Трудно проговаряне - 19

На година и половина има и така, и иначе. Много деца на тази възраст употребяват сериозен набор думи по предназначение. Има и немалко такива, които все още не казват нищо, но са си в норма и скоро започват да говорят.

благодаря 

МаксиТанче, и мен така ме караха тук да си говорим на нашия си език у дома и детето ми муча до 3. Да, това е общоприетото правило за двуезични деца, но за труднопроговарящи се преминава на един език. Ние някъде на 2.8-2.9 месеца минахме почти изцяло на един език и детето след няколко месеца започна да казва много думи, вече връзва кратки изречения, но сме далеч от нормата. Аз лично съжалявам, че слушах тукашните специалисти, едва след разговор с бг логопед, предприехме друга тактика.

Дони, нали Гого е роден края на годината? Въобще смятам че си го обмисли перфектно, бих направила абсолютно същото с втора подготвителна в училище. Просто късметът на моето дете е че е родено средата на януари и тези 9 месеца до септември са но голям буфер...

Мне, януари е Обаче липсата на спонтанна реч и психическа възраст 3г не ми дават друг избор
Тестовете за училищна готовност са като за изпит в университет за него...Изключвам факта, че отказва да покаже какво знае

Като майка на дете, изложено на три езика, ще споделя моя опит. На 2 години детето ми казваше точно 3 думи и педиатърката ни беше дала срок до 2,5 години, след което на консултация с невролог, ако няма промяна. Не е мучало, нищо не казваше, само се усмихваше. Ако искаше нещо, се опитваше само да го достигне - обикновено с катерене. Буташе си столове и се качваше на кухненския плот. На 2,5 години започна да казва повече отделни думи. С днешна дата детето говори, но прави изключително много граматически грешки в прости изречения и всекидневни думи, бърка родове, артикулацията също е зле, много често не се разбира какво казва или пък разбирам само аз. Основният език е френски, там са и многото грешките, на немски казва отделни думи, български не говори. Иначе разбира идеално и на трите езика. В края на януари започнахме нещо като обследване - десет посещения от по час и половина при невролог, психолог, психиатър, логопед, специалист по психомоторика. На 28 април ще взема заключенията, но и логопедът, и психологът казаха, че ще трябва да работим по въпроса с речта. Така че изчакай около година още, но ако нещата не се променят или нещо те притеснява, се консултирай със специалист. Или направо още сега говори с педиатъра ви и сподели какво те тревожи. И на мен всички ми обясняваха как детето е малко, как ще започне да говори като хората, как вуйчото започнал да говори на 5 години, пък дядото на 10, но се радвам, че не ги послушах - довери се на инстинкта си. По-добре една излишна консултация, отколкото ненавременни мерки.

Значи съм се заблудила, но Дони, Гогича ще ни учуди, той натрупва, просто му трябва времена избълвне!

Благодаря, Нединка, попи-фери, романол и Магдена.

Още няма диагноза за неврологичен проблем и увреждане, но той си има доста здравословни проблеми, забавена моторика, хипотония, силен рефлукс. Изследван за какво ли не, не сме приключили с изследванията. Иска ми се да се утешавам с това, че е двуезичен, че няма нещо друго.

Наистина много от връстниците му вече имат доста смислени думи, но те са едноезични, родени на термин, здрави деца. Няма как да не го сравнявам с тях и с каката на неговата възраст. Говоря му бавно, повтарям бавно, произнасям отчетливо, но нищо. Само ааа, еее, ььь. Напоследък поне започна да си играе с интонацията - високи и ниски нива едно след друго, все едно пее. Смее се съвсем нормално според моята преценка. Мисля да изчакам до втория рожден ден и ако не е започнал да казва някои думички, започвам да натискам тук и там за още изследвания и следене от логопед и други специалисти. Сега април, след това юни имаме уговорени прегледи в болницата, следващия ще е чак август или наесен, ще повдигна и въпроса с неговоренето. То са толкова неща вече, че неговоренето ми се струва капка в океана, но е много важна капка.

