Ън, аз се опитах да прочета статията. Щеше да ми хареса, ако не блъскаше на комсомолски патос и имаше поне малко обективност. После видях снимка на авторката, поинтересувах се коя е и спрях да чета излиянията й. Такъв плосък опит за пропаганда отдавна не ми беше попадал.

Аз не се интересувам нито колко комсомолски патос е вкаран, нито от личността на авторката. Интересува ме дали тези хора говорят и мислят по този начин. Ако си е измислила репликите на този Джунет или както и да се казва, съжалявам, подведена съм. Но ако предава реален разговор, друго не ми трябва, за да си направя извода, че никога не можем да очакваме, че тези хора ще приемат нашия начин на живот и няма да пожелаят да го променят по свои виждания, когато станат достатъчно много. А този момент не е далече. Ако не ние, децата ни ще бъдат свидетели. И участници, за съжаление.