И аз съм била снаха, тъща съм вече толкова години, но като ви чета, все повече се питам знаете ли какво искате или по- важно е да има кого да мразим, и това да е свекървата?

В какви затънтени села са вашите, та изписването се превръща в циганска сватба?
Да си оставя работата, за да дойда на изписването, е знак на уважение, както и да те посетя в болницата- под прозореца, за да те попитам как си.
Щом ти тежи, щом те натоварва, кажи- никой не искам да се интересува родила ли съм, изписали ли са ме.
И проблемът е никакъв.
Същото е с помагането- щом не искаш, казваш и точка.
Само че, после помниш, че си се правила на велика и не врънкаш.
Или имаш смелостта да кажеш, че си сбъркала и да потърсиш помощ.
Отнася се и за двете баби, разбира се.
Защото, почнеш ли да дърпаш чергата към мама, няма как да не срещнеш равно по сила и обратно по посока дърпане.
Всичко се крепи на равновесието, бракът най- вече.
Започна да идва една върволица от роднини, отделението е отворено, всеки може да влезе. То бяха лели, баби, народ като за сватба. Аз недоумявах какво се случва просто, не знаех предварително, че ще е така. После бяхме при свекърва ми докато стане готов паспорта и да си отидем в Бг. Ами тя вървеше след мен и повтаряше да ходя да спя, да й дам бебето на нея, кърмата ми недостигала, да сме го почвали с АМ, да виждала колко яде. Намеса за абсолютно всичко, единствено от уважение, че съм й в къщата не я насметох. Побърка ме тая жена и с играещите ми хормони се забих в тежка след родилна депресия.