Hапускане на дома

изгубен - щъркел за неглижирането на нашето поколение 70 и 80 -те години на нашия век и аз мога да го потвърдя.
Сега родителите буквално сме се превърнали в обслужващ персонал на децата си. Във всички сфери на живота.
Това е изискване на обществото.
След години ще видим дали е правилно.

Да се допълня по повод на защитните мрежи. Хубаво е родител, който е опънал здраво защитната мрежа, да се замисли какви други стимули ще "предложи" на детето си, за да може то да изгради качества като самостоятелност, автономност, мъдрост, устойчивост, независимост, самодостатъчност и самоопределение...

Та така - това са за мен все неща, които човек учи предимно, когато е далеч от "мрежата" (или както в тази тема я наричате "полата на мама").   

Те, тези години и тоз Видов ден, са вече налице. Полата не е добре да бъде дълга, оплитаща и задушаваща. Има и по- инакви дължини, модели и материи.

Според мен нещата сега са умерени. А 70-80 бяха тотално изпуснати от контрол. Чак като се стигне до нещо по-сериозно родителите разбираха. Непознаването на собствените си деца играе лоша шега.

Точно това си говорихме снощи с мъжа ми. Аз от 2 до 5 съм живяла при баба и дядо. Там по цял ден на пътя с другите деца се самоотглеждахме.
На 5 ме прибаха. Майка каза, че трудно съм се адаптирала. Все съм смятала тяхната къща за чужда и съм си искала у нас - т.е. при баба и дядо.

После през годините някак си не ме контролираха много много. Това до някъде ми беше добре, но е имало моменти, когато е било наложително да се намесят. Сега на 34 майка ми се опитва да прилага повече контрол, отколкото е успяла когато съм била на 12, което води след себе си едни неприятни дразги и обтегнати отношения на моменти.

На всичкото отгоре ми задава едни странни въпроси, относно начина ми на отглеждане на малката и все казва - ми аз нямам спомен. Много искам някой път да я попитам как иска да има спомен, като на тези години, на които е сега детето ми, аз не съм била до нея.

Извинявам се за спама, ама тя темата отдавна май се поизмести.

През 80-те не помня да е имало ревящи майки, събрани на лагер в първите дни в детската градина. Оставяха ни и това е, смяташе се, че е нормално детето да се отдели.

Привързано родителство и подобни- къде ти! То даже е било престижно да не кърмиш, щото е циганско, ми да даваш Бебе-1, ако може да го намериш с връзки.

На всеки лагер имаше такива майки, че даже и си перяха и прибираха отрочетата по средата на лагера. Много ви е къса паметта или просто не се е случило точно при вас. И далеч не всички ходеха.

Ми явно аз съм имала ранна версия на "хеликоптерни родители", защото не съм ходила на лагер. Или май системата на лагерите вече се беше разсъхнала в края на 80-те и началото на 90-те.

Що? Съвсем си е тематично.
Вярно доста е позакъсняла майка ти с намесата.   И моята е такава, та те разбирам. Бях на самоотглеждане аз, поради което ми дойде съвсем неестествено опитът й по едно време да ми се намеси в отношенията с децата ми и възпитанието им. Но тя рядко ги вижда, грижи за тях не полага, та това не е особен проблем, имам предвид- да си каже какво мисли. Всеки може да си казва.



Слава Богу, че на лагерите, на които съм била, тези, точно, не са идвали.   Мен са ме вземали веднъж, поради остро заболяване. То няма и как при такова положение.

Лагерите бяха масови- евтини, достъпни. Вярно- условията бяха доста копторни, но това- в сравнение с настоящите семейни почивки. Иначе гледах бунгалата, в които големия беше две години поред на лагер- същата мизерия. Но доста по- малко деца ходят сега на лагер.

Много съм съгласна с това мнение!
Физическото отдалечаване създава дистанция и помага, обаче самостоятелността зависи и от друго. Няма как при всеки да е еднакво и да се почва начисто - или съвсем сам за всичко, или "те отглеждат". Обаче навсякъде си има начин човек да си поеме кормилото на нещата, по своему. При един има налице жилище, при друг има подкрепа за наема, при трети нищо такова няма, но пък е положена стабилна основа да е самостоятелен и самоуверен от дете и т.н, и т.н.

