Аз са сега не съм повторила семейният модел на нашите. Надявам се да продължи това.
- Публикувана: 26 авг. 2015, 15:10 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2015, 14:44 ч.
За повтарянето на семейния модел
перфектен семеен модел няма. Аз обичам да се храня когато съм гладна, а не да събирам семейството около масата, мъжът ми също, обичам да си имам свои пари, а не общ бюджет обаче за съседката ми това не е семейство.
За мен моето семейство си е перфектно, отстрани обаче за много хора не е .
Понеже ще съм свекърва и подозирам, че снахата ще се потресе от нас някои ден и ще превъзпита сина, но това ще си бъде техен проблем не мои.
За мен моето семейство си е перфектно, отстрани обаче за много хора не е .
Понеже ще съм свекърва и подозирам, че снахата ще се потресе от нас някои ден и ще превъзпита сина, но това ще си бъде техен проблем не мои.
Никой ли няма да се похвали с перфектния семеен модел, който е имал и е искал да го пренесе 100 % в своето семейство
Няма перфектни модели, както няма и перфектни хора.
Аз съм от тези, които харесват семейния модел на родителите си, но не съм се старала целенасочено да го пренеса 100%, просто се случи, не успях да избегна от матрицата.
Много е важно и с какъв човек се събираш, какъв е неговият семеен модел и кой ще се окаже по-силен, ако има големи различия.
Не понасям модела на родителите ми, нито този на техните родители. Не ми е по вкуса и този на свекърите. Винаги съм имала в главата си конкретно мнение за това как да функционира семейството ми, и съм работила точно за това. Не е някаква кой-знае каква философия - правиш нещата, които те удовлетворяват, и избягваш тези, които те товарят.
Дете съм на разведени родители, със сигурност не искам точно този семеен модел. На бабите и дядовците също не ми изнася особено.
Изграждаме наш си модел - къде със заемки от семействата ни, къде с наши си собствени разбирания за нещата. Не съм превърнала във фикс идея "да не повторя мама и тате". Така или иначе моето виждане се различава доста от тяхното.
Изграждаме наш си модел - къде със заемки от семействата ни, къде с наши си собствени разбирания за нещата. Не съм превърнала във фикс идея "да не повторя мама и тате". Така или иначе моето виждане се различава доста от тяхното.
перфектен семеен модел няма. Аз обичам да се храня когато съм гладна, а не да събирам семейството около масата, мъжът ми също, обичам да си имам свои пари, а не общ бюджет обаче за съседката ми това не е семейство.
За мен моето семейство си е перфектно, отстрани обаче за много хора не е .
За мен моето семейство си е перфектно, отстрани обаче за много хора не е .
Аз съм същата.
Аз съм същата.
Много неща съм пренесла и от моето, и от семейството на мъжа ми. Включително и някои неща, които много са ме дразнели преди. Например майка ми беше инициатор за всичко, което трябва да се направи, поправи и подреди вкъщи, а татко трябваше да се съгласява и да го прави, а майка все намираше кусури. Същата съм. Свекърва ми все казваше "А, това още може да кара. Пари са давани за него." /разбирай- още да се употребява, въпреки че е демоде или повредено./ Ами и аз все гледам да удължа "живота" на едно или друго. Просто ми е жал да го изхвърля. В последните години почнах да правя големи чистки и все пак си казвам за нещо, че може да потрябва и си го скътвам. Но и много положителни неща съм пренесла. От майка ми реда и чистотата вкъщи,от свекърва ми да държа на добрите отношения във фамилията-между братя и сестри, между родители и деца.И все пак моето семейство си е съвсем различно по други показатели.
При мен се получи много интересно.Толкова се старах да не повторя нещастната съдба на майка ми,че не осъзнах как се превърнах в баща ми - властен и изискващ тип. И в крайна сметка го повторих, но с промени роли. Сега, след като го осъзнах,полагам усилия да се променя.
Осъзнах го и се боря, но наистина е много трудно. Като защитна реакция е. За щастие, имам пред себе си образи на няколко семейства, чиито модели искам да повторя. Дано да успея
Четох в една от книгите, че това което най-много ни е страх, то ни застига. Като изпитание на съдбата, житейски урок. Т.е. това от което бягате и не искате да приличате на него - не само ви застига като хора около вас, ами и се превръщате в такива хора. Трябвало да простиш на родителите си какви са били, как са се отнесли и т.н. Те си имат свой живот такъв са го избрали и такъв ще го живеят. Това е бил техният избор и не трябва да виниш майка ти какъв мъж е избрала или баща ти каква жена. А да им простиш. Ако не се отърсиш от това и да спреш да се страхуваш и да го преодолееш - то ще се повтаря колкото и да бягате от него.
Сложно нещо е това семейният модел 
Има тип поведение у моите родители, който харесвам, смятам, че правилно са постъпвали и съответно и аз така постъпвам. Има и реакции/поведение, които, като вече възрастен човек, преценям, че до такава степен не съм одобрявала, че де факто избягвам по всички възможни начини да ги повтарям и в общи линии ми се получава, тъй като това са неща, които наистина са ме впечатлили и целенасочено съм полагала усилия нещата при мен да се случат по различен начин. Има обаче и едни трети реакции/поведение, те не са толкова генерални, но са ми най-трудни - тях хем не ги одобрявам, хем ми се случва понякога да ги пренасям в моето семейство и след време като се замисля откривам, че съм ги повторила. Старая се да се коригирам, но странно нещо е животът - случвало се е в конкретна ситуация да съм поставена при такива обстоятелства, че е било най-удачно да реагирам именно по начина, който всъщност не одобрявам напълно...ирония.
Има тип поведение у моите родители, който харесвам, смятам, че правилно са постъпвали и съответно и аз така постъпвам. Има и реакции/поведение, които, като вече възрастен човек, преценям, че до такава степен не съм одобрявала, че де факто избягвам по всички възможни начини да ги повтарям и в общи линии ми се получава, тъй като това са неща, които наистина са ме впечатлили и целенасочено съм полагала усилия нещата при мен да се случат по различен начин. Има обаче и едни трети реакции/поведение, те не са толкова генерални, но са ми най-трудни - тях хем не ги одобрявам, хем ми се случва понякога да ги пренасям в моето семейство и след време като се замисля откривам, че съм ги повторила. Старая се да се коригирам, но странно нещо е животът - случвало се е в конкретна ситуация да съм поставена при такива обстоятелства, че е било най-удачно да реагирам именно по начина, който всъщност не одобрявам напълно...ирония.
Аз съм същата.
Е, да. Така мисля и аз. Като се замисля колко обществени стереотипа съм нарушила, без грам да ми пука, направо сама си се чудя. Ама добре сме си, де.
това със собствен ,а не общ бюджет е направо стряскащо.Взимате ли си пари назаем един на друг. 
назаем не, но се е случвало да искам пари на мъжа ми или той да ми дава да платя нещо което е негово задължение.
Аз пък тия с общия бюджет дето постоянно се дрънкат за пари не ги разбирам.