Работех във фирма, в която уж се спазваше КТ, поне заплатите бяха с пълни осигуровки, болнични също се ползваха. Обаче, като излезеш 3 пъти в годината, ти се казва, че това не може да бъде повече. В момента, в който си потърсих правата за извънреден труд /не оставане след работа - това не се плаща, а почивен ден да се работи/, бах съкратена на следващия ден. Това е реалността в България.
- Публикувана: 5 септ. 2015, 11:58 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2015, 21:36 ч.
Защо не си търсим правата на работното място?
Относно заплащането-докато в БГ не се въведе почасовото плащане,не виждам как ще се стигне до разбирателство между работник и работодател.Няма как да те кара да работиш 12 часа,при условие че си се подписал за 8-часов работен ден и ти като работник да си доволен.Но,работиш,за минималната...и мълчиш....Както писа някой по-горе и да решиш да си търсиш правата няма читава институция,която да те защити като работник.
Защото хората не си знаят правата на работното място!
Знаят ги ....и какво от това?
Това е в случай, че работиш в частния сектор, а не си трудоустроена в държавния сектор.
Хората си потърсха правата (напр. Агенция Митници), резултат 0.
Защото хората не си знаят правата на работното място!
Знаят ги ....и какво от това?
Казвам държавния, защото там е малко по-различно, а и поне ги осигуряват на това, което получават. Поне такава ми е информацията. Т.е. нарушенията са по-малко, не че ги няма съвсем.
В частния сектор е анархия. Но пак казвам, проблемът не се изчерпва с това, че хората не си знаят или не си търсят правата. Дори и да ги потърсят, няма институция, която да ги защити, няма синдикат към когото да се обърнат, нямат дори елементарна подкрепа от колеги, защото ако се стигне до дело почти всички гледат да не се месят, за да не си загубят местата. Ако знаят, че след като свидетелстват няма да бъдат тормозени, за да напуснат, нещата ще се променят. Мен ме дразни това, че масово фирмите осигуряват хората на минимални заплати и те се съгласяват. От друа страна, какъв избор имат, към кого да се обърнат и най-вече как да докажат, че са били осигурявани така, а получават други суми? По отношение на работното време. Масово фирмите са с определено работно време (аз не съм и затова нямам претенции), но дума не се обелва ако трябва да се плати извънреден труд. Отново няма на кого да се оплачеш и кой да те защити. Едно е да имаш права на хартия, друго е когато дойде ред да ги защитиш, зад гърба си да знаеш, че имаш държава, която да те подкрепи. Докато това не се промени.. каузата е загубена
В частния сектор е анархия. Но пак казвам, проблемът не се изчерпва с това, че хората не си знаят или не си търсят правата. Дори и да ги потърсят, няма институция, която да ги защити, няма синдикат към когото да се обърнат, нямат дори елементарна подкрепа от колеги, защото ако се стигне до дело почти всички гледат да не се месят, за да не си загубят местата. Ако знаят, че след като свидетелстват няма да бъдат тормозени, за да напуснат, нещата ще се променят. Мен ме дразни това, че масово фирмите осигуряват хората на минимални заплати и те се съгласяват. От друа страна, какъв избор имат, към кого да се обърнат и най-вече как да докажат, че са били осигурявани така, а получават други суми? По отношение на работното време. Масово фирмите са с определено работно време (аз не съм и затова нямам претенции), но дума не се обелва ако трябва да се плати извънреден труд. Отново няма на кого да се оплачеш и кой да те защити. Едно е да имаш права на хартия, друго е когато дойде ред да ги защитиш, зад гърба си да знаеш, че имаш държава, която да те подкрепи. Докато това не се промени.. каузата е загубена
В интерес на истината не ми се е налагало до сега,напускала съм,заради по-добри предложения и съм се разделяла с бивши работодатели с добро,не съм попадала във фирми,в които е практика да се нарушават правила и КТ,но познавайки се мисля,че ако ме ощетят бих потърсила правата си. Според мен хората,които не го правят се притесняват за работното си място. Познавам такива,които търпят доста сурови условия на труд,само и само да ги държат на работа,особено в предпенсионна възраст си е масово явление,за съжаление.
Шу, хората в предпенсиона възраст са направо затворници на системата. При тях нещата са наистина трагични, защото броят дните до пенсиониране и се надяват вътрешно да продължат да поработват след това. Гадна ситуация!
За сектора, в който работя - защото е прекалено тесен, всички се познават и по правило от известен период насам няма случайно попаднали. Малката група по заслуги сме там от създаването на фирмата и всеки от нас е достатъчно изпатил и обръгнал, за да се научи как да се спасява поединично.
Имаше период, в който бях голям радетел за права и правила, ясно ми бе показано обаче как това няма да се случи и какво ме очаква. Научих си урока. Понякога се изяждам вътрешно заради това примирение, но все пак един живот имам и половината съм го инвестирала точно в тази работа, дотук съм с рисковете.
Една птичка пролет не прави, особено когато насреща са хора с голямо обществено, политическо и икономическо влияние. За съжаление.
Имаше период, в който бях голям радетел за права и правила, ясно ми бе показано обаче как това няма да се случи и какво ме очаква. Научих си урока. Понякога се изяждам вътрешно заради това примирение, но все пак един живот имам и половината съм го инвестирала точно в тази работа, дотук съм с рисковете.
Една птичка пролет не прави, особено когато насреща са хора с голямо обществено, политическо и икономическо влияние. За съжаление.