С какво ви дразнят свекървите- 49

  • 50 287
  • 747
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 202
Да ви разкажа и за по-трагична история. Преди няколко страници споменах за брат ми (викаме му майкин 😄).
Ожени се майкин, направи бебе и реши да изтегли заем за апартамент. Година и половина докато снахата не работеше, а гледаше детето, той сам плащаше заема. След това и тя си намери работа и се включи в плащането. Да, обаче майкин съветван от майка му/ми, е записал апартаментът на равни части на него и майка му, за да не му го била взела жена му🙀. Е това ако не е свекървенски номер, не знам кое е.

# 346
  • Мнения: 2 930
     Снаха ти знае ли? Ако да, наясно е за какво плаща, взела е решение, нейна си работа. Ако не, положението и поведението на брат ти е меко казано противно.
     ПП Ако "майкин" продължава да се държи като майкин, спомени му, че и ти ще наследиш от частта на майка ви, поне да позеленее за малко.  Wink

# 347
  • Мнения: 260
А аз не мога да разбера защо е нужно да си го стискаш цял живот - та нали именно си градил всичко в името на детето, за негово добро и да му подсигуриш бъдещето. Ако няма къде да живее свекървата и се притеснява да не я оставят после на улицата е едно, но когато е успяла да направи и за тях и за двете си деца... Нали това е смисъла да му го дадеш когато има нужда, а после като няма нужда, умреш и цял живот сте били с обтегнати или много лоши отношения - каква ще е ползата? Любовта и грижата за децата трябва да е безусловна и точка. Не мога да разбера повечето свекърви, вкл. и моята, а същевременно имам момче и колкото и да си представям такива ситуации знам едно - ще дам всичко за щастието и доброто на детето си, за което то не ми е длъжно - един ден той ще прави това за своето дете, а не за мен.

# 348
  • Мнения: 202
Те са го писали апартаментът на майка и майкин още в началото, когато снахата беше без работа ( говоря за платена такава) и тя тогава млада и неопитна, решила да мълчи. Но след това се включи и в плащането и нещата не са се променили. Майкин не искал да отваря темата да за да не я обиди майка ни.
Сега като беше майка ми при мен, аз съвсем сериозно и казах, че ние с съпругът ми, тъй като нямаме все още жилище, ако нещо стане с ная, аз ще си търся дял от апартамента. Сериозно се замисли по въпроса, че по-добре снахата да вземе дял отколкото зетя Joy.
Трагичното е, че не аз трябваше да повдигам въпроса, а майкин. Но снахата ми е близка приятелка от студенти и гледам поне малко да и помагам в снахо-свекървинската война  Simple Smile

# 349
  • Мнения: 24 676

Трагичното е, че не аз трябваше да повдигам въпроса, а майкин. Но снахата ми е близка приятелка от студенти и гледам поне малко да и помагам в снахо-свекървинската война  Simple Smile
Теб няма да те мисля ,в час си отвсякъде...това на шега,но ти се възхищавам.

# 350
  • Мнения: 30 512
Майкин не искал да отваря темата да за да не я обиди майка ни.

Спокойно може да прехвърли половината от своята част на жена си, без да обиди майка си. Ако иска.
Ама явно не иска.

# 351
  • Мнения: 2 930
     А жена му плаща кредит, за да стане свекърва й собственик на половин жилище. Как ли би се почувствал майкин, ако жена му реши да не внася част от сумите по кредита, ами реши да ги дава на майка си.

# 352
  • София
  • Мнения: 24 807
аз бих им казала в прав текст - щом сте го строили за нас, ни го припишете сега, когато ни се налага да го ползваме.
иначе - изобщо не разправяйте наляво-надясно, че за наС сте го стрили, защото явно не е вярно.

ако пък не щете, си го отнесете с вас си на .. оня свят. Или го продайте докато сте живи, и си поживейте с парите. Сърдити няма да има ... но такива ми ти работи - на ти, пък да не даваш, си е чиста проба глупост.

