Хайде на театър 3

Гледала съм първите две. Първата ми беше по-забавна и бих препоръчала нея.

Някой гледал ли е "Синята птица" в НТ?

Имам билети за 4 март за тази постановка, ще споделя.

Аз съм гледала "Синята птица" в НТ. Постановката е приятна и успешно пренася зрителя в света на сънищата. Но не мога да кажа, че останах впечатлена. В крайна сметка има смисъл да се гледа, все пак е сред емблематичните пиеси на Метерлинк, а и Куркински се е постарал. Но се подгответе да ви стане сънливо )

„Синя птица“ предизвика размисли у мен, с което ме спечели. Аз обичам театър, който те предизвиква, харесвам драмата и философията в театъра. Първоначално не разбрах замисъла на Мариус, но после постановката така ме увлече, че не съм усетила времето. Моят мъж също се учуди, че сме били близо 3 часа в салона. Чух въпроси, които си задавам и отговори, които ме замислиха.  Харесаха ми сценографията, режисьорския поглед и особено играта. Актьорите са великолепни, във всяка роля се виждаше почерка на Мариус. А темите са вечните въпроси: какво е щастието, миналото, бъдещето, предопределението на съдбата, верността, взаимоотношенията. Затова ми хареса.

Иначе за първи път видях непълна зала в Народния театър и празни балкони. За мен това е ОК, защото Комиците пълнят зали, а аз не мога да ги издържа, просто сетивата ми са отворени за други възприятия. Ние сме различни на различните етапи от живота си и търсим различен вид изкуство. Едва ли ще отида да гледам "Синя птица“ втори път, но съм доволна че я гледах. То е нещо като гурме храната - любопитно, интересно, различно и оставящо определен вкус в душата.

[/quot


Дид, беше ми изключително приятно да прочета поста ти!
Напоследък имам чувството, че аз нещо съм сбъркана...Отивам да гледам спектакъл,който бил комедия, но уж качествена комедия. Зрителите в залата се заливат от смях, а аз седя като дърво, дори ми е раздразнено от тъпия хумор, който се лее от сцената и се чудя на какво толкова се хилят.
Постоянно чувам около мен, как щели да ходят на театър, но не били сигурни дали ще е достатъчно смешно. Разбирам, че животът е труден и хората искат да разпуснат, но когато критерият”леко и забавно” се превърне в задължително условие някой да отиде на театър, ми става тъжно...