- Публикувана: 25 авг. 2015, 11:03 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2015, 09:31 ч.
Бихте ли се възползвали?
По темата - и аз съм от тези, които ако имаха репродуктивни проблеми, щяха да си осиновят дете. Има тооолкова много деца, които вече са родени, а никой не ги иска. Не е редно. А аз на всяка цена да искам да има нещо на света с точно моите гени? Ами не, не ми е важно да са моите гени. Даже не знам дали бих се пробвала на ин-витро, сигурно щях направо да си осиновя.
ако имаше, ама нямаш! Повдига ми се като прочета такива постове за осиновяването. Все едно става въпрос за куче, а не за дете! Децата в домовете не са неща, върхху които човек да си упражнява милосърдието и да си чеше самолюбието колко е добър. Хората не осиновяват, защото искат да помогнат на някое дете, а защото искат дете. Помагат на дете приемните родители, доброволците и пр., но осиновителите осиновяват, защото искат да са родители.
ако имаше, ама нямаш! Повдига ми се като прочета такива постове за осиновяването. Все едно става въпрос за куче, а не за дете! Децата в домовете не са неща, върхху които човек да си упражнява милосърдието и да си чеше самолюбието колко е добър. Хората не осиновяват, защото искат да помогнат на някое дете, а защото искат дете. Помагат на дете приемните родители, доброволците и пр., но осиновителите осиновяват, защото искат да са родители.
Пий чай от мента за гадене! Хем и нервите ще ти успокои.
Не знам как така разтълкува думите ми и това за упражняването на милосърдие защо ми го вкарваш в устата, като изобщо не съм го имала предвид. Казах, че е редно децата да имат кой да ги обича наистина. С това ли не си съгласна? Смятам, че хората могат да обичат дете, без то да им е биологичен наследник. Имам познати с осиновени деца и поне отстрани така изглежда - обичат си децата.
И двете ни деца не се получиха от раз. По около половин година се опитвахме и за двете. Никога не ми мина през акъла изкуствена утроба. Ама никога!
И това е личното ми мнение, не се опитвам да го натрапвам, а само го споделям. Хайде по-спокойно, моля.
Е как ще ти мине през акъла, като за сега е напълно невъзможно. Но ако стане реална опция, нямам никакви съмнения, че ще бъде вариант за много хора преди да помислят осиновяване. Желанието за собствено дете е много силно нещо, както сигурно и сама знаеш.
А ти и сега можеш да си осиновиш, правят го хора и с биологични деца.
А ти и сега можеш да си осиновиш, правят го хора и с биологични деца.
И аз не смятам, че е милосърдно и някакъв огромен жест да осиновиш дете. Затова се избират родители за детето, не дете за родителите. Това е действие, което се предприема, защото искаш да имаш дете и винаги са ми били много странни разни похвали"Чест ви прави, че сте се решили", "Такива хора трябва да има като вас, даряващи любов...". Лично аз не бих осиновила, за да си почеша самолюбието и да дарявам нещо, да извършвам едва ли не благотворителност. Бих осиновила, за да ми се даде любов, за да имам дете, което да възпитавам и обичам.
Аз имам репродуктивни проблеми, но половинката ми не желае осиновяване и този вариант не стоеше пред нас. В крайна сметка се получи случайно, преди прибягването до някакви по-сложни процедури.
Та ако бяхме в бъдещето и все пак не можех да забременея, мъжът ми не иска осиновяване..вероятно бих си помислила за изкуствена утроба
Макар, че поне за мен възникват въпроси детето как би се развило главно психически, ако в пренаталния период няма досег с майка, че чува гласът и, звуците на тялото, не получава хормони и различни вещества от нея. Предполагам, че би могло някак да се измисли
Като цяло всъщност не бих използвала, но ако дилемата е между това да нямам деца и да използвам изкуствена утроба, може би, ще си помисля.
Аз имам репродуктивни проблеми, но половинката ми не желае осиновяване и този вариант не стоеше пред нас. В крайна сметка се получи случайно, преди прибягването до някакви по-сложни процедури.
Та ако бяхме в бъдещето и все пак не можех да забременея, мъжът ми не иска осиновяване..вероятно бих си помислила за изкуствена утроба
Макар, че поне за мен възникват въпроси детето как би се развило главно психически, ако в пренаталния период няма досег с майка, че чува гласът и, звуците на тялото, не получава хормони и различни вещества от нея. Предполагам, че би могло някак да се измисли
Като цяло всъщност не бих използвала, но ако дилемата е между това да нямам деца и да използвам изкуствена утроба, може би, ще си помисля.
Макар, че поне за мен възникват въпроси детето как би се развило главно психически, ако в пренаталния период няма досег с майка, че чува гласът и, звуците на тялото, не получава хормони и различни вещества от нея. Предполагам, че би могло някак да се измисли
Като цяло всъщност не бих използвала, но ако дилемата е между това да нямам деца и да използвам изкуствена утроба, може би, ще си помисля.
За сега поне няма никакви научни доказателства, а само спекулации, че едва ли не чувайки приглушените шумове (глас на мама) това влияе върху емоционалното и психическо състояние. Според мен не оказва никакво влияние и една имитация на тази среда би имала същият ефект върху бебето, както и майчината утроба. Най - малкото ембрионът няма развит мозък, върху който да бъде оставен евентуален отпечатък, така както на едногодишно, например.
