Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 319

Надписите ги знаем...ЕА като Мустафа, Керим и Йомер..

https://instagram.com/p/8IhM4wR2xD/

Вероятно са в Анкара, и Ахмет е от там. Написа в Инстаграма си: "Целунах му ръка за подаръка на 4 брой на "Кafasınagöre"...

 
ДА РАЗНИЩИМ ЕНГИН АКЮРЕК

Признавам, четох коментарите за разказа на Енгин при универсалките, разходих се и из подфорума. Интересно ми е каква е реакцията на разказа му. Универсалките както винаги са прекрасни, коментарите направо валят и са откликнали с най-милите думи и разбиране към Енгин и творбата му.
Но какво беше учудването ми, когато срещнах, че Енгин бил циник! И защо, моля ви се? Че е употребил 2-3 пъти думата „задник”…
Във време, когато по телевизията ни заливат с простотии като „Биг Брадър” и американските филми дори за деца са пълни с пръдни, оригвания и т.н. и няма…наистина няма американски филм без някой да нарече някого "asshole"! Ние си позволяваме да го съдим и да поставяме творчеството му в кавички!
Не в Енгин, цинизмът трябва да се търси другаде! Във времето, в което живеем, а не в думите на този изключително деликатен и достоен човек.
Хайде, моля ви се, стига с това лицемерие…
А нима Омар Хаям не е цинично-еротичен?
Ами прочетете го.
Цинизмът е като киселото грозде, както пък оптимизмът е пълна глупост…
Напротив, можем само да бъдем благодарни, че Енгин ни води по пътя на своите търсения. Няма маски, зад които да крие собствената си същност, няма фалшиво-сладникави думи. Разказът е пропит с топлина и човечност. Дъха на истински живот…
Специално искам да благодаря и на Барисеа, която така блестящо го е превела с нужното настроение, хумор и закачки, какъвто всъщност той е, въпреки прозиращата тъга и ирония. Бях го чела на английски, знам какво е препревод, но на български ми достави истинско удоволствие...Защото за да вникнеш в разказа, трябва да носиш поне малко от тази изострена чувствителност и усет за детайлите, които носи Енгин. Благодаря и за това, че не ни е спестила истинското значение на думите, не ги е подстригала, загладила, префинила и изтърбушила от съдържание само и само да бъде в угода на пуританите, защото така щеше да предаде автора. А тя му е останала вярна. Това е първото условие, за да направиш хубав превод, освен че трябва да познаваш богатството на българския език.  А дали ще се хареса на някого – много важно. Да не чете, щом думите не му понасят.
„Искрящите реки” се вляха и в мен, Барисеа. Наистина.

Привет.
В пушпаузата те прочетох, Любов. 

Не знам кой и защо е обявил Енгин за циник, но бих препоръчала да си отвори речниците. )) Енгин и цинизъм трудно могат да се съчетаят според мен. Напротив, разказите му са пълни с дълбоко хуманни послания, морални и деликатни... Ненатрапчиво поднася своя поглед към света, който в никакъв случай не съдържа цинизъм.  Цинизмът грубо пренебрегва морала и ценностите на обществото. Къде може да се види такова отношение в разказите на Енгин? 
Последният от тях съдържа в себе си малко меланхолия, която няма как да се свърже с цинично отношение към живота. И в същото време всеки от разказите му за мен звучи много жизнеутвърждаващо. Хумурът и самоиронията, които също могат да се намерят в тях, предизвикват искрици смях, но не и насмешка за това какво представляваме ние, хората "говорещи различни езици, но изпитващи едни и същи чувства" (позволявам си да перифразирам думите му от Сеул). Енгин приема живота и откъм сериозната и откъм забавната му страна. И това личи от разказите му. Той в никакъв случай не се изживява като нещо "свръх", не лицемерничи, не се опитва да лустроса света или себе си. Той просто е искрен и споделя свои наблюдения... Просто си го представям, седнал на масата в крайбрежно кафене, например, как обследва с поглед света около себи си и го пречупва през наистина невероятното си въображение (което снощи нарекох центрофуга ), за да донапише това, което би могло да се случи с нас, обикновените хора, попаднали в полезрението на този необикновен човек, писател и актьор.
Силно съм впечатлена от "преливането" на емоции от литературния герой към "човека на средна възраст" и обратно - картината, която е нарисувала въображението на Енгин във "Въздух, с аромат..." За мен, това е начин да разбера как става преливането на Енгин в неговите герои... и обратното. Имам чувството, че е описал точно това... И всяка една такава въображаема среща, всеки етюд, който той разиграва в своята фантазия и след това описва на хартия, му дават ново познание... за себе си и другите...

