С какво ви дразнят свекървите- 49

  • 50 287
  • 747
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 260
absurt а ти като типичната свекърва откъде си сътвори мнението за мен, когато не си направи и труда да прочетеш всичко!

П.П. Това са моите разсъждения за такава ситуация - принципно нямам делба със свекърва ми, а и нямам нищо от нея /мъжът ми се нанесе само с дрехите си в нас/

# 436
  • Мнения: 11 492
много ми се иска да се разбираме добре със снахите, дето ми предстои да се появят в живота ми Wink)

# 437
  • при късмета
  • Мнения: 26 076
Направо ме хваща страх каква ще я върша и аз като двойна свекърва, че дето се казва вече ми чука на вратата. Потресена съм от претенциите на някои снахи. Нищо на никой няма да давам. Ако искат да ползват - ОК. Да ремонтират - пак ОК. Ако искат да живеят другаде, ще помагам с каквото мога, но някой да ми налага да прехвърлям нещо на сина си просто защото ми е син - няма как да стане. Да, свекърва ми е дала етаж от къща на синът си, където и до днес живеем, но това само ни помогна да си купим с ММ свой си апартамент в който не сме живели и ден.  Mr. Green Който иска нещо - да запрята ръкави и да си го постига, а не да чака на мама и татко. Това ми е мнението и за двете страни.
Значи хем си получила, хем не смяташ да даваш. При многото коментиране на имотите в тази тема, неколкократно сме стигали до извода, че си стискат своето само тези, които са го взели наготово. Тези които сами са си купили са много по-склонни да дадат на децата без условности. Ти си абсолютното доказателство.

Аз започвам да си мисля, че не съм нормална като ви чета. Ако имам възможност да подсигуря на детето си жилище ще го направя без изобщо да мисля. Да, с прехвърляне на собственост. Без клаузи за гледане на старини и тем подобни.
Точно за подсигуряване на детето става дума. Навита ли си да работиш, за да го посигуриш, а след това, ако нещата не се развият добре, да се наложи детето ти да дели въпросния имот с бивш/а съпруг/а?
Нали коментирахме вчера, че това е много малко, да не кажа невъзможно да стане. Дори другия да вземе някаква част, то тя би била минимална и в нито един от случаите няма да разполага сам с имота.
А ако се стигне до наследяване обикновенно бабите и дядовците дали имота, отдавна не са м/у живите.
Всъщност пак казвам, само с прехвърляне преди брак осигуряваш детето си наистина

Румка, по последното ти питане има някакви промени и мисля, че се приравни съжителството с брака, но не съвсем. Специално по имотния въпрос не съм се интересувала конкретно, но и да е влязъл закона, все още няма практика по него. Така, че спорно е сигурно, както и това, че някой може и да стъпи на него в дадени ситуации. Може да каже юрист

# 438
  • Мнения: 15 243
Подсигуряването, както вече неведнъж се каза, прекрасно става и с предоставяне на самостоятелно жилище за ползване. От това по-голямо подсигуряване няма! Желанието, и то желанието на партньора, в нашия случай - партньорката, на всяка цена за прехвърляне, даряване и въобще документално получаване на собственост, за мен си е чиста проба сметкаджийство, алчност и страх да не се минеш случайно.
А за натякванията - тези, които натякват, че са ви дали жилище за ползване, по същия начин ще натякват и ако го дарят официално. Други пък нито в единия, нито в другия случай ще натякват. Хора различни.
Разбира се, и при отсрещната страна все пак трябва да има поне някакво съзнание и благодарност за помощта.
Дори си мисля, че често натякванията са следствие на проявена неблагодарност.

Последна редакция: вт, 13 окт 2015, 13:30 от птица

# 439
  • Мнения: 11 492
съгласна съм с теб. Ако възрастните са свестни и не изглежда, че ще натякват, документите не изглежда да са проблемни. Но, ако почне тази песен - тогава внезапно стават проблемни

# 440
  • Мнения: 3 228
Ако някой от родителите ни  предлага да ни подари имот, в който да живеем със семейството си, аз бих отказала, ако не е документално на един от двамата партнъори. Бих отказала включително и на моите родители. Ако не са склонни документално да ми прехвърлят апартамент, щом са решили да ми го подарят, аз не бих се нанесла там със семейството си. Ако съм сама бих го ползвала, докато си стъпя на краката за първоначален страт. Ако уговорката е да се ползва нещо временно, докато се съберат пари за нещо, бих го ползвала временно и със семейството си, докато си стъпим на краката.
Та в случая за мен са важни условията при които се дава. Дали даващият го дава временно, докато младите си стъпят на краката, като запазва собствеността си, или го подарява уж на детето си завинаги, обаче документално си е на възрастните.
И разбира се такова тяхно желание не би ме накарало да ги обичам по - малко и бих уважила решението им без това да помрачи отношенията ни. Просто със семейството ми бихме намерили друг начин да си решим жилищния въпрос. Същото важи и за свекърите.

И отново наблягам, че родителите не са длъжни да осигурят апартаменти на децата си.

Да се уточня, че аз имотни проблеми нямам нито с моите родители, нито със свекърите

Последна редакция: вт, 13 окт 2015, 13:37 от veselka1

# 441
  • София
  • Мнения: 24 807
Как стои въпросът, ако не са подписали - знаете ли детайли  newsm78 newsm78 newsm78
Нека първо ти кажа как стои въпроса ако на мъжа ти са му прехвърлили имот " срещу издръжка и гледане". Това значи, че ти ставаш съсобственик на това основание, тъй като сделката е възмездна.
За разлика от дарението.
Ако не са подписали, всичко което си купи единият, си е само негово.

