- Публикувана: 25 авг. 2015, 21:09 ч.
- Последно мнение: 31 авг. 2015, 23:04 ч.
Две чертички веем, и от радост плачем и се смеем!Бъдещи мами над 35
Фокси за аронията:
Заливаш плодовете с вода колкото да се покрият и вариш докато пуснат всочко и побелеят (просветлеят). После смесваш обемно сок и захар 1:1. Можеш да стерилизираш в шишенца, колкото за капачката или да замразиш директно във фризера. После разреждаш и пиеш.
вместо сок:
Може и да изсушиш плодовете.После се вари 1 супена лъжица във вода, подслаждаш и пиеш чай
Заливаш плодовете с вода колкото да се покрият и вариш докато пуснат всочко и побелеят (просветлеят). После смесваш обемно сок и захар 1:1. Можеш да стерилизираш в шишенца, колкото за капачката или да замразиш директно във фризера. После разреждаш и пиеш.
вместо сок:
Може и да изсушиш плодовете.После се вари 1 супена лъжица във вода, подслаждаш и пиеш чай
Благодаря ви , мили мои!
Почерпка за всички! Дано не я изтрият.Амини,
супер новина! Много се радвам!Правя питката за прощъпулника, рожденичката спи
, после ще ви кажа какво е хванала първо. 
Всичко е в балони и разни други украси, отидоха за тортата, а довечера почерпка навън.Жане, моите хора са сглобили кошарата като съм била в родилния дом. И като се завърнах с бебето намерих приятна изненада- цялата стая приготвена, украсена, миришеща на бебешко и беше толкова приятно, че направо пак ми се иска още едно. Толкова хубави моменти, незабравими и нежни!
Отивам да видя какво е арония, че не знам.
Амини, пропуснала съм тази чудесна новина! Много се радвам за теб и стискам палци за лека и безпроблемна бременност! 
Тите, честита рожденичка, при това ходеща! Да е здрава палава хала
Ние изоставаме с ходенето, ама когато тогава.
Даре, докато мама беше жива, бях се отказала от личен живот - не можех да си представя да се грижа за две къщи, мн добре те разбирам
Креми, малчо вкъщи си спеше сам в стаята - и денем, и нощем. Когато има други хора в стаята, спи кратко и нощем се буди често. Само неговият глас се чуваше като стане време за сън, рев и чудо. Сега ще се превъзпитаваме наново явно.
Полудяхме от безсъние, затова на връщане спахме и във Варна, и в Стара Загора, защото пътят беше мн дълъг.
Перу, ние бяхме в една стая от къща за гости, в която имаше мн семейства още. Имаха лятна кухня, но ние предимно се хранехме навън - нали все пак сме на почивка, на никого от нас не му се и готвеше. Нашият младеж спи добре само вкъщи и туй то. С малки изключения - две вечери заспиваше в количката, докато вечеряме и се будеше, когато се приберем и решим да спим ние. Следобед за да спи той, ние излизахме от стаята и пиехме кафе на балкона. Чудничко
Тите, честита рожденичка, при това ходеща! Да е здрава палава хала
Ние изоставаме с ходенето, ама когато тогава.Даре, докато мама беше жива, бях се отказала от личен живот - не можех да си представя да се грижа за две къщи, мн добре те разбирам
Креми, малчо вкъщи си спеше сам в стаята - и денем, и нощем. Когато има други хора в стаята, спи кратко и нощем се буди често. Само неговият глас се чуваше като стане време за сън, рев и чудо. Сега ще се превъзпитаваме наново явно.
Полудяхме от безсъние, затова на връщане спахме и във Варна, и в Стара Загора, защото пътят беше мн дълъг.Перу, ние бяхме в една стая от къща за гости, в която имаше мн семейства още. Имаха лятна кухня, но ние предимно се хранехме навън - нали все пак сме на почивка, на никого от нас не му се и готвеше. Нашият младеж спи добре само вкъщи и туй то. С малки изключения - две вечери заспиваше в количката, докато вечеряме и се будеше, когато се приберем и решим да спим ние. Следобед за да спи той, ние излизахме от стаята и пиехме кафе на балкона. Чудничко
Пиафче, не е толкова лошо положението все още. Но няма изгледи генерално да се подобри. Ще трябва да го наместя. Иначе как ще ми остане време за кекс с науката, дет вика Рейнбоу? Има и друга дъщеря, в някакъв момент ще й се наложи да съчетае бебето с баща си. Щото то всеки може в седмицата един път за 15 минути.
Ох, Даре, какво да ти кажа...аз също имам сестра, хем по-голяма. Омъжи се за една седмица и си би камшика, когато аз бях на 16-17. И те така до края идваше - веднъж-дваж седмично, щото има семейство. Финансово също не можеше да помага поради същата причина. Накрая взе и сина си да оставя при нас, та тя да позлезе...Аз нямах нужди явно толкова години (16-17) 
Много сте писали днес, не мога да ви изчета 
Амини, почти 99,99% бях сигурна, че бебонките са две Пожелавам ти много приятни емоции, само хубави новини за бебките, и наистина да се чувстваш по-спокойна и уверена!
Тите, честит първи рожден ден на Мони! Нека да расте здраво, лъчезарно, палаво и много щастливо дете!
Кали-м-г, честит рожден ден и на теб! Пожелавам ти много здраве, много усмивки, много любов и внимание от страна на човека до теб, много приятели и много щастливи мигове!
Амини, почти 99,99% бях сигурна, че бебонките са две
Пожелавам ти много приятни емоции, само хубави новини за бебките, и наистина да се чувстваш по-спокойна и уверена!Тите, честит първи рожден ден на Мони! Нека да расте здраво, лъчезарно, палаво и много щастливо дете!
Кали-м-г, честит рожден ден и на теб! Пожелавам ти много здраве, много усмивки, много любов и внимание от страна на човека до теб, много приятели и много щастливи мигове!
Пиафче, дай да мислим позитивно .... А и той го виждам, че се чувства по-добре. Някак е уверен, като има човек при него.
Скрит текст:
Жената е много опасна много преживяла и с висок дух. И все наконтена мадама. Последно е минала през рак и химиотерапия, счупен шиен прешлен ... бе страшна работа. Ама дух - за двама. И рехабилитаторката готина ... младичка 
Малко да му вдигнем тестостерона.
много преживяла и с висок дух. И все наконтена мадама. Последно е минала през рак и химиотерапия, счупен шиен прешлен ... бе страшна работа. Ама дух - за двама. И рехабилитаторката готина ... младичка Малко да му вдигнем тестостерона. 
Какво преживях...не е истина.Заваля си кротичко и ветрец не подухва.Само самолетите разваляха идилията.И...иначе ясното небе бе озарено от ярка светлина.В следващият миг...Боже...Страхотен гръм.Всичко подскочи във въздуха,дори и аз заедно с диванчето.Последваха още няколко по слаби тътена,които успяха само прозорците да раздрънчат.Ужасът,който ме обзе може да се сравни единствено с голямото земетресение(7-12-1986).Успях да звънна на патето по skype,да ми е жив и здрав,но не моех да говоря.Сърцето ми щеше да се пръсне,някой като че ли ме беше стиснал за гърлото,а метален обръч обвил главата.Така ме стягаха гърдите,че не можех въздух да си поема.Само се ослушвах.Добре е,няма сирени,не е паднал самолет.Земетресение-неее,почвата не предразполага.Чувам патето и поемам дъх-било е гръмотевица.Два часа вали...Ясно небе,гъст и тежък въздух,без грам вятър...И,един-единствен гръм. Отивам да се разходя,че още цялата горя.
ps Не ми се смейте много.Сигурно съм малко по-плашлива.
ps Не ми се смейте много.Сигурно съм малко по-плашлива.