Не мога да се справя с детето си ... Как да постъпя?

  • 2 556
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 096
Здравейте! Много ще се радвам да ми отговорите, тъй като вече съм на ръба на силите си.
Моят син е на 2 години и 4 месеца. Още от бебе си беше трудно дете, все си мрънкаше, недоволстваше, не спеше ... и т.н Мислех си, че като порасне и започне да разбира нещата ще се променят. Да ама не!
Сега наистина разбира всичко, говори добре, съставя сложни изречения ... но проблемът е че е много нервен и е голям инат. Ядосва се за всичко и още преди да обясни започва да ме рита, скубе, щипе, хапе все нещо с което да си изкара гнева. Ето сега една седмица ходя със посинено око, защото когато легнахме една вечер да спим той страшно се ядоса, че не съм му завила добре крачето , тръшна се назад и със своята глава удари мен. Така прави с повод и без. Така прави и с децата на вън, вече направо не смея да отидем на някоя площадка, ако хареса чужда играчка и не му се даде веднага започва да бие детето. Изобщо не мога да го контролирам, все едно говоря на стената. Чувствам се абсолютно безсилна ... Как да постъпя?

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Първо искам да попитам къде е бащата на детето и какво мисли той за „посиненото“ ви око?
Ако отглеждате детето си сама, ще трябва сама да наложите стриктни и лесни за изпълнение правила, най -важното и неотменното които е, че мама НЕ МОЖЕ да се удря, блъска, щипе каквито и да са причините за това!!! Правилото трябва да води до ясни и неотменно приложими санкции или поощрения.
Следващата стъпка е да дадете на детето алтернативи да изразява гнева си, като първо назовете емоция. „Мисля, че в момента си гневен и вместо да ме щипеш, можеш да направиш това и това – примерно да удряш и блъскаш по куклите, да поиграеш на топка или на онази игра, в която с един чук се млати по кубчета. Не познавам вас и сина ви, така че не мога да дам конкретен пример за игра, която ще позволи безопасна „вентилация на гнева“.
Ако бащата е склонен да се включи  с малко помощ, мерките които трябва да се вземат са същите, просто смятам, че ще е много по-лесно той да постави границите и правилата, като дебело подчертае, че вие освен майка сте и негова жена, за която той се грижи и защитава и ако някой, който и да е той, пък бил и собствения му син се опитва да я нарани, той ще се опита да я защити. От  ваша страна ще се иска просто да го подкрепите във „възпитателните мерки“.
Вие не описвате какви точно са взаимоотношенията с бащата на детето и аз не знам дали подобен  примерен план на действие е възможен. Това са само моите мисли и от вас зависи, как да ги направите приложими във вашия конкретен случай, така че да сте сигурна и спокойна, когато ги прилагате.
Желая ви успех
Даниела Тахирова - психотерапевт

Общи условия

Активация на акаунт