ей тъй им кажете 5-6 пъти, може да размислят ...
Това е работа на сина им- да се пребори с прехвърлянето, без присъствие на жена си.
Да му го дарят, продадат или каквото там решат, на него лично, за да не се вкарат във филм за снахата- използвачка или да решат, че от днес нататък тя трябва да им " мие краката и пие водата".
После вече, двамата ще решат дали си имат достатъчно доверие да живеят така, или той да ѝ прехвърли половината, защото любов, любов, ма сиренето...........

# 353
  • Мнения: 202
Бор_яна, благодаря много. Аз пък пожелавам всеки му свекърва като теб.

Как'Сийка, това решение е хубаво, но брат ми просто не вижда проблем в настоящата ситуация. Тя и майка ми до скоро не виждаше проблем, тъй като е сигурна, че аз няма да искам нищо, но когато вкарах и мъжа ми в уравнението, доста се стресна  Simple Smile
 Хърмаяни, снахата ми е такава, че избягва конфликти и затова и се качват на главата.

# 354
  • при късмета
  • Мнения: 26 088
Добре де, в случая с брата на B.D.O, след като кредита и покупката на имота са след брака(по описаната от нея хронология), той не става ли автоматично СИО, незовисимо от това на чие име е кредита и кой го плаща?

И свекъри и тъстове няма да разберат, че ако наистина желанието им е да осигурят децата си, без половинките, най-сигурния начин е да придобият въпросния имот преди брака. То и наследство не става СИО, ама ако наистина това им е желанието, защо само си говорят, а не го правят? Изнудват, мислят си, че си купуват уважението на собствените си деца (като не са успели да си го спечелят по нормалния начин), парадират и поставят условия, но излиза, че всъщност последното което искат е това което твърдят, а именно да осигурят детето "ама ако може оная/оня никаквец, нищо да не вземе".
Единствения начин несобственика предварително да стане законен на някаква част, е при смърт на съпруг/а. Не вярвам това да мислят на децата си. А и недай Боже се случи, в крайна сметка не взима всичко само преживеелия съпруг, а и деца/та, които в 99% от случаите са налице.

# 355
  • София
  • Мнения: 24 807
А аз не мога да разбера защо е нужно да си го стискаш цял живот - та нали именно си градил всичко в името на детето, за негово добро и да му подсигуриш бъдещето. Ако няма къде да живее свекървата и се притеснява да не я оставят после на улицата е едно, но когато е успяла да направи и за тях и за двете си деца... Нали това е смисъла да му го дадеш когато има нужда, а после като няма нужда, умреш и цял живот сте били с обтегнати или много лоши отношения - каква ще е ползата? Любовта и грижата за децата трябва да е безусловна и точка. Не мога да разбера повечето свекърви, вкл. и моята, а същевременно имам момче и колкото и да си представям такива ситуации знам едно - ще дам всичко за щастието и доброто на детето си, за което то не ми е длъжно - един ден той ще прави това за своето дете, а не за мен.
Ами, родителите  имат едно на ум, че утре ще се разведат младите и не искат собствеността им да попадне в чужди ръце. Знае се, че в 90% от случаите децата се присъждат на майките и те остават в семейното жилище до пълнолетието им.
Така че, нежеланието да се разделят де юре с жилището е породена от любовта и грижата за отрочето.
Лошото е, че и в младото семейство доверието не е на особена почит, щом "поканения" си прави сметки, че заделя за ремонт и обзавеждане на жилището, което ще е на загуба, ако се разведе, без да отчита, че го ползва без да се бърка за наем и данъци.

# 356
  • Мнения: 260
Има и друг момент, който свекървите забравят и в случая на майкин - при евентуален развод до навършване на 18 години на децата, ако майката няма друго жилище, съдът ще отсъди да се ползва от майката и децата не зависимо, че не е собственик, до навършване на пълнолетие на децата. Така че тези сметки пак ще излезнат криви.

