Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това?

  • 2 638 738
  • 50 159
  •   1
Отговори
# 8 025
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 16 317
Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.

Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?

Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!

# 8 026
  • Мнения: 2 811
Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.

Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?

Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!
Аз пък си мисля, че просто става дума за руско военно присъствие в близкия изток. Съюзниците на Русия един по един си заминаха, и Русия губи присъствие в този регион. Заради това подкрепят Асад.
Иран г загубиха, тъй като Обама затопли отношенията.

# 8 027
  • Мнения: 1 610
Аз пък си мисля...добре че е Русия, та да ядем още бял хляб всички европейци...

ГМО кукуруза ....не ми се ослажда и води до шизофрения!!!

# 8 028
  • Мнения: 2 811
Аз пък си мисля...добре че е Русия, та да ядем още бял хляб всички европейци...

ГМО кукуруза ....не ми се ослажда и води до шизофрения!!!
страшен аргумент!

# 8 029
  • Мнения: 7 339
Русия пък какво общо има с нашия хляб  newsm78

# 8 030
  • Мнения: 6 122

Ами ето така:
http://forum.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/nafto … resources-198614/

Скрит текст:
Украинската „Нафтогаз“ е подписала меморандум с американската корпорация Frontera Corporation за внос на втечнен природен газ в Украйна. Американската компания има терминал в Грузия, посочва руската агенция ТАСС.

Съгласно споразумението, което ще действа за срок от две години, двете компании ще си сътрудничат в областта на енергетиката – разработване на добива на петрол и природен газ, както и внос на суровина чрез съоръженията на Frontera Corp. Потвърдените запаси от природен газ, които компанията експлоатира в Грузия, са 300 млрд. куб. метра.

На този етап обаче няма подробности за количествата, които "Нафтогаз" ще купува и на каква цена.

На този етап обаче няма подробности за количествата, които "Нафтогаз" ще купува и на каква цена.

Не случайно няма цени и количества Wink - http://www.fronteraresources.com/recent-news/2527/ . От САЩ не може да идват количества, защото няма как да минат през Босфора.

Да, не се изразих правилно. Става въпрос, че американци стъпват в Украйна и ще доставят газ. Това не е малко, удар си е откъдето и да го погледнеш. И да, не случайно няма цени и доставки, така е.

# 8 031
# 8 032
  • Мнения: 183
Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.

Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?

Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!
Аз пък си мисля, че просто става дума за руско военно присъствие в близкия изток. Съюзниците на Русия един по един си заминаха, и Русия губи присъствие в този регион. Заради това подкрепят Асад.
Иран г загубиха, тъй като Обама затопли отношенията.
Лошото е че откaкто русия зaгуби товa влияние нещaтa вървят все понa зле. Сaщ мaи не сa способни нa друго освен след тях дa се рaзпaдaт държaви,поне в този регион създaдохa сaмо хaос. Нaмесaтa им и в лaтинскa aмерикa мaи не е от нaи успешните. Дa не говорим зa укрaинa-тея ще сa позле от нaс aко се връзвaт още нa сaщ и ес.

# 8 033
  • Мнения: 1 610
Илияна.... ако не си го разбрала...как да ти обяснявам очевадни неща... newsm78
ето поста преди мен...абсолютно точно обяснено...МСГ7!!!

 с нефтената мафия ще разводните темата....


# 8 034
  • Мнения: 14 478
ако не си го разбрала...как да ти обяснявам очевадни неща... newsm78




И аз не разбрах за хляба. Путин ни меси и раздава хляб ли?
На мен защо не е дал?

# 8 035
  • България
  • Мнения: 6 858
Скрит текст:
Вятър, напиши Женевска конвенция и ще ти излезе много информация. Спорен е въпросът, да. Пак казвам, реши се че ще се правят точно затова т.нар. горещи точки или хотспот, които на прагктика са центрове за разпознаване. Така ще се екстрадират тези без право на статут и няма да мога да тичат из цяла Европа.

Женевска?  преди написа Хагска. Както и да е.
Изчетох каквото намерих.
Очевидно е, че  пребиваването на преобладаващата част от тези хора в Европа е незаконно и което е по-лошо ,незаконен е начинът по който са влезли.

