувства. Искам да преживеят същото което причиниха на нас. Но май трябва време. Не сме седнали да се вайкаме, продължаваме напред, но е много, много трудно да започнеш от нулата.
Няма ден, час в който да не мисля за това, което ни се случи. Да- казват не им желай злото, казвай да бъдат благословени и така за мен щяло да е по- добре. Но дори и да искам,  не мога да им простя със сърцето си. И аз като теб понякога се гневя на съпруга си, че не ме послуша когато ги усещах какви са, че все се раздаваше заради тях, а те гледаха само себе си. В началото беше страшно, шокът-голям, но лека полека свикваме. Съпругът ми е убеден, че те тепърва ще берат плодовете на своите постъпки, аз съм малко по- лабилна. Ту си мисля , че всичко се връща, ту, че гаднярите просперират. Ама поживьом увидим.

# 36
  • Мнения: 1 262
Ако просто беше потънал кораба, без да има толкова големи последствия за нас, предполагам че нямаше да е толкова трудно да си кажа станалото станало. Гледай напред. Но сега проблемите следват и ме връщат.

Rakovina, натякваш ли? Как реагираш когато трябва да решите проблем, който е в следствие на наивността на съпруга ти?

# 37
  • Мнения: 2 222
Аз затова ти казвам - бъди реалист. Какво може да се върне обратно? Ако няма какво, тогава какво би могла да направиш, което би те удовлетворило? На какво мнение е мъжа ти?

# 38
  • София
  • Мнения: 4 349
Отмъщението е като бумеранг - винаги се връща  Thinking Thinking Thinking

# 39
  • Мнения: 1 262
Аз затова ти казвам - бъди реалист. Какво може да се върне обратно? Ако няма какво, тогава какво би могла да направиш, което би те удовлетворило? На какво мнение е мъжа ти?

Кораба потъна, а ние сме далеч от него и от тях вече. Там нищо не може да се върне или спаси. Единствено задълженията останаха и ние ги връщаме с цената на личното ни имущество и много лишения. Той също ми казва, спри да ме връщаш назад. Докато ме връщаш, няма да се справим. Трябва да гледаме напред. Започнахме на ново място. Буквално то нулата. Той сега чисти паубата на друг кораб, а аз правя други неща. Знам че ще се справим. Понякога има надежда в мен и сама му казвам, ще се справим. Малко остана. Но понякога буквално се чувствам загубена и изпадам в дупка.

# 40
  • Мнения: 2 222
Послушай мъжа си. Мисли за това, което ще постигнете занапред, а не за това, което сте загубили.

# 41
  • Мнения: 165
 fiolio не знам какъв съвет да ти дам, само знам, че е много, много трудно да се преживее и преодолее такова нещо. Нека това "знам, че ще се справим" те крепи, вярвай, че хубавите мигове предстоят, защото в живота нищо не може да бъде само черно, ще дойдат и хубави дни. Явно сте борбени хора, ще преодолеете и това. А това, че отвреме навреме изпадаш в дупка - ами според мен е нормално и напълно човешко.
С времето болката ще намалява.  Wink

# 42
  • Мнения: 1 262
Благодаря ви!  Hug Давате ми сили и кураж. Истината е, че отдавна сме в това състояние и краят не е далеч, просто аз съм на предела на силите си.

# 43
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 439
Ами нормално е да си на края на силите си  Hug Човек се стяга, за да преодолее трудностите и сам не усеща къде му е лимитът, та понякога го надхвърля без да усети. Знам, че е трудно, но черните мисли и съжаления те тровят, а може да затруднят и комуникацията в семейството. Не си създавай сама трудности - едва ли са ти нужни. Следвай новия път, който сте поели. Пари се губят, пари се печелят. Те са ни нужни, за да живеем, но не мисля, че трябва да за цел в живота. А на травмата ти ще й трябва време, за да се излекува. А също ще дойде ден, в който с чисто сърце ще простиш и на мъжа ти, а и на себе си. Имай вяра  Peace

# 44
  • София
  • Мнения: 24 839
Благодаря ви!  Hug Давате ми сили и кураж. Истината е, че отдавна сме в това състояние и краят не е далеч, просто аз съм на предела на силите си.
Хей, ти си жена, ще издържиш!
Ние сме като тръстиките- като духне ураганът, огъваме се до земята чак, но спре ли вятърът, се изправяме и продължаваме напред.
Стисни зъби и подкрепи " милото", че мъжете са като боровете- гордо вирят чело и снага, ама често ураганът ги изтръгва из корен.

Общи условия

Активация на акаунт