


направо...
Оправи се де, ама аз се разтреперах. Направо не знаех какво да правя, ако нещо се задави по сериозно.
Не се дави,даже ми се хили,че го гледам
Филийка също яде сам,запичам на парти грила с жълтък и сирене и му давам половината в ръката и той си я яде,чат пат му давам чай или вода да преглътне хубаво и той си я изяжда цялата без проблем


щеше да ме застреля
то почна едно каране, вдигане на ръце да го взема , съредене
Аз започвам да се чудя,къде сбърках...Явно Константин свикна,че има опора,в смисъл когато седи на дупето,аз все гледам да съм до него,да не го изпусна от поглед понеже както си седи и изведнъж може да си падне назад и сега като реши,че иска да се изправи се дава назад,понеже знае,че има опора и така се изправя,вместо да търси да се хване за нещо пред него.. Иначе е голям мераклия да го водя да ходи,само да стои прав ама е като кашкавалче,само се люлее и клатушка като ходи
Сега започва забавната част, откакто се изправя моята девойка няма спирка. Blondelinna, може да пробваш да тренирате изправяне в кошарата примерно - в началото като се учеше да се изправя стоях с нея и я насърчавах. Не знам доколко разбират, ама май вече доста и може да му обясниш къде да се хване, да му показваш -това са ми идеите 

Какво ли не опитах да я разсейвам, но не иска и това, започва се един рев, едно пищене... събираме всички погледи на улицата. Мислех си, че с времето ще отшуми, но то става по-лошо, направо нетърпимо. Моля ви, дайте някакъв съвет какво да правя, не мога дори до магазина да отида освен ако не я държа на ръце, а тя вече тежи доста, да не говорим за разходка - абсурд!
Препоръчани теми