Говоренето е важно, особено при проблемите, които споменаваш с моториката. Синът ми също има проблеми с моториката, особено манипулативността на пръстите. За таи цел ходи на психомоторна кинезитерапия. Според психоложката на обследването има много висок интелектуален потенциал, но е прекалено импулсивен. Освен проблемите с говоренето. И синът ми е с рефлукс. Последното няма отношение към говоренето, но и на нас ни е грижа. След седмица сме на гастроентеролог, че нещата много се забавиха - уж очакваха да го израсте, ама вече мина много време.

Пожелавам ви успех и нещата да се наредят!

MaxiTan4e Повечето деца с говорни приблеми имат и проблеми с фината моторика, това е така защото един и същ участък от мозъка отговаря и за двете. 
Но факта че детенце е недоносено означава, че трябва да се проследява, ти каза че е почти на година и половина, това коригирана възраст ли е?
При повечето от дечицата тук проблемът не е само липсата на говор, но и други причини и опашката при всички ни е къде повече, къде по-малко дълга. Например моята дъщеричка е недоносена с малформация на развитието на мозъчната кора, епилепсия, пароксизмален тортиколис (който израстнахме вече слава богу), изоставане в психомоторното развитие и астма, та напълно те разбирам като казваш капка в морето, да се чудиш кое по-напред да лекуваш. 
Но трябва да запомниш едно от мен никой не може да предвиди как точно ще се развие детето. 
Въпреки дългаят ни списък от проблеми Вики се развива, е по-бавно от връсниците си, но все пак вървим напред. Проходи почти в норма, след 3 и половина започна и да проговаря и дори посещава масова детска градина. Децата са едни малки бойци, които въпреки всичко, което са преживели, продължават да ни изненадват.   

Макси Танче, и моето дете "пее". И тя не говори. Аз нямаше да се притеснявам особено, ако не беше баткото, на 3 години и два месеца, без говор, без сочене, без имитация, практически без никакво разбиране ("не", "шамар", "шише", "бисквитка" и "дай" като че ли ги разбира и това е, команди йок), на името си започна да се обръща след 2-годишна възраст.
Сама по себе си липсата на активен говор не е проблем на тази възраст според мен, но в съчетание с други неща... напълно те разбирам, че се притесняваш и за това. Много е хубаво обаче, че те разбира. Ако сочи и имитира, също е много хубаво. Щерката също разбира, сочи (обикновено в отговор на въпрос) и все пак и аз треперя по малко, докато не е проговорила.

Макси Танче, моето детенце на вашата възраст не сочеше, не дъвчеше, не разбираше, имаше слаб зрителен контакт, за говор пък и дума не можеше да става, но лека-полека със занимания всичко започна да си идва на мястото. Е, разбира се, че по-бавно отколкото при другите деца и все пак....Няма как да не се притесняваш, но не трябва да се отчайваш. Вземете мерки за говора още от сега, дори да не говори, работете по разбиране и натрупване на пасивен речник.

Нединка, проблемите с моториката не са с фината, а със седене, ходене, стоене прав. Фината моторика е съвсем наред, но той едва наскоро се научи да седи стабилен и то като го сложиш да седне. Сам не може да сяда. Следи го детска физиотерапевтка (рехабилитатори май се казват в България), правим упражнения почти откакто е роден, когато забелязахме хипотонията. Не лежи по корем заради рефлукса, очевидно го боли и предизвиква повръщане. И ние чакаме да израсте, пие и Нексиум, но е просто ужасно с това повръщане. Не качва особено задоволително, още е мъничък за възрастта си. Та си мисля, че цялостно е забавено развитието, макар че в много отношения си е съвсем наред.

Романол, той с фината моторика си е съвсем в норма, както написах току що. На него проблем му беше да се научи да държи главата изправена, да седи самичък без опора. Роден е края на октомври, а имах термин средата на декември, значи 6-7 седмици разлика. Сега в края на април става на година и половина некоригирано. Наистина е букет проблеми и да се чудиш кое по-напред. И Райън се развива, макар и много по-бавно. Забелязвам развитие поне, което ме радва.

