Време вече не остaнa - много скоро ще съм СЕПТЕМВРИйскa мaмa - Тема №9

Аз в крайна сметка постъпих в болницата със спукан мехур и надежди за нормално раждане - е, поне се надявах док да удържи на думата си. Не очаквах да имам разкритие, тъй като контракциите ми тепърва започваха. Прегледа ме и каза - че нямам грам разкритие, и трябва спешно да отиваме за секцио. При което, естествено, отвърнах - че при мен нещата едва сега започват, и дали не е добре да изчакаме 2-3 часа. Док се ядоса/наистина ли, като за пред мен ли??/ но ми каза, че такива случаи като моя е виждал, виждал .. и че не няколко часа, но с дни ще продължи това с получаването на разкритието, пък система не може да ми сложи, най-много да лепна някоя инфекция и аз, че и бебето. Върнаха ме в стаята, където естествено, се разревах. ММ още не беш тръгнал, и се опита милият да ме успокои, ама не съвсем успешно. Че чак и него докарах до нервни приключения. Е, поревах си, че се поуспокоих. Сложиха ми система с нещо, и след около 2 часа дойде моят ред. Междувременно опитах да преговарям с анестезиолога да ми сложи пълна, не спинална упойка, че си ме е шубе... В крайна сметка му се доверих на човека, и съм адски доволна, че ми приложиха спинална упойка. Нито ме боля, нито нищо. Но .. нали знаете - на страха очите са ГОЛЕМИ.

Та, тъй. Докато му обяснявах на доктора, че още не са ми се схванали краката, и че мога да си мърдам пръстите и ходилата, пък той ми обясняваше други неща ... те взели, че ме срязали и докато попитам кога ще ми се схванат краката, че да почва операцията - и те взеха, че извадиха моето малкото. Не мога да повярвам как ме изпързаляха ) Да ви кажа честно, като чух тегло 4000 и нещо си - реших че нещо са се объркали, или че поне не говорят за детето ми. Изобщо не очаквах подобна новина. Мойто се оказа най-голямото в цялото отделение, съответно и най-ящното ...папка по повече от 60 мл от ден първи, което ми се вижда много, ама такова е положението

след което, като ме позашиха ме преместиха в интензивното, обезболяващи и прочие, и някак преживях нощта. Като цяло беше добре - не може да се съпостави по никакъв начин с ужаса от предното ми секцио. На следващия ден сутринта се започна едно вдигане, едно треперене, едно виене на свят ... Ноо, както каза акушерката - мога да си трперя и да ми се прилошава колкото искам - нейната работа е да ме вдигне, и тя друга работа освен да ме поизмъчи няма, тъй че ... та, стегнах се, и боли-не боли, вие се свят, не вие се - станах. Преместиха ме в стаята, която за мое голямо щастие беше с твърди, а не с пружинени легла ) Не мога да кажа, че беше лесно, но някак покрай детето, се справих със ставане, лягане, вдигане и прочие.

Сега сме си у дома, надявам се да се понаспя, защото в болницата можех да лягам само по гръб, а аз по гръб посмъртно не мога да заспя - само от свръх изтощение заспивах за по час-два, или колкото ми позволи бебчо.
Иначе, равносметката, която си направих, е - че секцио към нормално - резултатът е равен. Дали зашото болницата е частна, и в общи линии гледат да родиш в дена, в който постъпиш - та ако до ранния следобяд не родиш след системите и си под ножа, или заради друго - не знам, ама такова се оказа положението. Битовите условия и отношението на персонала към пациентките - е пвоече от луксозно и перфектно! Не мога да повярвам, че в Бг има такова културно, внимателно и уважително  отношение от всеки един от служителите, нито един не направи изключение. Това наистина много ме впечатли в болницата!