Down Under, точно това което пишеш доказва колко са различни нещата. Едните гледали децата на другите, другите на първите идиаличната картина на един мирен и щастлив кошер. Разликата обаче е че ако баба ти е слагала хляб и сол на масата никой не се е сърдел, а приятелката туркиня не е държала в къщата на баба ти да се живее по-нейният начин и разбирания. Разликата е огромна и няма място за сравнение. Сега виждаме една огромна човешка маса с претенции и изисквания.
Аз нямам против децата ми да играят с различни националности и го правят и както аз чета какво има в бисквитите преди да подам на арабчето, така и арабката ми се извинява хиляди пъти когато детето и бутне моето ... Дали този мир ще се запази при това което се случва в момента.
Аз нямам против децата ми да играят с различни националности и го правят и както аз чета какво има в бисквитите преди да подам на арабчето, така и арабката ми се извинява хиляди пъти когато детето и бутне моето ... Дали този мир ще се запази при това което се случва в момента.
Добре де, тогава не разбирам какъв е проблема. Всъщност разбирам... Толерантни сме, докато не ни се наложи да бъдем наистина такива.
Разбирам притесненията, разбирам културните разлики и подкрепям теорията, че емигратите трябва да се съобразяват.
Не подкрепям, обаче, мнения, че всички са "сган", която може да умира. Толкова ли е трудно да се разбере?
