У нас има някои неща като готвенето, които само аз ги правя.
Ау, съчувствам му на човека - и мъжът ми като готви, след това ме е страх да влизам в кухнята
- Публикувана: 13 септ. 2015, 16:57 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2015, 12:42 ч.
Домакинските задължения... на работещите жени
И у нас така. ММ е най-сакатият в готвенето човек. Но, за сметка на това, безропотно мие всички съдове след моето готвене. А след като аз съм готвила, кухнята прилича на деня след битката за Сталинград.
Ау, съчувствам му на човека - и мъжът ми като готви, след това ме е страх да влизам в кухнята
Ау, съчувствам му на човека - и мъжът ми като готви, след това ме е страх да влизам в кухнята
При нас в началото имаше един изпуснат коментар как "майка му не била сядала по цяла вечер", на което аз отговорих, че при мен това няма как да стане 
Иначе - винаги аз готвя, пускам пералня, простирам и прибирам дрехи. Той обикновено чисти, включително и банята и прозорците, пуска съдомиялна.
Дрехите всеки сам си приготвя дрехите за работа, аз приготвям на детето.
Голямото пазаруване заедно, като там неговата роля е основно да пренесе чантите до колата и да шофира. През седмицата който се сети, че нещо липсва, влиза и купува в магазина.
Воденето и прибирането от ДГ са почти винаги мое задължение, тъй като имам по - удобно работно време.
Иначе - винаги аз готвя, пускам пералня, простирам и прибирам дрехи. Той обикновено чисти, включително и банята и прозорците, пуска съдомиялна.
Дрехите всеки сам си приготвя дрехите за работа, аз приготвям на детето.
Голямото пазаруване заедно, като там неговата роля е основно да пренесе чантите до колата и да шофира
. През седмицата който се сети, че нещо липсва, влиза и купува в магазина.Воденето и прибирането от ДГ са почти винаги мое задължение, тъй като имам по - удобно работно време.
Чистим и подреждаме заедно. Прозорци мием заедно. Аз работя и от вкъщи, не само от офиса и гледам тогава да пускам пералня и сушилня, през деня, за да не пречат вечер на съседите.
Той готви, на мен ми се случва веднъж в годината, че и по рядко. Който види съдове в мивката ги мята в миялната. Цветята си поливам сама, банята я мия аз, приятно ми е
Не си смятам кой колко е свършил и дали не се е прецакал. Така е още от първия ден, не бих си позволила да прислугвам на здрав и прав човек.
Той готви, на мен ми се случва веднъж в годината, че и по рядко. Който види съдове в мивката ги мята в миялната. Цветята си поливам сама, банята я мия аз, приятно ми е
Не си смятам кой колко е свършил и дали не се е прецакал. Така е още от първия ден, не бих си позволила да прислугвам на здрав и прав човек.
Тази тема спокойно се покрива с другата за семейният модел..
Понеже само двойки за пример тук излязоха, ще се принудя да се включа и да кажа, че моят човек не помага.
Не помага с прането, не мие чинии, не готви, не пуска прахосмукачка. Още се боря с това да вземе поне да се научи да пазарува самостоятелно. Силно се съмнявам някога през живота си да е мил прозорци. Боклук изхвърля. Отскоро започна да (си) глади по някоя риза тъй като аз абдикирах от това задължение (той си ги мачка и без това ако са изгладени предварително).
И понеже звучи много ужасно, искам да добавя, че има смекчаващи вината обстоятелства в последните 2 години, заради които съм приела това (временно) за нормално и ще е несправедливо от моя страна да се оплаквам (сега).
Но отчитам много ясно, че майка му и баба му са хората, които са му изградили тези навици да не участва по никакъв начин в домакинството. Да занесеш една чиния до кухнята или да забършеш масата са неща, които трябва "автоматично" да се случват и не изискват кой знае какви умения. Е, до ден днешен водя борба с майка му, която държи да му мие, реже и носи плодове в чинийка и приготвя "чайче" за 30+ годишното си дете ('щото си живеем заедно в семейната идилия).
Не помага с прането, не мие чинии, не готви, не пуска прахосмукачка. Още се боря с това да вземе поне да се научи да пазарува самостоятелно. Силно се съмнявам някога през живота си да е мил прозорци. Боклук изхвърля. Отскоро започна да (си) глади по някоя риза тъй като аз абдикирах от това задължение (той си ги мачка и без това ако са изгладени предварително).
И понеже звучи много ужасно, искам да добавя, че има смекчаващи вината обстоятелства в последните 2 години, заради които съм приела това (временно) за нормално и ще е несправедливо от моя страна да се оплаквам (сега).
Но отчитам много ясно, че майка му и баба му са хората, които са му изградили тези навици да не участва по никакъв начин в домакинството. Да занесеш една чиния до кухнята или да забършеш масата са неща, които трябва "автоматично" да се случват и не изискват кой знае какви умения. Е, до ден днешен водя борба с майка му, която държи да му мие, реже и носи плодове в чинийка и приготвя "чайче" за 30+ годишното си дете ('щото си живеем заедно в семейната идилия).
