"Трябва да призная, че това, което се случва в момента представлява истинската същност на самата ислямска религия – издевателствата, убийствата, обезглавяването, прогонването на християните, на евреите, на мюсюлманите от различни други секти именно на мюсюлманите от различни други групи, религиозни, като езидите в Ирак. Всички видяха ужасяващите картини, когато Ислямската държава влезе в град Мосул и започна варварски действия срещу това малцинство, които са много мирни хора и не са имали никога такива проблеми. Те имат "Шейх Менд” в планината Сънджар, свещено място, част от главния Мазар /Латиш/, изградено преди повече от 500-600 години. То беше взривено. Там мъжете бяха живи заровени, а жените бяха принудени да приемат исляма или да ги продават на пазара. Езидите са едно малцинство, те се кланят на слънцето, на птицата паун, обожествяват го. За тези от Ислямска държава неверници не са само християните и евреите, макар че в самия Коран пише, че те са носители на Божиите книги християни и евреи трябва да бъдат уважавани, защото са признати от самия Господ Аллах. Но въпреки това те не се отнасят добре с тях в продължение на тези години.
За съжаление, обаче, ние сме пред един период, в който ще има много издевателства и това ще продължи десетилетия напред”. Очертава тъжна перспектива за региона Мохамед Халаф. Има своя анализ за това и като експерт и като изследовател и на Арабския свят и на света като процеси.
Аз съм изненадан, че моят вестник ми пуска такива анализи, защото открито говоря, че ние не може да се сърдим на тези хора, защото това е истинската форма или истинската същност на исляма. Те чуват това, това се предава в различните училища, в образователните системи, в начина на живот и така се случва. Сега в ерата на глобализацията, когато виждаме, че с всеки изминат ден със задълбочаването на глобализацията християнската цивилизация постига толкова много във всички области, арабите и мюсюлманите като цяло
се чувстват уязвими, обидени, маргинализирани
и нямат нищо общо с тези постижения, нямат принос към това, което се случва. Започват да сравняват себе си, защото това, което беше преди, по време на пророка Мохамед знанията, постиженията в медицината, алгебрата, астрономия и т.н.. е минало."
Християните са направили разделение между държавата и църквата. На арабски се казва „отразяхме ноктите на религията”, както уточнява Халаф. Барнауи говори и за юдаизма и посочва, че и в тази религия фундаментализмът беше победен от ционизма. Държавата взе религиозните символи, но в рамките на демократични институции. Това направи фундаментализма изолирано явление и не представлява заплаха и това е национална религия, а не световна. Историкът казва, че ислямът е единственото изключение, защото тази религия в момента е в основата на всички кризи и войни в света. Журналистът, като че продължава мисълта на израелския историк, но от своята позиция на анализатор. „Проблемът на исляма в този момент е, че тя е
единствената религия, която не разделя държавата от религията.
Има още доста, дългичко е, но си струва да се прочете:
http://xn--b1agjhxg2e.com/post/106620645006/%D0%BC%D0%BE%D1%85%D … 0%B0-%D1%81%D0%B5
За съжаление, обаче, ние сме пред един период, в който ще има много издевателства и това ще продължи десетилетия напред”. Очертава тъжна перспектива за региона Мохамед Халаф. Има своя анализ за това и като експерт и като изследовател и на Арабския свят и на света като процеси.
Аз съм изненадан, че моят вестник ми пуска такива анализи, защото открито говоря, че ние не може да се сърдим на тези хора, защото това е истинската форма или истинската същност на исляма. Те чуват това, това се предава в различните училища, в образователните системи, в начина на живот и така се случва. Сега в ерата на глобализацията, когато виждаме, че с всеки изминат ден със задълбочаването на глобализацията християнската цивилизация постига толкова много във всички области, арабите и мюсюлманите като цяло
се чувстват уязвими, обидени, маргинализирани
и нямат нищо общо с тези постижения, нямат принос към това, което се случва. Започват да сравняват себе си, защото това, което беше преди, по време на пророка Мохамед знанията, постиженията в медицината, алгебрата, астрономия и т.н.. е минало."
Християните са направили разделение между държавата и църквата. На арабски се казва „отразяхме ноктите на религията”, както уточнява Халаф. Барнауи говори и за юдаизма и посочва, че и в тази религия фундаментализмът беше победен от ционизма. Държавата взе религиозните символи, но в рамките на демократични институции. Това направи фундаментализма изолирано явление и не представлява заплаха и това е национална религия, а не световна. Историкът казва, че ислямът е единственото изключение, защото тази религия в момента е в основата на всички кризи и войни в света. Журналистът, като че продължава мисълта на израелския историк, но от своята позиция на анализатор. „Проблемът на исляма в този момент е, че тя е
единствената религия, която не разделя държавата от религията.
Има още доста, дългичко е, но си струва да се прочете:
http://xn--b1agjhxg2e.com/post/106620645006/%D0%BC%D0%BE%D1%85%D … 0%B0-%D1%81%D0%B5
