Здравейте, момичета! 
Много ми хареса Копчето с шизофренията.
Мисля си, че особено ние, дето чакаме второ, сме точно в тая категория. 
Съгласна съм, че ограниченията създават по-силно желание, то възрастните сме така, та какво остава за децата...
Но съм абсолютно съгласна с Ана, че вкусът се възпитава. И с Фрау за личния пример. Все пак сега и в близките години ние сме най-важните за децата си и тези, от които те учат. И при нас когато вкъщи няма даден продукт, и най-важното - когато не вижда, че ние го обичаме и консумираме - и детето не го иска. Да, един ден ще се сблъска с "вредителите", но едно, че няма да има навик да ги консумира, и второ - ще е по-голямо и донякъде ще може и да прецени реално дали му харесва. Сега, като гледам Ралица поне, харесва всичко, което ние ядем. Така че съм приела изцяло за моя отговорност какво яде детето и се радвам, че бабите и дядовците "козируват" и дават само това, което и аз давам.
И с друго съм съгласна - че захарта изобщо не е безобидна. Последните години я блъскат навсякъде, дори в уж солените храни - хляб, консервирани храни, меса... А като видя захар в зеленчуково пюре за бебе, направо откачам. Всичко е с еднакъв вкус и изобщо е някакъв ужас с всички категории стоки. Извинете ме, ако звуча като проповедник, но за мен храненето е фундаментално нещо и "крилати фрази" от сорта на "По-вкусно е с Кока-Кола" просто ме изкарват извън нерви.
Редактирам се, за да споделя какво се случи докато пишех - направила съм си чай от лайка да се жабуря, че ме мъчи един мъдрец, ставам от компютъра и какво виждам - Рали си попийва. Колко пъти съм ѝ правила специално чай от лайка и не ще и не ще. Та си имам пресен пример за личен пример.
Много ми хареса Копчето с шизофренията.
Мисля си, че особено ние, дето чакаме второ, сме точно в тая категория. Съгласна съм, че ограниченията създават по-силно желание, то възрастните сме така, та какво остава за децата...
Но съм абсолютно съгласна с Ана, че вкусът се възпитава. И с Фрау за личния пример. Все пак сега и в близките години ние сме най-важните за децата си и тези, от които те учат. И при нас когато вкъщи няма даден продукт, и най-важното - когато не вижда, че ние го обичаме и консумираме - и детето не го иска. Да, един ден ще се сблъска с "вредителите", но едно, че няма да има навик да ги консумира, и второ - ще е по-голямо и донякъде ще може и да прецени реално дали му харесва. Сега, като гледам Ралица поне, харесва всичко, което ние ядем. Така че съм приела изцяло за моя отговорност какво яде детето и се радвам, че бабите и дядовците "козируват" и дават само това, което и аз давам.
И с друго съм съгласна - че захарта изобщо не е безобидна. Последните години я блъскат навсякъде, дори в уж солените храни - хляб, консервирани храни, меса... А като видя захар в зеленчуково пюре за бебе, направо откачам. Всичко е с еднакъв вкус и изобщо е някакъв ужас с всички категории стоки. Извинете ме, ако звуча като проповедник, но за мен храненето е фундаментално нещо и "крилати фрази" от сорта на "По-вкусно е с Кока-Кола" просто ме изкарват извън нерви.
Скрит текст:
Преди няколко месеца гледахме един документален филм за захарта, ето линк, за който се интересува:
http://www.imdb.com/title/tt2381335/
http://www.imdb.com/title/tt2381335/
Редактирам се, за да споделя какво се случи докато пишех - направила съм си чай от лайка да се жабуря, че ме мъчи един мъдрец, ставам от компютъра и какво виждам - Рали си попийва. Колко пъти съм ѝ правила специално чай от лайка и не ще и не ще. Та си имам пресен пример за личен пример.
Странен модел ми се падна. 
Еми, лоша майка съм, да! 
, не ми се беше случвало от доста време. Заспа си нормално към 22ч и към 1,30 рев, не мога да го успокоя , взех го при нас и няколко пъти се буди. Зъбите излязоха, само задни кътници останаха, но не виждам да са тръгнали. Сутринта си беше ОК. Интересно какво му стана през нощта 