За да не разхвърлям цитати в темата, може да се видят основните причини по които чужд гражданин може да иска статут - на бежанец, за хуманитарен статут и др. , уредени с международни документи    тук  а с европейско законодателство чрез Директива 2004/83/ЕО - за нея не намирам чист линк на български език., освен за сваляне на текста.


Вижда се че повечето задължения по Конвенцията, Протокола и Директивата са твърде общи  някои са доброволни и зависи как са били конкретизирани в съответната страна.

Факт е обаче , че никъде на намерих изискване Европа да е разграден двор и от всички страни през границата й да пъплят закононарушители, а   европейците да се утешават с мисълта , че СЛЕД това ще ги разпредeлят, проверяват, ще преценяват и ще ги връщат. ooooh!
 
В същите документи, направо се уплаших като видях как сме длъжни ние да докажем че напр. данните за криминално минало (!)не са били изфабрикувани от съответния режим за да наклепат горкия беден, невинен бежанец. Sick
Очевидно ще се започне една процедура по обжалване, която ще приключи след три поколения.

 А понеже говорим за Турция
Цитат
Турция е ратифицирала Женевската конвенция с т.нар. „географска клауза“, според която приема и дава убежище и закрила единствено на хора, чиято държава на произход  се намира на територията на Европа.  В юридически смисъл, бежанците, които са минали през Турция (и през границата с нея влизат на територията на Бългаиря), се считат за бежанци, пристигащи направо от държавата, където са били застрашени животът или свободата им.
 Права си всичко е така неясно написано, така разхвърляно, кое е с по-голяма тежест, какво точно се казва, а къде остана суверинитетът на една държава?
   Някъде изчетох, че в крайна сметка това има най-голяма тежест и сигурно Орбан на това разчита.
Като оставим настрани, че истински бежанци има малък процент, ще върна малко нещата назад във времето.
   Както се казва "Всичко тече, всичко се променя" Ще се променят и тези конвенции, споразумения и т.н. Защото най-после Западна Европа е засегната. Друго е набързо, да прочетеш какво се случва в Гърция, Италия и в България- с малки крачки, но така се е стигнало до "28 300 мигранти със статут на бежанци в България" Един малък град!
 Ноо, Ципрас им сипа голяма доза, ще им сипва, докогато трябва!
Видя се, че нашите управници за нищо не стават!
   И ето как започва лекарството от д-р Ципрас:
Гърция може да наруши едностранно Шенген
23 Февруари 2015 / 15:02:34 - See more at: http://www.grreporter.info/grtsiya-mozhe-da-narushi-ednostranno- … ash.gVnvqCrB.dpuf
  И към вече "узрялата" Европа : Ципрас поиска промяна на Дъблинския договор
07 Април 2015 / 11:04:34  - See more at: http://www.grreporter.info/tsipras-poiska-promyana-na-dblinskiya … ash.OOaxLS5h.dpuf
  И както вече писах- всичко е въпрос на воля и твърда позиция.
       Добре че са гърците, не се молете на турците  Confused
  
Скрит текст:
Ще продължа ди си гледам нещо, което ми е много интересно- прозход на българите, може и на друг да му се гледа :

# 8 036
  • Мнения: 2 811
Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.

Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?

Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!
Аз пък си мисля, че просто става дума за руско военно присъствие в близкия изток. Съюзниците на Русия един по един си заминаха, и Русия губи присъствие в този регион. Заради това подкрепят Асад.
Иран г загубиха, тъй като Обама затопли отношенията.
Лошото е че откaкто русия зaгуби товa влияние нещaтa вървят все понa зле. Сaщ мaи не сa способни нa друго освен след тях дa се рaзпaдaт държaви,поне в този регион създaдохa сaмо хaос. Нaмесaтa им и в лaтинскa aмерикa мaи не е от нaи успешните. Дa не говорим зa укрaинa-тея ще сa позле от нaс aко се връзвaт още нa сaщ и ес.
Не мисля че Русия или Америка са особено хуманни или имат особено позитивно присъствие. Единствената съксес  стори на Русия е Чечня, където нвидяха, че или ще загиват от тероризъм и ще бъдат тормозени хилядолетия напред, или трябва да налеят огромни суми в Чечня, за да осигурят благоденствие в този регион. Сега буквално плащат на Чечня за да не ги трепят.
Америка е имала/има позитивно присъствие в Япония и Западна Германия.

