Здравейте, хора.
Имам проблем. Имам приятел от близо 3 години. В началото отношенията между нас бяха доста странни. Виждахме се рядко, разговаряхме рядко изобщо живяхме различни животи. След време той замина да работи извън България и там сякаш започна да иска да се сближава с мен. Пишехме си, обещаваше ми как като се върне ще бъдем заедно, но аз някак си не му вярвах и започнах да правя грешки. Заменях го за други. Тогава си мислех, че не правя нищо лошо като просто изляза с някого за да се забавлявам и да взема възможно най-много от тийнейджърските си години (не споменах че всичко започна, когато бях на 16) Не го вземах за сериозен, но все пак не се отказвах. Когато се върна и разбра за излизанията ми вечер, за компнията ми и всичко той се опитваше всеки ден да ме измъкне от този начин на живот и накрая успя и точно когато аз си казах, че той е човекът за мен той ме замени с друга. След няколко месеца пак ме потърси и аз веднага му простих. Простих му и успях да се измъкна от компанията и начин ми на живот. Зарязах приятелите си от детството, зарязах живота си за да бъда с него. Започнах да се притеснявам, че ще го изгубя и започнах да го лъжа за миналото си. Не исках да знае какво съм правила, понеже виждах колко го нараняват нещата. (Между другото аз никога съм нямала полова връзка с друг човек, просто невинни целувки) Но явно той не го приемаше така. Започна да ме нарича с най-различни обидни думи. Аз търпях. Започна да ме заплашва как ако направя нещо пак ще ме убие. Започна да ми забранява да излизам с приятели. Караме се за възможно най-дребните неща. Той разбра цялата истина за мен, но не вярва и продължава да ме измъчва да казвам. Честно казано аз не мога да го оставя, понеже съм доста слаба като човек. Сякаш не мога да си представя живота без него. Винаги съм му повтаряла как той за мен е пръв и последен и винаги правех всичко за да бъде добре. Избягах от училище за да отида с него далеч от родния град, спрях да поддържам контакт с новите си приятели, стоях ввкъщи по цял ден и чаках той да дойде при мен. А аз не мога да живея така. Искам да му обясня но той не иска да ме чуе.. Надявам се единствено да ме разбере и да не е късно.
Много би ми помогнало някакво мнение на хора които са минали през това, понеже не мога да търпя такова отношение повече, но не искам да бъда без него..
Имам проблем. Имам приятел от близо 3 години. В началото отношенията между нас бяха доста странни. Виждахме се рядко, разговаряхме рядко изобщо живяхме различни животи. След време той замина да работи извън България и там сякаш започна да иска да се сближава с мен. Пишехме си, обещаваше ми как като се върне ще бъдем заедно, но аз някак си не му вярвах и започнах да правя грешки. Заменях го за други. Тогава си мислех, че не правя нищо лошо като просто изляза с някого за да се забавлявам и да взема възможно най-много от тийнейджърските си години (не споменах че всичко започна, когато бях на 16) Не го вземах за сериозен, но все пак не се отказвах. Когато се върна и разбра за излизанията ми вечер, за компнията ми и всичко той се опитваше всеки ден да ме измъкне от този начин на живот и накрая успя и точно когато аз си казах, че той е човекът за мен той ме замени с друга. След няколко месеца пак ме потърси и аз веднага му простих. Простих му и успях да се измъкна от компанията и начин ми на живот. Зарязах приятелите си от детството, зарязах живота си за да бъда с него. Започнах да се притеснявам, че ще го изгубя и започнах да го лъжа за миналото си. Не исках да знае какво съм правила, понеже виждах колко го нараняват нещата. (Между другото аз никога съм нямала полова връзка с друг човек, просто невинни целувки) Но явно той не го приемаше така. Започна да ме нарича с най-различни обидни думи. Аз търпях. Започна да ме заплашва как ако направя нещо пак ще ме убие. Започна да ми забранява да излизам с приятели. Караме се за възможно най-дребните неща. Той разбра цялата истина за мен, но не вярва и продължава да ме измъчва да казвам. Честно казано аз не мога да го оставя, понеже съм доста слаба като човек. Сякаш не мога да си представя живота без него. Винаги съм му повтаряла как той за мен е пръв и последен и винаги правех всичко за да бъде добре. Избягах от училище за да отида с него далеч от родния град, спрях да поддържам контакт с новите си приятели, стоях ввкъщи по цял ден и чаках той да дойде при мен. А аз не мога да живея така. Искам да му обясня но той не иска да ме чуе.. Надявам се единствено да ме разбере и да не е късно.
Много би ми помогнало някакво мнение на хора които са минали през това, понеже не мога да търпя такова отношение повече, но не искам да бъда без него..
