Домовете през свежия ни пръв поглед върху тях

Много са ми неприятни изкуствени цветя! Сухи харесвам!

Аз съм последният човек на света, за който може да се каже, че е сухар 
Съжалявам, че звуча ''грозничко'' за твоите нежни възприятия. Масово в темата се прилагат примери от реала, аз лично злоба не виждам.

Имам фобия към изкуствени цветя, от малка 

Аз обичам да има  свежи цветя у нас


Не обичам сухи, изкуствени цветя - нещо за което все още се караме с майчето 


..
херр

И аз не обичам сухи и изкуствени цветя. Имах изкуствени от свеки и ги разкарах.

Вчера разбрах, че една от порцелановите ни фигурки е Богиня Анахит.

Изобщо не ми беше хрумвало за сушени цветя до тази година.На шестгодишнината от смърта нс баба си набрах едни...тръни.Тя много ги харесваше и винаги имаше у тях такива.Като ги гледам,ми напомнят за нея.
На живо изглеждат по-лилави. Не ме питайте как съм ги брала   

Чавка, мило, не човка.

Както и да е. Преди време купих дом, решен стилово и обзаведен от друг човек, който явно, предвид това че е професионалист, го е направил универсално харесващ се- без нито много "уау", нито скука.
Сега сама се пробвам да избистрям идеи за обзавеждане, но макар да си купих дома с много хъс, не ми се получава.

Не харесвам изкуствени цветя, докато не се влюбих преди време в едни изкуствени макове. Но дъщеря ми отдавна е поела попечителство над тях и те се мотаят сред играчките й.
Не обичам твърде много вещи, вероятно и защото домовете ми са малки, и заради ЕГН-то. Преди време бях чела в някаква книга /помня прекрасно коя, дори я имам в стария ми дом, но ще пощадя форумния елит от име и автор/, че в първата половина от живота си човек трупа вещи, а във втората се опитва да се отърве от тях. И когато на майтап преди година и половина решихме да сменим съществено местоживеенето, бях много щастлива, че ще имаме малко вещи. Е, понакупихме и посъбрахме, но гледам да подхождам съвсем практично.

Един ремонт на стая и пренасянето на вещи в друга временно, също върши работа.

Изкуствени или сухи цветя, твърдо не.
Обичам да разчиствам и изхвърлям. Непотребни и неизползвани вещи - вън.
Сърбят ме ръцете да изхвърля една чисто нова машина за рязане на суджуци, но се въздържам, защото и аз ще хвърча.
Баща ми е пълна противоположност. Всичко се пази и трупа на село. Сигурно пази и гащите в които се нааках в яслата и скрих зад радиатора 

хахаха гащите 

Моята майка е същата 

AУ ,че хубави тръни!Как се казват?

И аз не харесвам изкуствени цветя и никога не бих си купила ,но ми подариха голяма ваза с изкуствена орхидея , а орхидеята ми е любимо цвете . 

Обожавам цветя във ваза на масата иначе .

Вече ще каня гости вкъщи само след попълване на анкета с около 40-50 въпроса!
И в никакъв случай няма да допусна някой да надникне в стаята на синчето!

Та по темата.
Имам братовчедка, която не дава да стъпиш у тях с обувката си. Преди да прекрачиш прага, услужливо ти подлага под обувката един лист хартия (ако са повече хора, останалите чакат търпеливо реда си отвън), върху който се събуваш, и тя ти връчва чисто нови на вид джапанки, а обувките натъпква на мига в плик, който завира в дълбините на шкафа, след което те повлича властно към чешмата и следи да си измиеш ръцете поне с 3 сапуна (и тя го прави след това, нали е пипала обувките). Домът й не мирише на нищо, може би леко на дезинфектанти. Не обичам много да ходя у тях. Но интересно, че без никаква погнуса консумира в кварталните капанчета, където всъщност обикновено ходим.
Имах една работотаделка, у която си носех ароматизирани кърпички и тайничко си ги миришех, за да не повърна. Тя гледаше около десетина котки.
Ясно е, че крайностите и в двете посоки тежат.
Аз първо забелязвам пода (просто са ми любопитни подовите решения като комбинация от естетика и практичност), след това - дали има удобни мебели за сядане и удобна маса. Никак не харесвам ниските холни масички, пред които се сгъваш одве, за да се добереш до бисквитките или се налага да си държиш кафето в скута за по-удобно.
После гледам дали има достатъчно свободни плотове в кухнята, за да може да не се бутаме двете с домакинята, докато нарежем заедно салатите. Неудобно ми е да ходя на гости с пълно хотелско обслужване, гледам винаги да донеса нещо и не давам всичко да приготвя домакинята. Тъй като сме си все близки с тези, дето се посещаваме, никой не е против.
Обичам да ми мирише на храна, която се готви в момента. Не обичам стари миризми, миризмата на цигари (стари или нови) и ракия ми докарва повдигане. Към тоалетната и кухнята съм толерантна в рамките на нормалната хигиена. Да няма боклук от 2 дни, засъхнали чинии, смрад на градската тоалетна...ако има някое петно от варовик или пръски по огледалото, или малко нещо по печката, не е беда. Дрехите по столовете и играчките въобще не ме впечатляват в къща с деца. Ако има нещо по дивана, отмествам го да си направя място и не го мисля повече. Много държа обаче на чистите кърпи за бърсане в кухнята, най-добре - хартиените рола. Също - течните сапуни.
Не ми е приемливо домашните любимци да душат по чиниите или да се целуват с домакините. Ако ги пипам, си мия ръцете после.
Изкуствени цветя - това ми е анти. Но ако си ги харесват - не ми е проблем.
Принципно повече харесвам практичните жилища, които лесно се поддържат, но имат достатъчно мека мебел и възглавници (със свалящи се калъфи, че да се перат лесно ), цветовете са в пастелната гама с малък брой акценти. Впечатлявам се от добре направеното осветление, много ми харесва скрито такова.

Нямам представа,растат си цяло лято по поляните зад блока и на село

Много ме разсмя с тази твоя братовчедка, Черен Сапфир 
Но и ти имаш дългичък списък с неща, които не харесваш  Аз си признавам един грях - целувам си двете добичета - по-точно едното, че мъжкото ще ми разпори устата - дори пред гостите. Досега не ми беше хрумнало, че за някого може да не е приятна гледка.