Вкъщи нещата се делят на "аз съм свободен"/'аз мога да направя това, но онова не мога"
Мъжът ми няма проблем за сготви, да почисти, да просне, да си изглади ризите, но след три пъти пускане на пералня без прах за пране и хилядите забравяни стотинки - тя вече е само мое задължение.
Мъжът ми няма проблем за сготви, да почисти, да просне, да си изглади ризите, но след три пъти пускане на пералня без прах за пране и хилядите забравяни стотинки - тя вече е само мое задължение.
Нито един от нас не се чувства задължен да прави нещо , не сме го обсъждали , не сме определяли условия по съвместно съжителство и т.н . Аз не мога да готвя или в някои случаи той не харесва нещата , които аз приготвям ,вследствие на което готвенето е поето изцяло от партньора ми с изключение на "вълнуващи моменти за мен " , когато реша да приготвя нещо или нещо специфично от българската кухня , но за съжаление дори децата харесват неговите гозби повече от моите , та аз отдавна съм изключила готвенето от приноса ми към семейството . По отношение на гладене : зависи от настроение , но ако той глади , то ще бъдат дрехите на мен , децата и него за деня , ако аз гладя ще е за повече дни ...та , така е у нас!
Не сме го обсъждали. Още отначалото не съм се натискала да домакинствам, оставих той да го прави това. Видях че не му тежи, прави го с желание за мен. По-късно започнах да се включвам, че ме хвана срам той всичко да прави. Та сега сме горе-долу 50 на 50.
Повечето жени грешат като се впускат да домакинстват като невидели в началото на връзките, а после идват тук да реват. То бива заслепение и недалновидност, ама това масово бе...ако не акъл, някакви инстинкти не са ли ви останали?
Повечето жени грешат като се впускат да домакинстват като невидели в началото на връзките, а после идват тук да реват. То бива заслепение и недалновидност, ама това масово бе...ако не акъл, някакви инстинкти не са ли ви останали?
Моят мил може всичко. И си правеше всичко с леко помрънкване, но го правеше. Но майка му живя за година и половина у нас до скоро и той много бързо се отучи. Майка му е от тези, където само не му го дъвчеше преди да яде, прислугване до безобразие. И сега нещо не може да влезне в час. Аз не се убивам да домакинствам, но поне на нормално ниво подържам. И най ме дразни, че непрекъснато подхърля и мрънка. 10 дена беше отпуска до вчера и къщата беше супер кочина. Днес свърших малко по-рано работа, прибрах се и до 6 съм чистила и оправяла. В 6 седнах на компютъра и той си дойде и веднага се подхвърли, че така ме заварвал и от тази поза не съм мърдала. То от само себе си се е оправя и готви у нас, така докато аз си седя на компютъра...И аз на компютъра учех, защото съм студентка, но той много нали разбира...Леекооо ме дразни и скоро ще има 
по някое време осъзнахме с жена ми,че няма как да работиш 8 часа,да вършиш вкъщи всичко и най-вече да обръщаш ДОСТАТЪЧНО внимание на децата.Особено,ако пътуваш един час до работа.За мен лично решението е да намериш професия с малко работно време-тоест компромисът да бъде в работата. Разбира се ,има хора,които се справят с изброените неща плюс,че работят здраво.Но те са в графата супермен,батман.Но то си е и до характер.Аз се чувствах много,много потиснат,че живея,за да работя.И тук говорим за задължения вкъщи и време за децата.А какво остава за лично време и релакс-спорт,книги.....
Моят мъж винаги ми е помагал в домакинството.
Преди да започнем почистването, си разпределяме задълженията. Той предпочита да бърши прах , пуска прахосмукачка . Не умее да готви и не му позволявам да мие чинии защото все чупи по нещо и ми разваля комплектите
Умее да глади , но аз предпочитам да върша това защото не сгъва по моите стандарти 
Знам , имам претенции
Аз работя откакто нашият син беше на 7 месеца, работата ми беше далече и винаги съм бързала.
Мотото на нашето семейство е " It takes two to Tango "
.....
херр
Преди да започнем почистването, си разпределяме задълженията. Той предпочита да бърши прах , пуска прахосмукачка . Не умее да готви и не му позволявам да мие чинии защото все чупи по нещо и ми разваля комплектите
Умее да глади , но аз предпочитам да върша това защото не сгъва по моите стандарти Знам , имам претенции
Аз работя откакто нашият син беше на 7 месеца, работата ми беше далече и винаги съм бързала.
Мотото на нашето семейство е " It takes two to Tango "
.....
херр
по някое време осъзнахме с жена ми,че няма как да работиш 8 часа,да вършиш вкъщи всичко и най-вече да обръщаш ДОСТАТЪЧНО внимание на децата.Особено,ако пътуваш един час до работа.За мен лично решението е да намериш професия с малко работно време-тоест компромисът да бъде в работата. Разбира се ,има хора,които се справят с изброените неща плюс,че работят здраво.Но те са в графата супермен,батман.Но то си е и до характер.Аз се чувствах много,много потиснат,че живея,за да работя.И тук говорим за задължения вкъщи и време за децата.А какво остава за лично време и релакс-спорт,книги.....