Бихте ли се възползвали?

Не е точно така. Осиновителите дават огромна любов и всеотдайност на децата, но само те си знаят колко трудности и мъки преживяват именно заради невъзможността пренаталната, инстинктивна връзка "майка-дете" да бъде изкопирана и заменена напълно.

От тук обаче следва един въпрос, който мисля, че много, много не се задава. Значи ли това, че таткото, който няма тази връзка  "гледа с други очи" на детето? Колкото и близо да е, колкото и добър родител да е бащата? Всъщност "по - ниско" ли стои, защото няма 9 месеца преднина? По - малко ли обича и чувства ли така децата, както майката дори и да ги гледа наравно с нея?

Зависи от човека - някои бащи да, други не. То и при жените е така - някои изграждат връзка с детето още в утробата, други чак, след като се роди, а трети, като мен, даже и след това.

С това съм съгласна. Но дали всички тези трудности се дължат само на липсата на биологичната майка и до каква степен са повлияни от живота на детето между раждането и осиновяването?

Репликата ти ме накара да се замисля, че в контекста на изкуствената утроба, осиновяването не е най-подходящ паралел (но пък и май няма по-подходящ), защото в първия случай бебето се взима направо от "родилна зала", а във втория случай доста по-късно. И тогава към развитието на бебето се натрупват и други фактори като осъзнаване, наличие на устойчиви спомени, а ако е съвсем мъничко - има значение дали е било обгрижвано от приемни родители, от лелки или не е било обгрижвано изобщо.

Аз лично, не отдавам чак такова значение на пренаталното възпитание, защото то е само един от факторите в тези взаимоотношения, които са и динамично развиващи се, и се влияят от всичко - среда, характери, степен на адаптивност, интровертност и емоционалност. А при родителя се добавя и още нещо - това е негов избор, осмислен и осъзнат. Той е водещ в тези взаимоотношения и може да предположи някои неща в дългосрочен план, залагайки гледната си точка във възпитателния процес.

В този ред на мисли има значение и до каква степен майката вярва в пренаталното възпитание и доколко слуша инстинктите си, независимо дали го е износила или не. И когато го вземе от изкуствената утроба, дали ще го постави върху гърдите си, за да усети това, което досега е симулирала машината или ще си го занесе вкъщи в кошарката.

---
Чудя се дали има случаи, в които осиновителите взимат децата от родилния дом (например при сурогатно майчинство) и дали има наблюдения върху това как се отразява на бебето липсата на тази, която го е износила. И, от друга страна - дали има наблюдения върху бебета отделени от майката, за да са в кувьоз и върнати на същата тази жена в контекста на пренаталното възпитание.

вече не, но по време на соца директно оттам са ги вземали.

Ако може да се вярва на филми, Моника и Чандлър също директно от родилния дом си взеха детенцето.

Това за соца не го знаех, но има логика - намаляват статистиката за изоставените деца, сакън да не се развали плана за петилетката...

А за "Приятели" - нищо чудно и да е така, доколкото знам сурогатното майчинство е разрешено в част от щатите.

То доскоро беше така, когато преди няколко години направиха новата система с централното кандидатстване. Преди това директорите на домовете и началниците на родилното са разрешавали.  И тогава е било много трудно да се осониво бяло, здраво бебе.

То там не беше сурогатно майчинство, а жена, която е забременяла, не иска бебето, търсеше осиновители и двамата ги осиновиха

За детето е най-добре да се вземе от родилния дом, но пък се дава предимство на биологичната майка да размисли...