Магдена, той ме имитира понякога, по погледа ми се струва, че ме разбира. Особено като кажа ''не'' със строг глас (спира за момент, смее се и пак си прави магарията), Не сочи, но имитира понякога, протяга се към нещо, което иска. Търси с поглед паднала играчка на пода. Като го облека за разходка навън, започва да се радва, да подскача, да вика от щастие. Като го сложа в количката вече се разтапя от кеф - много обича разходка с количката. Разпознава си чашата, с която пие (и с пиенето на течности имаме сериозен проблем, но поне има подобрение). Затова си мисля, че разбира много неща. Не всичко е черно, но има много неща, които са сериозни в момента, неговоренето е едно от тях. Мама досега не е казвал ...

Попи-фери, той също не дъвче. Задавя се от най-малкото, всичко е пасирано като крем супа и фрикасе. А има някоя трохичка или нещо друго по-твърдо, задавя се и повръща. Зрителен контакт има, ама не бих казала, че ме гледа много. Следи с поглед това, което му е интересно, в кратки периоди ме гледа и в очите, но все е като прекалено зает с други неща, за да ме гледа като му говоря. Понякога се обръща по име, но той се обръща и като ми чуе гласа, независимо какво казвам. Ужасно любопитен, всичко да пипне и види, да не пропусне нещо случайно. Ако гледа детско филмче с кака му и някой застане пред телевизора, си върти главата настрани като да гледа зад човека, така както и ние правим, ако някой ни стои и препречва това, което искаме да видим. Отскоро и специална педагожка го следи, скъсва се да го хвали какво може, но мен ме притеснява какво не може - умения, които неговите връстници отдавна са усвоили.

Струва ми се просто, че неговоренето е просто част от богат набор проблеми, които имаме. Като чета във форума, явно е обичайно неговорещите деца да имат и други проблеми. Изчела съм една камара статии и книги със съвети какво да правиш, за да проговори детето по-бързо ... но сме на етап мучене. Поне сте ми утеха да ви чета и да се разсейвам като напишете нещо хубаво за вашите деца и какъв напредък имат.

Макси Танче, горе главата! На Джули принцесата проходи на 18 месеца, а сега на 4 кара колело и лека-полека проговаря, тя може да разкаже повече. Никой не казва, че ще е лесно, всички имаме периоди на сдухване. Изтощително е много за родителя, но сме длъжни да правим най-доброто за децата си. Вие сте взели мерки и това е важното. Децата успяват да израстат много неща.

MaxiTan4e Вики проходи на 16 реални месеца - 14 коригирани, започна да проговаря след 3 и половина годинки, но към момента имаме много проблеми и с фината и с грубата моторика, почти на 5 е вече, а още не може да се качва и слиза по стълби без опора. Иначе като бебе вървеше със всичко назад, до 6 месеца неможеже да си държи стабилно главичката, но при нас проблемът в крайниците беше с хипертонус. Щом сега сте на 17 реални месеца, това ще рече 15 и малко коригирани така че имате време, а както чета и работите по проблемите и има развитие.
Съвет от мен следи и се радвай на това което може и е научил а не на това което не може, защото иначе ще откачиш, казвам ти го от личен опит. 

Аз да се оплача вчера седейки на площадката идват 2 дечица от нашата група, Вики много се зарадва и отиде да си играе с тях. Бяха седнали на пързалката и нещо се смееха, аз първоначално не им обърнах внимание забавляват се децата, въпроса е всички да са щасливи. Докато в един момент не чувам едното как казва "Аз съм Вики" и започва да я имитираи тогава светнах, че те не се смеят със нея ,а на нея, при което моля ви се и мойта будала се хили като пача. Е много болно ми стана, че те й се подиграват, а тя дори не го и разбра. Едната майка веднага им се скара и те спряха, но въпреки това случката много ме разстрои, представям си в градината какво е. За съжаление това не е първият такъв подобен случай и ми става много болно и мъчно за добродушното ми мило и наивно детенце. 
А дори не искам и да мисля какво ще е като тръгнем на училище с нови деца, тези поне са свикнали с нея.