
Да споделя една мисъл на един бивш...
Имах един приятел, който ми каза "Не ме интересува дали си напълняла или не... килограми се свалят и се качват! Това е нещо преходно ." Научи ме да не гледам килограмите на хората, а самото им отношение към мен самата, характера, ценностната система и дали се чувствам добре с дадения човек. А той самия също не беше мр. атлет.. беше пълничък.. но мен не ме интересуваше това... изобщо... харесваше ми да се будя до него, до очите му, да знам че си ми е 'мъжлето' и това е... харесвах си му тялото такова, каквото е. Ако обичаш, уважаваш, държиш на някой, то тялото губи значението си от гледна точка на това дали е пълно... и т.н. , и почваш да го обичаш такова, каквото е... естествено не говоря за 200 кг човек... Но.. съм обичкала и момче, което е било 100 кг.. но пък той е висок..
А и чесно казано .. по-добре да е пухкав, отколкото кльощав или мр. мускул, твърд, без да има мекичко, където да стиснеш (изключвам една определена от тез части

Та, предполагам същата работа и за мъжете, освен тези, които гледат тялото на жената от чист сексуален интерес...