Искам бебе, но се страхувам

Здравейте,
Много правилно сте забелязали, че голяма част от напрежението и тревожността идват от усещането за липса на контрол. Ако погледнете проблема от тази перспектива може да направите следното: разделете „пътят“, който трябва да извървите на отделни етапи и за всеки етап преценете, кои са нещата които може да контролирате и кои са тези, които не са във ваш контрол? Контролирайте много стриктно, тези които са във ваш контрол и приемете тези които не можете. В крайна сметка след като забременеете, процесите по износването и раждането са така да се каже неотменими и следват един след друг, със сигурност отдавна не тънат в сакралност и неизвестност, така че поне ще знаете какво да очаквате.
По отношение на контрола искам да отбележа още нещо – вие сама решавате дали ще опитате да имате дете или не, и нямането на дете е решение, независимо от осъдителните нагласи на обществото, близкия приятелски кръг или пък родителите.  В наше време детето, особено до определена възраст е въпрос на желание и подлежи на пълен контрол.  Всяко решение значи отговорност, а заедно с това идва и възможността за контрол.
В крайна сметка всички имаме страхове, само че някой не си ги осъзнават или ги осъзнават, но не са „видими“. Със страха от имане на дете нещата не седят точно по този начин, най-малкото защото там е замесен поне още един човек. Лошото е, че покрай страховете, осъзнати ли не, можем да пропуснем или да се лишим от много интересни и обогатяващи ни преживявания. Аз лично си мисля, че детето, независимо колко трудно е да се случи си заслужава и човек просто трябва да опита, след което да реши какво точно му носи и до колко му харесва да бъде майка, съпруга и т.н. Иначе страхът става равен на лишение от преживявания., любов, житейски опит.
Даниела Тахирова -психотерапевт

Благодаря Ви!
А до колко самата бременност влияе на паническото разстройство?

Здравейте,
Всяка промяна и всяко "нещо", което не подлежи на контрол може да доведе до епизод на тревожност. Така че бремеността, както и много други събития, могат да имат принос. Само че, ако следваме  тази мисловна нишка, следващия въпрос, който може би ще си зададет е :"Какво, да се опитам  да се въздържам от новите, интересните и неочакваните преживявания до края на живота си?" Сама разбирате, че това не е адекватното решение на проблема.
В крайна сметка, ако се наложи и има нужда, по време на бремеността ( живота ви:)) може да  приемате медикаменти, да ходите на терапия и т.н., от което нито вие, нито детето ви ще пострадате. Напротив, може да откриете много и неподозирани сили и възможности, които животът ви предлага или пък сама, с много труд и смелост сте си изработили...
Даниела Тахирова - психотерапевт

Мерси за отговора