Разпрострях се, извинете. А и цигарата свърши. ))

Привет в неделният следобед, мили момичета !

Преди малко видях, че има превод на поредното литературно творение на Енгин и след приключване
с прозаичните домашни задължения ще седна на спокойствие да го прочета. Вече от опит знам,
че Енгин не може да се чете как да е, а трябва пълна концентрация и съсредоточаване, които в
никакъв случай не са гаранция, че ще схванеш и разбереш всичко от раз. Такива са разказите и
есетата му . модернистични, сложни и трудни за смилане, но в това е магията им.
Най.важното, което трябва да кажа е моята сърдечна благодарност към Барисея за превода и
възможността да се докоснем до специалното творчество на Акюрек.
Барисея, уважавам труда и достойното ти поведение. Този Керим е специално за теб.



Ще използвам случая да изкажа специалните си благодарности към всички момичета даващи
своя принос в темата и в частност на неуморните Марианка, Мартичка и Хармония.
Момичета, свалям ви шапка за постоянството и всеотдайността и искрено благодаря.



Простете ми, че вече не пиша, но сякаш нещо се скъса в мен и не мога да го правя със старото
удоволствие. Напоследък, каквото и да кажа все ще се намери някой да ме апострофира и да
заяви с учудваща категоричност, че явно не съм разбрала нещо или не съм на ясно и прочие.
Няма дори едно "може би "  в смисъл, че може би не съм разбрала нещо или може би не съм
наясно и т.н. Но, дано дойде отново "старото "  време, когато общуването между всички беше
наистина приятно, а не като сега по групички. Така аз усещам нещата за съжаление.

Това не ми пречи да ви чета с интерес и да чакам с нетърпение новини за Енгин.
Лек, успешен и усмихнат ден .

Енгин от Бешикташ, Ахмет от Фенербахче. Тази вечер двата отбора имат двубой от 19 ч. на OLİMPİYAT STADI/Олимпийския стадион. Та - възможно е срещата им да е и в Истанбул - заедно да гледат мача. Не вярвам да пропуснат тази възможност. Феновете се чудят, та и аз.... Анкара или Истанбул?

Ахмет получава май всеки брой, като подарък и е благодарен.

https://www.facebook.com/EnginAkyurekUniversal/photos/a.23678310 … ype=3&theater

Ето превод от Универсалките на туита в Инстаграм от Ахмет: Целунах ръката на Акюрек в деня на Байрам. И той ми даде 4-то издание на списанието Kafasina Gore". Липсват ми онези стари Байрам дни. (По време на Байрам, когато се целува ръка на по-стар човек, той/тя обикновено като отговор дават някакви пари на по-младите.)

Две очи като две звезди..

 
Еха...

2:1 за Бешикташ към момента. Енгин е доволен вероятно, а Ахмет....



Уточнено - в Анкара. В кафене "Kahveci Hacıbaba".

  Благодаря, Любов!
Човекът е в Kahveci Hacıbaba - ресторант в Анкара.
Това е източникът -https://instagram.com/p/8IuK18Cvq8/
http://kahvecihacibaba.com/

Страхотен е наистина...Един прекрасен млад мъж: преуспял в кариерата, със самочувствие, доволен и в мир със себе си... И в същото време толкова земен...Даже си позволява лукса да напише това онова, ей така, непринудено, сякаш между другото......А нека читателите, като спътниците му в автобуса,  да търсят Фройдисткия елемент в разказите му...Да има вид на човек, който много се е закахърил? Ха-ха-ха...

Да му мисли Ахмет.
В добро настроение е ЕА.
Благодаря за снимката, момичета.
И аз ...

Радвам се с него....

Дербито свърши - 3:2 за Бешикташ. Енгин ще черпи.