дете без брак?

  • 7 074
  • 152
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: Dgess
Здравейте бъдещи мамчета!
аз живея с приятеля ми от 5 години, решихме да имаме дете - и ето ме в 3-тия месец. Но няма да подписваме. Дали има много като мен? Смятате ли, че подписа обвързва повече от бебето?



Ние нямаме брак. Не мисля, че има значение брака! За мен поне няма... така ни е добре...

# 61
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Цитат на: agneshka

ами всъщност не го реши той. мъжът ми ми предложи с пръстен и т.н. аз приех. после после и двамата решихме, че това е напълно достатъчно и няма нужда от подписи Simple Smile някой ден може и да се оженим, защото така или иначе съм приела, но кой знае...Simple SmileSimple Smile


Simple Smile и при нас беше така:) "искаш ли да се оженим?" "да"...и това беше:)
на другия ден гокато си говорехме разбрахме, че всъщност на никой не  му се занимава с такива неща....огранизации, сватби..тинтири - минтири...

честно казано не вярвам, че брака дава сигурност. за мен по-ценна е свободата.

свободата да си с някой, въпреки,че нищо не те задължава...просто защото се обичате и искате да сте заедно...

# 62
  • Мнения: 5 250
Ние с мъжа ми (мисля че мога да го наричам така) сме от 9 години заедно.През всичките тези години никога не е ставало дума за брак.Или по точно аз никога не съм повдигала дума.Той казва че ако аз реша ще направим сватба,но за мен това не е най-важното.Един брак няма да ни направи нито по щастливи и отговорни,нито ще ми даде някаква гаранция за в бъдеще.Него го е отгледал баща му,тъй като майка му с която има брак го е оставила малък и вече повече от 20 години не се интересува от него(от мъжа ми).Един човек когато си е безотговорен и безхаберен преди брака и децата,ще си остане такъв и след това.Така че, аз не съм против брака,но за мен няма смисъл.Сега си живеем щастливо и си гледаме детенцето.Една бяла рокля и един подпис не променят нищо.важното е да се уважаваме и обичаме  Simple Smile

# 63
  • Мнения: 704
При нас положението беше може би обратното - оженихме се преди почти 6 години, но не искахме да имаме веднага деца. Наистина първо си поживяхме добре, започнахме работа и чак тогава се решихме  Wink - другата седмица нашата принцеса ще навърши 2 годинки  ura

# 64
  • Мнения: 4 076
Цитат на: kiki27
В много от постингите зад това "ние решихме..." си личи, че имате предвид предимно партньора си, защото не ми се вярва да има жена ( в тези времена все още), която да не е мечтала от момиченце да бъде булка, да чуе "искаш ли да станеш моя жена", да каже "да" на избраника си, да чуе "това е моята съпруга/жена" и да изживее куп други приятни емоции - приоритет само на встъпването в брак. За мен предложението за брак от страна на мъжа означава много и говори много за неговата готовност да бъде глава на семейство за цял живот. Показва, че той е готов един вид да жертва така безценната си свобода за тази една-единствена жена.
Моят мъж го направи за мен Simple Smile

Браво на твоя мъж, е тва е истински мъж!
Наште мъже са безотговорни льольовци, ама нали си ги обичаме.... ще ги траем такива Wink

# 65
Ние имаме брак. И изобщо не съжаляваме, че сме  женени. Направихме голяма сватба, голям купон с много танци и беше много весело и приятно.
Аз съм съвременна жена и не осъждам съжителството и дете без брак. Но какво е бракът? Нашият подпис пред закона. Е добре след като има обич, има доверие, има дори дете защо да няма сключен брак. След като мъжът с готовност признава пред закона детето си защо и съпругата да не е законна?
Това е една формалност - да разбира се. Толкова много формалности срещаме и изпълняваме в живота си, моят съвет към тези, които се колебаят - просто изпълнете и тази!

# 66
  • Пловдив
  • Мнения: 383
Да се включа и аз в отбора на живеещите без брак и то по изрично мое желание  Grinning Това го реших още докато бях малка /може би по времето когато повечето момиченца са си мечтаели за белите рокли/. Като дете на родители, чийто брак бе повече от мъчение, основно за майка ми, мога да ви кажа че сега за мен няма по-важно от това детето ми да е добре и аз да запазя своята свобода. Иначе с таткото сме заедно вече десета година, много се обичаме и той е човек на място, мога да разчитам на него за всичко /пу,пу/, обаче никога не може да си сигурен че нещата няма да се променят в лоша насока.
 По принцип често ме определят като песимистка, но аз предпочитам да съм подготвена за най-лошия възможен развой на събитията, пък ако се случват предимно хубави неща - добре са дошли  Sunglasses
 Както когато се строи една сграда се предвижда тя да издържа на земетресения, така и когато се сключва брак, човек трябва да е подготвен да преживее и евентуален /не дай Боже, разбира се/ развод. Аз не искам да минавам да през това. Бракът е формалност, но стигне ли се до развод - това вече не е.

