Секцио - колко време ви отне да се възстановите?

за мен пък катетъра брррррр 

Къде е въпроса ?
Осинови си дете тогава.Не чак такава драма.Имаш вариант да имаш дете и да не се подлагаш на този ужас за теб.
Не разбрах кое е ужасно и необратимото нещо за тялото ти от целия процес.

Благодаря ти за мнението Зеленоочка!

Суши, можеш да погледнеш и тук -
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=776510.345;topicrefid=20
има инфо за секцио.
Споделяла съм. И тук бих отново написала, че секцио приемам само при животоспасяваща нужда за бебето или майката, не по желание.
Усложнения може да има както при нормално така и при раждане със секцио. Господ да пази от това.
Секциото при мен си остава стрес. И за бебето и за майката. Бебето е извадено насила, а майката не може да си гушне бебчето и никога няма да е чула първия му плач. Само ако знаеш как ми липсва това.
Секциото забавя слизането на кърмата. Това е високо рискова операция. На мен шевовете ми бяха ОК. Слава Богу. Следяха ми ги дали зарастват добре. Но чувствителността на мястото около шева така и не се възстанови напълно. Изтръпнало е при допир, като попарено.
Катетърът е нещо неприятно, но е последното за което мислиш в този момент.
Секциото за съжаление носи огромен риск от оставяне на парчета плацента. Станах жертва точно на това. Нещо, което за малко не ми струва живота. Развих сепсис и се наложи сериозно болнично лечение. И всичко това без да съм имала сраствания или проблемна бременност.
Всъщност възстановяването ми беше много трудно и бавно. Ако говорим детайлно то беше на етапи. Първо дните в болницата. Те бяха тежки- имах кръвоизлив и ми спряха болкоуспокояващите. Толкова безпомощна и с такива кански болки бях, че още не зная как дишах. Така бях първите 2 дни. След това болката поотпусна, но си бях на легло, без никаква възможност нито да ставам, нито да кърмя, абсурд да държа бебчо... нито да се обслужвам. След 5 ден вече имах сили да вървя, с болки- да, но търпими. Мажех си белега и чаках да зарастне. Лошото е, че продължавах да кървя и от това да губя сили. И разбира се да развивам сепсис...
Продължи следващия етап- възстановяването след сепсиса. Продължи около 3 месеца. Бях на лекарства и контролни прегледи.

Защо да не го чуе? Повечето раждат със спинална и са в съзнание, чуват го и веднага им го дават.

Ааа.....разбира се! За пълната упойка имах предвид.

Близначките се родиха с планирано секцио с пълна упойка. На вторият час ме вдигнаха да ходя в коридора, а на 18- тия и трите си бяхме вкъщи. Едното бебе си го носех аз, възстанових се сравнително бързо и не съм имала усложнения, но всичко е индивиуално. Докторът ми изписа болкоуспокояващи. Вкъщи можех да се грижа за децата единствено като легнех не можех да стана без помощ за около две седмици. Не съм имала проблем със слизането на кърмата имах си до много късно кърма.Родих в чужбина и то в страна от арабския свят, но като чета какви неща споделяте тук направо ме хваща шубе. Май всичко си е до късмет и как ще го понесе тялото ти.

Искаш да кажеш, че 18 дена си стояла в болницата ? И аз съм в чужбина, при нас е доста по-различно. След секцио 4-5 дена стоиш в болницата. С нормално раждане аз стоях в 2 дена

18-тия час  Там където раждах със секцио без усложнения след 24 часа може да си си вкъщи, с нормалното е още по кратко. Бебетата бяха в стаята преди мен и ме чакаха сладко спящи 

Суши , в чужбина секцио по желание не се толерира, това е моят опит, поне за Германия.
Преди да споделя, искам да те попитам: вярваш ли в астрологията? И освен за своето възстановяване(понеже така е поставена темата), мислиш ли за отпечатъка върху детето, което едно секцио би могло да остави? 

Това пък какво общо има? И ако вярва, какво? Трябва цял живот да си посипва главата с пепел, щото видиш ли секциото, ако е било по независещи от нея причини, е оставило отпечатък въхру детето.
Разбирам всички останали аргументи, но този е просто безумен.
Темата се превръща в някакво бойно поле, естествено както се и очакваше.

Моят съвет към авторката е да слуша себе си, защото всички мнения написани тук, могат само да я объркат още повече. Ок, нека всеки споделя своя опит и преживяване с единия или друг начин на раждане, но е мега глупаво да се правят изказвания как секциото било отвратително и ужасяващо, много опасно, направо застрашаващо живота. Колко от вас тук са професионално компететнтни да правят такива изводи и да генерализират?

Защо пък бойно поле?!?!?! Напротив! Всички споделяме супер отзивчиво и с желание да кажем изцяло личен опит. Никакво насилие, а с толерантност и уважение.
За сега нищо безумно не виждам и разбира се, че Суши ще слуша себе си. Нищо объркващо не е станало. 
Темата за раждане и деца винаги е спорна територия. За професионализъм не се четат форуми.

А не е ли малко странно да те пуснат да си ходиш на 18-я час? Наскоро нали имаше случай на родилка, която почина при повторно раздвижване на следващия ден. Ами ако би било възможно да бъде спасена някоя родилка, а тя си е в къщи, когато евентуално би могло да се случи подобно нещо?  В коя държава казахте било това?

tkirilova , какво се палиш, ако имаш нещо, което те тормози, го напиши , а не се хващай за моя пост. За какви аргументи пишеш изобщо? Аз още нищо не съм написала, само съм попитала. При това с усмивка  и уважение.

Sunshine 25 - 18 часа е друго нещо , аз помислих че 18 дена и се шашнах

Take a smile - да, тук никой не предпочита секцио, всички предпочитат нормално раждане с епидурална упойка (като понякога в хода на раждането се стига до секцио). Точно затова и моята лекарка се опитва да ме разубеди както казах. Извинявай, не си спомням, ти сподели ли твоят личен опит в темата по-нагоре - твоето раждане секцио ли беше?

Аз не мисля, че темата е бойно поле, всеки споделя мнението си и личния си опит - нали това е целта й да получа искрени мнения. Надявах се тук, като сме анонимни, момичетата да напишат истината, което мисля че стана и ви благодаря отново .

Не съм се объркала от вашите мнения, те ми показват, че секциото не е толкова "леко и несравнимо по-добре от нормалното раждане", както написах преди, че съм чувала от познати и определено потвърдиха съмненията ми, че захаросаните разказчета на познатите не винаги са истината.
Тя и лекарката ми ми го каза това - като им се е случило на тях да родят секцио, естествено че няма да ти кажат, че е било лошо.

Няма да забравя как месец преди първото ми нормално раждане, една моя позната (с 2 раждания - нормално и секцио) беше толкова нетактична и така ме наплаши. Буквално ми каза: ама ти луда ли си да раждаш нормално, я отивай за секцио, голяма грешка и такива неща, секциото е най-доброто и така нататък... Много се притесних тогава.

Ясно е, че ще слушам вътрешния си глас и лекарите, но про.блема ми е, че съм объркана на този етап и не мога на 100% да кажа: Ето така го чувствам и така ще направя. Но има още доста време, сигурна съм, че ще ми изясни какво да правя