ЗОВ.....

Здравейте,
Всяко „тръшкане“ има нужда от публика, както и сама сте установили- най-вероятно за това е повикването ви след като я оставите сама. Преведено на психологически език посланието на подобно поведение е „Помощ, имам нужда от пълното ти внимание и разбиране и това е единственият начин , който познавам за да го получа“. Парадоксът е, че от една точка нататък нищо от това, което им се говори не чуват и не разбират и най-важното, поради залелите ги емоции, които често са противоречиви не могат и да обяснят  какъв е проблема.
Това, което смятам за уместно е при следващото „тръшкане“ доколкото ви е възможно спокойно да кажете: „В момента си в такова състояние, че ще е не възможно да разговаряме. Сега ще изляза, няма да отговарям на обидите и писъците ти  и ще почакам да се успокоиш. Когато се успокоиш ела при мен да поговорим“.
Това, което подозирам е, че зад това търсене на внимание седят някакви страхове, но това са само хипотези.  Първата стъпка е да прекратим този механизъм на манипулиране, защото той е неефективен, през него детето не може да получи помощта от която се нуждае, да не говорим за изключително негативните и неприятни емоции между двете ви. Това, че сте нейна майка и сте готова да направите всичко за нея, дава ли и право да ви обижда, блъска и рита? След което, в относително спокойствие да се опитате да разберете какви си причините, които водят детето до това.
И последно има ли възможност да ангажираме бащата на детето и той да ви бъде от полза – и на двете - в описаната ситуация?
Даниела Тахирова - психотерапевт