Проблем с приятели

  • 1 425
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 548
Здравейте! Дъщеря ми е на 18. Напоследък има проблем с приятелките си. По-точно тя ги смята за такива. Тя е с тях от 8 клас. Сега завършват. Всичко беше чудесно-купони, пътувания разходки и т.н. както си е редът. Търсеха се постоянно. Но от това лято, лидерката, която и бе най-близка, си има вече по-сериозен приятел и започна да има по-малко време за нея. Тя се вторачи в това, нъпреки моите съвети да си намери други, но си личеше ,че тя се чувства най-добре с нея и с останалите. Има и други приятели, но с тези е нещо по-специално. Сега тя започна да ми говори, че си има други приоритети, че не е важно да си има човек приятели,защото те са по-елементарни от нея и т.н. Не реагирах положително ,защото знам ,че приятелството е важно нещо.Говорих и ,че с тези хора цял живот ще я свързва нещо специално и да не го разрушава с лека ръка. че са имали хубави моменти,да не ги забравя. Много се измъчва ,когато разбере ,че са навън, а за нея са "забравили" или няма място в "колата",уж са заети ,а са намерили време да пият кафе без нея. Ей такива ,уж дребни неща, но тя е много огорчена. Съветвам я да търси и момче,с което да има приятелство и то да запълни тази празнина. но и там нещата стигат до някъде и край.Често и се случва. Много се притеснявам, че не съм дала личен пример, от който да се научи как да реагира в такива случаи. Каи мога да и помотна? Как да постъва тя в такива случаи? Моля за съвет!

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте, дъщеря ви вече е в такава възраст, че сама трябва да носи отговорност за връзките и решенията, които взема. От тук нататък, ние като родители, можем да изразим нашето мнение и нашите пораснали деца, ако сме авторитети за децата си могат да бъдат взети в предвид или пък не и това вече не зависи от личния ни пример, защото посоката е към това, порасналите ни деца да си създадат свой собствен живот.
Човек не може да има едни и същи приятели през целия си живот, по простата причина, че се променяме и заедно с нас се променят и нуждите ни от общуване на различни нива. Във възрастта, на която е дъщеря ви към това се прибавя и потребността да се направи баланс между различните видове връзки – приятелски и сексуални. Колко време съм сприятелите си? Колко време отделям на гаджето си и на тази част от живота си? Правим обща компания или излизам само с него? И т.н.
До тук не виждам  във отношението ви по въпроса нещо „ не както трябва“, просто следвайте правилото, че ние изразяваме мнението си, а дали тя ще го последва или не си е нейна работа и ОТГОВОРНОСТ. В крайна сметка понякога човек трябва да направи собствените си грешки, за да може да си направи съответните изводи, колкото и това да болезнено за нас, родителите. И през грешките се трупа социален опит и колкото поне на мен ми се иска, той не може да бъде „налят с фунията“ в главата на тинейджърите Simple Smile
Даниела Тахирова – психодрама терапевт

# 2
  • Мнения: 548
Благодаря Ви много! Доста истини, които осъзнавах, но Вие формулирахте ясно и точно1  Grinning Grinning Grinning

Общи условия

Активация на акаунт