Тръгнах да разказвам за себе си, как са се стекли нещата, но няма смисъл това. Дадох си сметка как обаче се повтаря ситуацията.
Бившият ми мъж е бил отглеждан от майка си в пълна липса на самостоятелност и му е вземала всичко от ръцете. Всеки ден е получавал джобни пари, независимо от нейните битови трудности. Има-няма, той си е осигурен. Хигиенни навици - нулеви почти, грижа за битовите си потребности - нулеви, връзваше му тя връзките на обувките до 23 год. и му попълваше студентската книжка - повече няма да прибавям подробности, тези стигат, а има доста още. Зорлем си търсеше работа, никакво планиране на разходите и т.н. Аз тотално отказах да слугувам и да се грижа за него по този безумен начин, започнах да говоря, обяснявам, с надеждата да ме разбере,  колко сме се карали и обяснявали...Той излизаше с номера, че не съм го помолила както трябва, била съм досаждала и мрънкала (да, така е, но просто не издържах на това готованство). Да съм го била помолела другия път както трябва и тогава може би щял да си вдигне мръсните гащи от насред стаята, буквално казано. Нямаше кой знае каква промяна дори когато имахме вече дете. Когато се разделихме, аз си отдъхнах и емоционално, и физически, работата ми и шетането намаляха драстично.

Но ето, че засъщото това дете аз едва ли не се страхувам, че няма да се справи сама с чистене на стаята си и задълженията вкъщи. Уж се разбираме за нещо да свърши или да се погрижи за вещите си, обаче тя разчита на мен, че ще я спася, пък тя се моли за последен шанс и т.н. Или че като ме помоли, ще й дам извънредни пари за нещо супер спешно и необходимо от рода на козметика и т.н.   а като счупи нещо от небрежност или от мързел, трябва аз да го платя, че тя е малка , пък много й трябва същото.. Осъзнавам тази си слабост, внимавам, старая се да не се поддавам, но ми е трудно все още.
Бившата ми свекърва го е правила това , за да го контролира тотално сина си.
Аз го правя поради други мои слабости и в много по-малка степен. Но е факт, че всяко мислене , че детето е едва ли не малко,  недорасло, неразбрало , сега няма време да си измие стаята и да си подреди, че учи или работи и т.н., е много опасна.

Успех на всички в това и ние, и децата ни да сме взаимно доволни един от друг и същевременно свободни.  

Знаеш ли, това, което разказваш за себе си и дъщеря ти ми напомня за моето детство. Баба ми непрекъснато вървеше след мене и разтребваше, а аз си обичах да си живея разхвърляно и в хаос. Дойде един момент, в една по-осъзната тийнейджърска възраст, в която започнах да проявявам желание да си оправям стаята и да си подреждам нещата, но когато аз реша. Е, не ме оставиха, винаги имаше кой да го направи вместо мене (баба ми визирам отново) и резултата беше, че така и не се научих да си подреждам нещата и си обичам да ми е разхвърляно. Та в общи линии ми направи мечешка услуга това непрекъснато вървене след мене и подреждане (не, че на мене ми беше зле, но това е друг въпрос). Общо взето прекалената грижа за децата и угаждането не е хубаво... Успех ти пожелавам с твоето дете 

grach  , благодаря ти за споделеното! Ще имам предвид и това. Аз искам тя да се научи, но изпадам в клопката да ми е жал да се напрегне сама да се организира, да си поеме последствията и т.н. Също като започне да ме моли и уговаря, ми става неловко и се съгласявам (и в други случаи съм така, уговарят ме да дам нещо, пари или време и труд, което не искам да дам всъщност).

Колкото повече деца в едно семейство - толкова по-са научени на работа. По простата причина, че майката няма как да се оправя сама с много деца - големите помагат в отглеждането на по-малките, в домашната работа, че дори и на нивата (за буквалистите - метафора, означаваща финансов принос).


Имай предвид, че мързелът се предава по генетичен път. Така че, човек ако има вроден мързел, трудно ще го промениш. Майките трябва да го имат предвид това. Много красиви умове са се затрили поради мързел на тоя свят. Но, това е положението. Ако видите, че детето ви е природно мързеливо, натискайте по отношение на образованието и да тръгне на работа. Това е основното. УСпех!

Приучаването към подреденост (ако приемем, че е част от изграждането на самостоятелност) наистина може да бъде трудно при съвместно съжителство, особено ако някой от възрастните (майка, баба) държи  да се спазват неговите стандарти т.е. ако го влудява лошо свършената или не навреме свършената работа. В този случай двете крайности са:  "Изисквам, повтарям, натяквам до припадък, при което  опъвам нервите и на двете страни" и "По-лесно ми е да го направя сам!" Ако родителят може да пренебрегне хаоса и мръсотията поне в детската стая, нещата може и да се получат. А може и да не се получат. Не знам кое е по-сложно- младите хора да се научат да се грижат сами за себе си, или родителите да приемат, че за децата съвсем не е задължителен техният модел.

Имай предвид, че мързелът се предава по генетичен път. Така че, човек ако има вроден мързел, трудно ще го промениш. Майките трябва да го имат предвид това. Много красиви умове са се затрили поради мързел на тоя свят. Но, това е положението. Ако видите, че детето ви е природно мързеливо, натискайте по отношение на образованието и да тръгне на работа. Това е основното. Успех!