Скрит текст:
Руско-саудитско споразумение – основа за разрешаването на сирийската криза?
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.
Засиленото руско военно присъствие в Сирия привлече световното внимание. На фона на засиления бежански поток към Европа, която, в много голяма степен, формира световното обществено мнение, този елемент е силно релевантен по отношение на досега съществуващата геополитическа архитектура. Очевидно във външната политика всякакви алогични (видимо) съюзи са възможни, а когато става за тактически (скрити) партньорства, това е задължително.
В тази светлина сериозни близкоизточни анализатори говорят за изкристализирането на формулата на бъдещото сирийско управление, в която се виждат белезите на вече проиграна такава в съседна близкоизточна държава. Тя е постигната на базата на зачитането на интересите на водещите фактори и маргинализирането на тези, които показват или инертност или крайност.
Прави впечатление мълчанието на официален Риад към струпването на руско оръжие в Сирия. Това отличава саудитската дипломация от западните сили, от Турция и дори от Иран. Първите изразяват недоверие, а вторият – възторг. През април на срещата на високо равнище на ЛАД в египетския курорт Шарл ал шейх бившият саудитски външен министър Сауд ал Фейсал грубо нападна Русия, че засилва нестабилността в арабския свят чрез нейната политика на подкрепа за Асад. През юли вторият престолонаследник, принц Мохамед бен Салман и външният министър Адел Жбейр повториха своята позиция, че „Саудитска Арабия няма да работи със Сирия, докато лицето Башар Асад е в офиса”, но в относително по-мек и все пак категоричен тон. Интересното е, че според израелски източници планът за засиленото руско военно присъствие е изработен също през юли, най-вероятно две-три седмици слеед посещението в Москва на представителите на държавата – най-голям износител на нефт в света.
На срещата през август в Доха, Катар на външните министри на САЩ, Русия и техните колеги от страните от Персийския залив се долови, че между Риад и Москва има допирни точки. Според независими източници Саудитска Арабия е тази, която тласка Русия да засили своето присъствие в Близкия Изток. По този начин тя постига три цели, а именно – нарежда бъдещото сирийско управление съгласно своята визия, наказва САЩ за сключеното с Иран споразумение и изтласква Русия като доминираща външна сила в Сирия за сметка на Иран. Засиленото купуване на имоти в Сирия от ирански бизнесмени не се приема с голям ентусиазъм от местните и от Риад.
Саудитска Арабия много ясно прави разлика между президента Асад и режима в Дамаск. Тя твърди, че президентът е виновен за войната в Сирия, а не армията и институциите. По тази причина, само той единствен трябва да бъде отстранен от власт, а всички останали институции трябва да останат на място. Саудитска Арабия категорично се противопоставя на турската визия за Сирия, според която в Дамаск трябва да дойде правителство, което е близко то идеите на Мюсюлманските братя. Анкара иска цялостна подмяна на режима, докато Саудитска Арабия иска единствено отстраняването на президента Асад. Риад категорично споделя мнението на Москва за безмилостно преследване на терористите от ИД, тъй като те са най-голямата заплаха за националната сигурност на кралството. Във визията и най-вече в практиката на Анкара няма такава категорична позиция. Всъщност обединителните критерии за Риад и Москва са „не” на екстремистите от ИД, но „не” и на Мюсюлманските братя. Очевидно е, че в съзнанието на саудитите остават силно спомените за подкрепата на Вашингтон и на Анкара за сваления египетския президент Мохамед Мурси, представител на Мюсюлманските братя. Експерти отчетливо отбелязват несинхронизирането на действията на протурската милиция „Армия на завоеванието” и просаудитската „Армия на исляма” в Сирия. Дори нещо повече, при обсадата на град Забадане в западната част на Дамаск-област, в който в критична ситуация изпадна протурската милиция „Ахрар аш шам”, просаудитската милиция „Армия на исляма”, която е дислоцирана в източната част на Дамаск-област не само не засили военните действия, за да облекчи обсадените от сирийската армия протурски бунтовници, но дори и ги прекрати.
Вероятно прототипът за уреждането на сирийската криза според Москва и Риад е изплуването в Сирия на фигура, сходна с тази на фелдшаршал Сиси. Последният олицетворява армията, но външно се подкрепя именно от тези два значими външни фактора, а не от САЩ, Турция и Иран. Въпросът е как ще стане промяната в позицията на Москва. Има някои белези в това отношение, макар и много срамежливи. В последното изявление Путин поставя акцент върху „легитимността на сирийската армия”. За пръв път сред водещите заглавия на влиятелния вестник „Шарк ал аусат”, издаван в Лондон и финансиран от Риад, бивш руски дипломат отбелязва: „Москва не вярва на Асад, но не е намерила подходяща фигура, за да го смени.”
Ако това се случи, не е ясно как ще реагират САЩ, Турция и Иран. Те няма да искат да изоставят своя дял на влияние в сирийската държава. Сирийският случай е по-комплициран, но твърде е възможно двете държави (едната Велика сила, а другата регионален фактор) да се опитат да възпроизведат сценарий, близък до този в Египет. Там също президентът Абдел Фатах Сиси легитимира своя пост чрез категорично спечелени избори, за каквито се говори и в Сирия.
Въпросът е какво толкова има в Сирия, че им е така важна на всички?
Нефтени и газови находища!Преди 2-3 дни по една от телевизиите показаха картата с находищата- хем бяха доста, хем оказва се с големи залежи!
- 