Подозирам, че накрая ще се стигне до същото решение в близкия изток. Ще трябва всички да наливаме огромни суми, да образоваме, да поддържаме страшен стандарт, за да има благоденствие ид а не им се иска да мрат. Няма да е чак толкова трудно, защото те си имат нефт.
А иначе то е ясно че на русофилите е им се струва, че в Русия е спасението Христово.

# 8 037
  • постоянно
  • Мнения: 7 166
Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.

Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?

Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!
Аз пък си мисля, че просто става дума за руско военно присъствие в близкия изток. Съюзниците на Русия един по един си заминаха, и Русия губи присъствие в този регион. Заради това подкрепят Асад.
Иран г загубиха, тъй като Обама затопли отношенията.
Лошото е че откaкто русия зaгуби товa влияние нещaтa вървят все понa зле. Сaщ мaи не сa способни нa друго освен след тях дa се рaзпaдaт държaви,поне в този регион създaдохa сaмо хaос. Нaмесaтa им и в лaтинскa aмерикa мaи не е от нaи успешните. Дa не говорим зa укрaинa-тея ще сa позле от нaс aко се връзвaт още нa сaщ и ес.

Сащ си търси пионки , които да и дадат я стратегически географски позиции , я въздушни коридори. "Съюзници ,на които  да си продава стоките си и да  "пази " Долара.
Те обаче с нищо не са емоционално обвързани с нито една Европейска дърцава и няма да им трепне под окото да ни видят в разруха.  Mr. Green

# 8 038
  • Мнения: 2 811


Сащ си търси пионки , които да и дадат я стратегически географски позиции , я въздушни коридори. "Съюзници ,на които  да си продава стоките си и да  "пази " Долара.
Те обаче с нищо не са емоционално обвързани с нито една Европейска дърцава и няма да им трепне под окото да ни видят в разруха.  Mr. Green


Русия са страшно емоционално обвързани и благородни Simple SmileSimple Smile Те заради това са много обичани от съседите си.  Не съм зад Америка, но и Русия са същите просто по-слаби.

# 8 039
  • Мнения: 6 122
Скрит текст:
Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.

Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?

Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!
Аз пък си мисля, че просто става дума за руско военно присъствие в близкия изток. Съюзниците на Русия един по един си заминаха, и Русия губи присъствие в този регион. Заради това подкрепят Асад.
Иран г загубиха, тъй като Обама затопли отношенията.
Лошото е че откaкто русия зaгуби товa влияние нещaтa вървят все понa зле. Сaщ мaи не сa способни нa друго освен след тях дa се рaзпaдaт държaви,поне в този регион създaдохa сaмо хaос. Нaмесaтa им и в лaтинскa aмерикa мaи не е от нaи успешните. Дa не говорим зa укрaинa-тея ще сa позле от нaс aко се връзвaт още нa сaщ и ес.
Сащ си търси пионки , които да и дадат я стратегически географски позиции , я въздушни коридори. "Съюзници ,на които  да си продава стоките си и да  "пази " Долара.
Те обаче с нищо не са емоционално обвързани с нито една Европейска дърцава и няма да им трепне под окото да ни видят в разруха.  Mr. Green


[/quote]

Е, то и Русия си търси пионки. И на тях няма да им трепне окото, виждали сме го многократно. Аз не знам да са опрели пистолет на някого да им купува стоките, руснаците също доста американски стоки купуват. Да не говорим, че и те трепнат долара да не загине, защото и техните пари са в тази валута, даже и в банки зад океана. Говоря за олигарсите. Светът е толкова овързан и взаимосвързан, че разруха някъде, веднага рефлектира, върху този, който уж има интерес към нея.

Общи условия

Активация на акаунт