Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това?

Като прочета за нехуманно отношение към хора по принцип отнасящи с всички други нехуманно, ми иде да се гръмна.Ма то няма нужда даже да се гърмя,  те така или иначе ще ме гръмнат.Прочетохте ли как се държат в християнска държава, на обществено място, с хората които им помагат?Какво правели възрастни жени на улицата, защо раздавали храна и вода и говорели и се мотаели сред мъже.Синове и внуци нямали ли ли, да приберат тези луди жени.Защо момичетата раздавали храна и вода на мъже по улиците?Нямали ли били мъже, които да ги държат вкъщи. На 20 години момичетата били вече стари, за нищо не ставали, защо не били вече женени и затворени у дома?Взимали храната и водата,която им подават , без да се обърнат, без да благодарят, и я хвърляли по земята.Считат,че всички са им длъжни.Такива ли да съжалявам.Наистина нуждаещите се ги няма в тези тълпи, защото нямат пари и им е трудно да се придвижват цялото семейство.

Но да цитирам малко новите европейци, които ще интегрираме:

''Това, което се случва по-късно, ме оскърбява до дъното на душата ми. На автогарата спират няколко автобуса, напълнени до откат с млади мъже. Излизайки на улицата, те мигновено започват да говорят по телефоните и да включват модни джаджи към интернет. Небрежно, без да обръщат никакво внимание на зачервените от вълнение доброволци, те вземат бутилките с вода, сандвичи, чинии със супа. Дори не благодарят!

„Откачени бабички – споделя впечатлението си Джунет от Пакистан. – Защо децата или внуците им не ги гледат? Защо ги пускат свободно на улицата? Навсякъде, където и да отидем, ни посрещат тези луди.“ Аз направо се задъхвам от възмущение и възкликвам: „Те правят всичко това от благородство! За да ви помогнат!“ Джунет малко е смутен: „Но аз не споря, че те са добри. Но къде са мъжете им? И нима е прилично възрастни жени да се шляят по улиците вечер и да общуват с млади мъже? Минахме през цяла Европа, хората тук са странни. Видяхме дори млади жени, които ни раздаваха сандвичи. Бяха доста разсъблечени, а бяха на не по-малко от 20 години. Толкова стари в Пакистан не могат да се омъжат. А ти защо си сама? Къде е мъжът ти?“

„На две крачки от теб – казвам отмъстително. – Той фотографира.“

Хилавият Джунет отклонява поглед от внушителната фигура на съпруга ми – хърватски журналист, и веднага сменя тона.

„Това е правилно – одобрява той. – Жената не трябвада остава сама.“ И изведнъж се паникьосва: „Нека само да не ме снима. Забранявам! Трябва да преминавам още много граници. Искам да стигна в Лондон, защото там има много пакистанци. Когато се добера до Англия и доведа двете си сестри, няма да им разреша да излизат на улицата без придружител. Виж, за най-малката – тя вече е на 14 – в Англия сме намерили приличен жених. Може да е втората му жена, но той е един приличен човек.“ „Но нали в Англия никой не регистрира подобни бракове“, възмущавам се аз. „И не е необходимо. За нас важното е благословията на Аллах в джамията. И после всичко е точно. Като дойдат децата, за англичаните тя ще е непълнолетна самотна майка. Нямаш представа колко пари ще взема за това! И медицина, транспорт, храна, образование – всичко е безплатно. Англичаните са наши бивши колонизатори. Те ще си платят за всичко. Иншаллах!“

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=47677