# 357
  • Мнения: 2 930
Добре де, в случая с брата на B.D.O, след като кредита и покупката на имота са след брака(по описаната от нея хронология), той не става ли автоматично СИО, незовисимо от това на чие име е кредита и кой го плаща?
     СИО евентуално е 1/2, ако покупко-продажбата е по време на брака. Другата може да е СИО на свекърите (ако свекървата е в брак). Пак си е гадничко да плащаш кредит за цял имот, при положение, че си собственик на половин.
      Друг въпрос е ако свекървата е дала половината пари за жилището, тогава разрешението е съвсем справедливо.
      Не собствеността буди тревоги при прехвърляне в случаите на брак, ма ко, а възможността при развод, "чуждия" да остане в жилището до навършване на пълнолетие на децата. Ако правата на децата се присъдят на родител несобственик, а другия е собственик, отглеждащия родител може да стои в жилището докато децата станат пълнолетни. Собственикът остава на улицата, ако не е подсигурен с друго жилище. Войната за имота измества всякакъв интерес на децата, ако разпадналата се двойка е с ниски доходи, един от двамата няма къде да отиде и има слаби възможности да се издържа и живее прилично под наем. По- подсигурените нито искат "чуждото" жилище, нито се тревожат от подобно развитие, защото могат да се справят и сами.
     ПП Докато публикувам, dusty ме е изпреварила.

# 358
  • Мнения: 24 676
е  заради това другаде мъжът издържа разведената съпруга  и дава от своето  и то съществена част. Брои  се нейният принос.Ама там не са имотите на родители от двете страни.
И да ,които имат лесно прежалват ,трудно е за нямащите  и бедните като нас,българите. Държат се със зъби и нокти за тухли.
При  нас къщата е наследствена на тримата ,със свекъра уредихме приживе да е на мъжа ми дарена с право на ползване до живот и гледане. сега не се стряскам да плащам. Нищо не е но покрив над главата ми. Деверът получи паричен еквивалент.
И не се страхувам от неговите деца, а от техните партньори ,подметнаха вече,но съм взела мерки.
Защото нямам пукнат лев да изплащам.

# 359
  • Мнения: 3 626
А аз не мога да разбера защо е нужно да си го стискаш цял живот - та нали именно си градил всичко в името на детето, за негово добро и да му подсигуриш бъдещето. Ако няма къде да живее свекървата и се притеснява да не я оставят после на улицата е едно, но когато е успяла да направи и за тях и за двете си деца... Нали това е смисъла да му го дадеш когато има нужда, а после като няма нужда, умреш и цял живот сте били с обтегнати или много лоши отношения - каква ще е ползата? Любовта и грижата за децата трябва да е безусловна и точка. Не мога да разбера повечето свекърви, вкл. и моята, а същевременно имам момче и колкото и да си представям такива ситуации знам едно - ще дам всичко за щастието и доброто на детето си, за което то не ми е длъжно - един ден той ще прави това за своето дете, а не за мен.

Въпросът май не е към мене, но и аз ще отговоря.
(може да ме наречете лоша майка, но това е моята гледна точка)

Детето е най-важното нещо в живота ми, но не е всичко, не е целият ми живот.
Първо искам да подсигуря себе си (за да не му тежа на стари години и да го изнудвам "да ме подсигурява").
На второ място, искам да помогна на детето, не да го подсигуря . Трябва да има (да възпитам) доза здравословна амбиция. Не искам да мисли, че е подсигурено и да щрака с пръсти. Защото натрупани (с поколения) имоти, лесно могат да се пропилеят.
И точно защото имотите са трупани с поколения, те са фамилни - собственост се получава, когато му дойде времето.  
Ако детето може и иска да работи и да се бори, хич няма да се тревожи кога ще придобие собственост. А това с ремонтите (и на чуждото жилище) ще му се виждат проблеми за жълти стотинки.
Защото:
По- подсигурените нито искат "чуждото" жилище, нито се тревожат от подобно развитие, защото могат да се справят и сами.
B.D.O, готина си. Снаха ти е късметлийка.

Общи условия

Активация на акаунт