В някои случаи даже е и по - добре от бременността, защото много майки са били нервни от хормоните и са изкарвали нервна и стресова бременност, или са пушили и пили, което например при изкуствената утроба няма да го има.
споко, изкуствена утроба няма, както и няма да има заселване на Марс... в близко бъдеще.
ха, ха, това с имитацията хипотетично е интересно. Ще се започне правенето на каталози - каква точно имитация на каква точно майка да се включи - дзен, емоционална, мързелива, приказлива, спортискта...
ако още малко си развихрим въображението, ще направим и изкуствени майки - идеални - няма да се нервират, няма да се карат, няма да им се спи, ще са суперумни, супергрижовни, супер-супер-хипер-мега... И накрая вероятно ще имаме напълно неприспособими за живот човешки индивиди.
ха, ха, това с имитацията хипотетично е интересно. Ще се започне правенето на каталози - каква точно имитация на каква точно майка да се включи - дзен, емоционална, мързелива, приказлива, спортискта...
ако още малко си развихрим въображението, ще направим и изкуствени майки - идеални - няма да се нервират, няма да се карат, няма да им се спи, ще са суперумни, супергрижовни, супер-супер-хипер-мега... И накрая вероятно ще имаме напълно неприспособими за живот човешки индивиди.
Изглежда не мога да се обясня разбираемо. Милосърдието е това, което Andariel ми приписа, а аз нямах предвид.
Много хора правят какво ли не, за да се сдобият с биологично свое дете, включително се увреждат с лекарства, увреждат се психически, когато и N-тата ин-витро процедура не сработи...
Оф, както и да е, не ми се пише повече. Аз си знам какво имам предвид. Имах предвид приоритетите - "трябва да е от мен на всяка цена" или "може да не е от мен". При мен е втория случай.
Гласувах си в анкетата и... хайде, със здраве и дано на по-малко жени да им се налага да правият такива избори.
Много хора правят какво ли не, за да се сдобият с биологично свое дете, включително се увреждат с лекарства, увреждат се психически, когато и N-тата ин-витро процедура не сработи...
Оф, както и да е, не ми се пише повече. Аз си знам какво имам предвид. Имах предвид приоритетите - "трябва да е от мен на всяка цена" или "може да не е от мен". При мен е втория случай.
Гласувах си в анкетата и... хайде, със здраве и дано на по-малко жени да им се налага да правият такива избори.
Не!
Ако не мога да го износя и родя, ще си осиновя! Дори сега бих го направила, макар че имам възможност (затова май ще избера донор). Да, има неудобства, но е уникално като изживяване и голяма част от чара е в бременността.
Малко отклонение, но за да не съм голословна - изобщо не ми беше лесно - в първата бременност загубих бебето и се наложи аборт, с втората до 4-ти месец повръщах каквото и да хапнех (ама няма значение сладко, кисело, солено, горчиво...), после зверско главоболие и киселини до края. Накрая цяла нощ контракции и час напъни и раждане без упойка. Накрая почти 4 кг бебе, да не говорим за шевовете.
Но определено бих искала отново! Дано стане!
Ако не мога да го износя и родя, ще си осиновя! Дори сега бих го направила, макар че имам възможност (затова май ще избера донор). Да, има неудобства, но е уникално като изживяване и голяма част от чара е в бременността.
Малко отклонение, но за да не съм голословна - изобщо не ми беше лесно - в първата бременност загубих бебето и се наложи аборт, с втората до 4-ти месец повръщах каквото и да хапнех (ама няма значение сладко, кисело, солено, горчиво...), после зверско главоболие и киселини до края. Накрая цяла нощ контракции и час напъни и раждане без упойка. Накрая почти 4 кг бебе, да не говорим за шевовете.
Но определено бих искала отново! Дано стане!
естествено, че правят! Това е може би най-базовият инстинкт, заедно с този за самосъхранение. Рядко двойки осиновяват, преди да са опитали всичко, на което са били способни, за да родят, пък дори да е с донорска яйцеклетка, донорска сперма, сурогатна майка. И не е само в гените, а в това да е тяхно, просто отстъпват от обичайното желание за собствено, биологично, лично износено дете толкова, колкото им позволяват вътрешните граници. Има хора, които остават без деца, но категорично отхвърлят възможността да осиновят, явно имат някакви вътрешни бариери, и по-добре е така.
а аз, като един "щастливец" или "нещастник" сблъскал се с "явлението" - стерилитет и борещ се с него вече 10 години отговорих "НЕ ЗНАМ", защото за тези 10 години "борба" - лично мой избор се научих на едно основно нещо - Никога не трябва да казваш НИКОГА, защото и ти самия не знаеш през какво ще преминеш и какво ще те промени.
Ако това, ще даде по-добър "старт" и "начало"(в смисъл предотвратяване на генетични заболявания и разни от този род неща) на моите деца, както и ако това е единственият ми шанс да имам свои деца ще кажа "ДА", но ако това се превърне в поредната "мода" да си имаме деца по-безболезнено и да си правим експерименти ще кажа "НЕ" .
Ако това, ще даде по-добър "старт" и "начало"(в смисъл предотвратяване на генетични заболявания и разни от този род неща) на моите деца, както и ако това е единственият ми шанс да имам свои деца ще кажа "ДА", но ако това се превърне в поредната "мода" да си имаме деца по-безболезнено и да си правим експерименти ще кажа "НЕ" .
"Делфин" се казва и един вид риба тон
Мда, колкото има мащерка, която се казва джоджен.