
Нашата Jolly е на 11 години и от около година двете и гърдички се превърнаха в ракови възли/топчета. Възлите бяха яркочервени и кървяха, страшно много се изплашихме, че сме закъснели да направим каквото и да е. Знаете как е, ако имате коте или куче, те са членове на семейството ви. Обичате ги много, като дечица, даже и повече, защото те винаги си остават страшно зависими от вас и малки същества.
Само преди две седмици заведохме Jolly за преглед в клиника Ултравет във Варна. Бяхме ходили и преди няколко години там - да и отстранят мастен липом, отстрани на ребрата, и тогава всичко мина успешно. Взеха и кръв и определихме операция за остраняване на рака на 16 септември, тоест преди седмица и един ден.
На тази дата отидохме със свити стомаси, защото се оказа, че трябва да и отстранят цели четири гърдички и матката плюс яйчниците и тръбите. Ние бяхме против да и махнат вътрешните размножителни органи и жлезир но понеже тези хормони, които те отделят предизвикват рака, нямахме друг избор. Не искахме пак да я носим след година или две за другите гърдички, които са здрави.
Докато траеше операцията аз и мъжа ми бяхме като умрели. И двамата плакаме в къщи, не ми се ядеше, не можех да работя, нищо. Знаете как е - цялата къща ни се стори празна, пуста, черна, защото го нямаше онова любимо, малко, палаво същество за което толкова се бяхме грижили.
Но дойде 2:30 следобед и ни се обадиха от Ултравет с новина, която ме направи много щастлива.Операцията беше минала успешно!!! Пак плакахме с мъжа ми, този път от щастие и облекчение. Отидохме да я видим в клиниката - беше сложена в чиста клетка с водичка и храна и тоалетна, и беше в съзнание, и макар че беше току що излязла от операция ни позна и ни близна по ръцете. Операцията е била много тежка - шева започваше от едната и подмишница и стига почти до дупенцето на Jolly по протежение на целия корем. Много са рязали от нея.
Но д-р Венцислав Тодоров и неговият екип са изключителни професионалисти(да си призная отначало не вярвах). Оставихме Jolly при тях в клиниката им за три дни, за да и дават антибиотици и чистят раната и както трябва. Всеки ден ходихме да я посещаваме и всеки път д-р Венцислав Тодоров ни посрещаше много любезно и с внимание, а Jolly се възстановяваше добре - първо кожата и на корема около операцията бе мораво-синя, после придобиваше все по здравословен оттенък. Тя започна и да хапва и да пие вода, за което треперех през цялото време, дали ще го направи, защото е сигурен знак, че се възстановява.
Утре ще махат конците на Jolly. В къщи тя разцъфтя и се възстанови много по-бързо - кожата и вече е само розова и това за седмица и един ден от операцията. Вече скача от легла и маси, играе си с играчките си, недоволства когато не получи храната си по-рано от предвиденото време:) разбирайте иска си закуската в три сутринта например, вместо в шест.

Ето снимка на Jolly от днес–операцията изобщо не изглежда страшна вече:

Благодаря, че прочетохте историята ми! Ще се радвам, ако споделите как е при вас, имате ли такива операции, предстоят ли ви?