# 67
  • Мнения: 421
Хубаво е да има традиционалисти, хубаво е да има и хора с модерни/различни от общоприетите норми на поведение виждания. Така светът е по-разнообразен. Факт е, че повечето момиченца си мечтаят да бъдат булки, защото така ни учи семейството, обществото... Но също така е факт, че бракът не е гаранция за семейно щастие. Аз някога бях женена и то за период от 6 години, и не бях щастлива...имах чувството, че си живея сама. Съпругът ми винаги имаше много работа или достатъчен брой странични интереси и време за любов все не оставаше...а се обичахме, но по-скоро с разума отколкото със сърцето. Затова и сега сме много добри приятели. За развода няма да коментирам, въпреки че го направихме по възможно най-цивилизованият начин, е едно от най-горчивите ми изживявания.
Сега съм на върха на щастието си, с мъжа ми (с който нямаме сключен брак) сме заедно от 4 години, живеем заедно, работим заедно, спортуваме заедно...сега чакаме и детенце!!! Честно казано, по-щастлива никога не съм била Grinning И не чувствам абсолютно никаква необходимост да се женим, въпреки че той каза само да кажа кога искам...но аз не зная дали искам...за какво ми е??? ...Кое е това, което дава брака, а аз все още го нямам???...подскажете ми ако можете Wink

# 68
  • Мнения: 2 693
Цитат на: kiki27
защото не ми се вярва да има жена ( в тези времена все още), която да не е мечтала от момиченце да бъде булка, да чуе "искаш ли да станеш моя жена", да каже "да" на избраника си, да чуе "това е моята съпруга/жена" и да изживее куп други приятни емоции - приоритет само на встъпването в брак


Ето, аз съм такова животно Wink . Много съм романтична, признавам си, но съм склонна да ревна от нестандартното, повечето рутинни лиготии хич не ме трогват - срам ме е Embarassed , че съм такъв дзвер Grinning , ама това е положението! Като малка мечтаех на абсолветнския си бал да съм с костюм и вратовръзка, сама да се закарам с мерцедеса на вуйчо ми. НИКОГА като дете не съм играла с кукли, нито на "Майки с деца", нито съм искала да се женя някога. Е, стана точно обратното - не доживях абсолвентски бал, и се омъжих. Че и дете имам. Ама това е животът - случва се, докато ние си правим други планове! Grinning

ПП : Уверена съм, че НЯМА приятни емоции, които да са приоритет САМО на встъпването в брак. А и не забравяй, че и най-хубавото нещо в живота има своите недостатъци Wink !

# 69
Аз все още бих искала да бъда булка - да бъда в бяла рокля и естествено най-хубавата на партито! Но това няма да стане. При нас ситуацията е по-сложна и свадба не можем да правим.


А колкото до предложението за брак, защо се заблуждаваме - коя жена не би искала да и предложат по най-романтичния начин и мъжът да падне на колене пред нея?!! Това "говорихме", "решихме" ми звучи като "обсъждахме какъв цвят да са тапетите".
Ние също сме "говорили", и въпреки че за мен подписа няма значение, не бих имала нищо против едно романтично предложение, подплатено с еда /макар и 2-3дневна/ почивка някъде. Това би ми било достатъчно, но уви......

# 70
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: Maminka
Личното ми мнение е, че все някога ще трябва да подпишете, поне заради детенце. То как ли ще се чувства, като започне да разбира??!



А защо да се чувства различно...? Докато има хора, разсъждаващи по този начин наистина нашите деца ще се чувстват различни
Това кое е нормално и кое не се възпитава в семейството. Ако родителите смятат нещо за нормално и за детето ще е такова и обратното!

# 71
  • Мнения: 7 821
Цитат на: bobolenta
Ето, аз съм такова животно Wink . Много съм романтична, признавам си, но съм склонна да ревна от нестандартното,


Традициите не са това, което бяха  Wink  Grinning !

# 72
  • Мнения: 2 491
Цитат на: Reza

честно казано не вярвам, че брака дава сигурност. за мен по-ценна е свободата.

свободата да си с някой, въпреки,че нищо не те задължава...просто защото се обичате и искате да сте заедно...

 
  202uu  beer2   superuu  Grinning

Това много ми хареса, много вярно и много на място казано. Браво! Напълно те подкрепям и съм съгласна с теб.
И моля ви се бе момичета пишете думата сватба вярно бе Imp  Не се пише свадба(както повечето са писали, вече им изгубих бройката), а СВАТБА. Или пък както Kiki27 е написалa "че някоя жена не иска да се жени и т.н..." Жената не се жени миличка, а се омъжва, мъжът се жени. Първо уточнете правописа и граматиката, а после съдете хората и обсъждайте кое е редно и кое не е, и оставете всеки да си има собствено мнение.

# 73
  • Мнения: 5 539
Добре, де, хора, няма ли да ви писне цял живот да обяснявате, че всъщност сте едно семейство, макар че нямате сключен брак?! Защото няма какво да се лъжем, мисленето на хората едва ли ще се промени до 1-2 поколения. И макар че няма да ви го казват, много хора ще гледат на вас като на ни рак, ни риба.

# 74
  • София
  • Мнения: 13 206
Цитат на: Maminka


Идеята ми беше - как ли ще се чувства, ако някои друг ("приятели" например) го разпитват и му се подиграват...
Ставала съм очевидец на безброй такива сцени, дори и с близки за мен хора, и просто съм ужасена - не мога да ти опиша как само се чувстват "потърпевшите"...
На никой не пожелавам такова отношение, но НИКОЙ не е застрахован, нали?!

Това беше просто лично мнение... Simple Smile
Всеки сам за себе си решава кое е най-добро...


Маминка, чакай.. по тази логика могат да му се подиграват, че носа му бил голям или ушите примерно. Всеки е бил в ситуация, в която са му се подигравали. Според мен това не може да е мотив да се омъжа, особено пък в днешно време. Аз ще обясня на детето си, че то не е с нищо по-различно от другите и съм сигурна, че ако изпадне в подобна ситуация ще успее да се защити. При това далеч по трудно можеш да отговориш на репликата "Гледай какви да й големи ушите", отколкото "Ти си извънбрачна..."

Общи условия

Активация на акаунт