Здравейте , мили дами . Реших да напиша тази тема , защото този въпрос ( кариерата или майчинството ) страшно много ме мъчи и не мога да стигна до решение , кой е правилния избор за мен в този момент . На кратко ще си кажа болката , за да ви се изясни казуса .
Аз съм на 26 , от скоро семейна , завърших скоро образованието си , минах през безкрайните стажове изпити и сега чакам да обявят конкурс ( държавен ) за желаната от мен позиция , за жалост точно този вид конкурси е замразен за цялата страна от няколко месеца и не се знае дали скоро ще има и дали въобще ще има бройка за моя град . Та решила съм да изчакам още една година да видя дали ще се случи чудото да доживея до конкурс , като дори и да стигна не е ясно че ще ме назначат . Аз съм доста амбициозна и до скоро смятах , че за мен най-важна е кариерата и нищо друго но .... все по-силно искам детенце а като гледам и ММ , колко много го иска ( той е по-голям от мен ) . Чувствам се виновна , че го карам да чака , заради моята амбиция , после си викам не избирам детето и пак се чувствам виновна , че предавам мечтата си . Сякаш съм постоянно в един затворен кръг и няма излизане от него .
Сигурна съм , че някоя от вас е била в подобна на моята ситуация , ако споделите как се справихте в тази дилема , може би съвестта ми и чувството за вина биха се притъпили за момент .
Аз съм на 26 , от скоро семейна , завърших скоро образованието си , минах през безкрайните стажове изпити и сега чакам да обявят конкурс ( държавен ) за желаната от мен позиция , за жалост точно този вид конкурси е замразен за цялата страна от няколко месеца и не се знае дали скоро ще има и дали въобще ще има бройка за моя град . Та решила съм да изчакам още една година да видя дали ще се случи чудото да доживея до конкурс , като дори и да стигна не е ясно че ще ме назначат . Аз съм доста амбициозна и до скоро смятах , че за мен най-важна е кариерата и нищо друго но .... все по-силно искам детенце а като гледам и ММ , колко много го иска ( той е по-голям от мен ) . Чувствам се виновна , че го карам да чака , заради моята амбиция , после си викам не избирам детето и пак се чувствам виновна , че предавам мечтата си . Сякаш съм постоянно в един затворен кръг и няма излизане от него .
Сигурна съм , че някоя от вас е била в подобна на моята ситуация , ако споделите как се справихте в тази дилема , може би съвестта ми и чувството за вина биха се притъпили за момент .
Помисли си по въпроса, явно си наскоро женена и още ти е приятна да пърхаш около милото. 
Аз също вярвам, че предстои 
Получих също толкова поздравления по този повод, колкото и когато се качах по кариерната стълбица.