# 442
  • Мнения: X
Ако възрастните са свестни и не изглежда, че ще натякват, документите не изглежда да са проблемни. Но, ако почне тази песен - тогава внезапно стават проблемни
По принцип, ако хората са свестни, нито документи, нито други неща стават проблем. Но, човек не може да гарантира за нищо и никого, а още по-малко за "чужди" хора. Снахи, свекъри, тъщи и т.н. са хора, които до скоро са били непознати и трудно ще дадат отведнъж пълно доверие един на друг, особено ако залогът е по-голям. Аз бих предпочела да си спестя риска. Ако виждам, че са свестни, сама бих дала, насърчила, подкрепила. Далеч съм от идеята да имам изисквания или да натяквам. Както вече се каза по-горе, натякващият ще го прави и ако даде само за ползване, и ако подари имот. Но, ако ми се сервира, че след като някой е съпруг/съпруга на мое дете, това априори му дава право да ме гледа като Дядо Коледа, вадещ нотариални актове от чувала, ще има да взема.

# 443
  • Мнения: 2 930
Всъщност такъв случай свекърва да даде на снаха, още не сме коментирали в темата, няма и да коментираме, просто защото няма. Свекървата и да даде го дава на сина си, до сега не съм чула да е дала на снаха
    Има! Заповядай и коментирай: с бившия живях в негова и на свекърва ми къща. След като се разведох, тя ми предложи да ми прехвърли нейната 1/2 ид. част. Отказах ѝ по разбираеми причини, но никога няма да го забравя. Докато бяхме женени и в добри отношения въобще нямаше значение чия собственост е имота и кой какво влага в него.
     Дописвам: rumka833, никакви права на ползване нямат неподписалите разделени двойки - независимо от наличието на деца, при липса на брак няма "семейно жилище".

# 444
  • София
  • Мнения: 24 807
absurt а ти като типичната свекърва откъде си сътвори мнението за мен, когато не си направи и труда да прочетеш всичко!

П.П. Това са моите разсъждения за такава ситуация - принципно нямам делба със свекърва ми, а и нямам нищо от нея /мъжът ми се нанесе само с дрехите си в нас/
Напротив!
Ти не четеш- тъща съм, а кога ще стана свекърва, не зависи от мен.
И не, нищо не съм пропуснала, всичко изчетох.
И това, че мъжът ти е дошъл у вас с един кат дрехи.
Та, на база пространно изразените ти виждания за приписване на жилища, твоята майка прехвърли ли ви вече документално жилището си?

# 445
  • Мнения: 25 754
Аз, честно казано, бих живяла в чуждо жилище (самостоятелно) при определени обстоятелства и дори бих му правила ремонти. Както сме в София, един ремонт за 10 хиляди би ни струвал по-малко от наема за 3 години. За 20 хиляди ремонт е все едно сме дали наем за 5 години. Нормално, ако съм живяла няколко години в чуждо жилище, без да плащам наем, без да плащам данък за имота и такса смет, да не ме заболи кой знае колко сърцето и да не се чувствам мината, че съм дала няколко хиляди за ремонт. За съжаление, няма кой да ни даде такова жилище, нито от моя, нито от страна на приятеля ми Simple Smile

# 446
  • Мнения: 2 930
      Бъди щастлива от това, кукумицинка. Даването на жилище в днешните времена може да съсипе едни чудесни отношения. Ще си купите сами жилище някой ден и това ще е чудесно.  Peace

# 447
  • София
  • Мнения: 13 100
Как според вас би се чувствала обаче жена, на която от самото начало е обяснено това, че половинката има апартамент, но той все още е на името на баща му, за да може ако нещо се случи да няма проблеми с нея. И тъй като мъжът има апартамент, съответно той не е склонен младото семейство да се отдели да живее на квартира и да дават пари за това, както и да се купува нов апартамент.
Не познавам такава ситуация конкретно, но бившият ми приятел би могъл да изпадне в подобно положение. Тъй като очевидно неговите родители са от тези, които подхождат много предпазливо по отношение на парите и имотите. Навремето това не ме е интересувало, тъй като бяхме съвсем млади, но сега ако се налага бих се замислила какви проблеми бих имала евентуално с въпросната свекърва и доколко всъщност ще позволя да се задълбочи дадената връзка.
Дали е странно, че не всички жени са склонни да приемат подобно отношение и избор? Да живеят в дом в който очевидно не са желани или да спорят с половинката защо искат да са под наем при наличен свободен апартамент. За мен изглежда дори по-лесно за една двойка от самото начало да е наясно, че сами трябва да се оправят, отколкото да са в подобна ситуация с всички произтичащи от това рискове и евентуално коментари и несигурност.
Разбира се горното важи в случаите, когато двойката няма непосредствена нужда от този апартамент и може и сама да се справя.

# 448
  • Мнения: 260
Да то е вече семейна собственост и нито веднъж не са споменали или изтъкнали какво са направили за нас!
Просто ако искаш да направиш добро го правиш. Ако искаш да тръгнеш на нож казваш ами вие ще се разведете един ден и тогава, ами дайте и да нямаме деца, че тогава как ще отпишете дадения родител.
Всъщност се обсъждаше конкретен случай с натякване и дали трябва да се понася всеки ден или да се живее под наем, но не змам как всеки си го извъртя както му изнася от неговата гледна точка.

# 449
  • Мнения: 3 228
      Бъди щастлива от това, кукумицинка. Даването на жилище в днешните времена може да съсипе едни чудесни отношения. Ще си купите сами жилище някой ден и това ще е чудесно.  Peace


Ей това е истината.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт