С готвенето съм го закъсала. Уж гледам разнообразно да е за децата и пак си въртя 3-те манжди, които си знам. И всичко е разчетено по секудни, защото всяко отклонение от режима на едната, води до проблеми.
дано, дано, дано се намери правилното лечение и да се отърве от този гаден тумор! 
То и аз си влача задната хрема, ама не и обръщам особено внимание. Утре влизам в 9 месец, ама вече ми е писнало тотално от този корем. От друга страна още нищо не ми е готово - дрешките са подготвени, но нищо не е изпрано, изгладено или подредено. Леглото му е разглобено на тавана, а в скрина са още нещата на Криси. Да не говорим за нещата за болницата - готовност нулева.
Купих седалка за тоалетната, сложих го, пусна го, пляскахме много с баща му, давахме награди и така. Сега само тоалетната ползваме. 
Моя Алекс се роди 2 600 кг. Супер мъничък беше душата, ама тогава си ми беше нормален на мен, аз друго бебе не бях хващала преди.
А тя беше слаба, не и малка, защото се роди 50см.
И после ползата от яслата, в нашият случай май никаква. Не проговори повече за този месец, само дето рева и е толкова стресирана, че поне заспиваше сама, хранеше се сама, може да е с едно и също, но поне беше сама, сега нищо не иска да прави без мен.
Моята хрема още си живее царски, ама аз и толкова правя за нея...и Криси е на АБ, ама не виждам да има някаква полза за кашлицата му.
Днес даже го водихме на ренген за всеки случай - слава Богу, всичко е наред. За сега.... направо изтръпвам пр всяко изкашляне. Тези ясли имам чувството, че до нищо добро не водят.
Мартин и той е с ужасна кашлица. В понеделник го будим за детска градина, той като почна да кашля, ама една противна лаеща кашлица, лошо ми стана. От вчера е с отхрачваща и не сме мигнали. Цяла нощ бухаше, че и повръща от нея. Държа го на инхалатор, засега безрезултатно. Милите деца какво изживяват