ВТОРИ клас - 2 тема

Заставам зад всяка дума.

И сега, пък какво остава за детско градинска възраст, не могат да преценяват кое е животозастрашаващо. 

Та моята я уча, ако не може сама да се справи с разум, да казва на учителката, но и да мисли и с явни глупости да не я занимава.  С времето ще научат и кое е глупости, и кое е опасно за живота.

  ама не се оправят само - включват се майки, тетки и шуранайки и край няма.

пък и си мисля, че ако твоето е по-подразбиране виновно - защото е момче и/или защото е по-едро, друга песен ще запееш.

Моят син е най-висок от момчетата в класа си, а и мисля, че е доста силен, предвид как нарамва съучениците си и ги разнася насам-натам, но пък никога не е от заподозрените. Даже понякога ме е яд, че е прекалено кротък, вместо да хване да напердаши агресорите. Но това е - характер, и двете ми деца са много добродушни и кротки. (за разлика от мен)

Казваме на Калоян ако има проблем с някое дете, което му пречи/удря/обижда или каквото и да било, първо да му каже да престане. Ако това няма ефект, да каже на госпожата.
В детската градина се дразнех, че ги дресират да не разказват вкъщи какво става в градината 

и аз така 

но пък имам невидим съюзник което не каже през деня си го казва насън няма как да не разбера нещо 

По същия начин като Светла процедирах и аз. Моята също е висока, но физически слаба и грацилна. В Пук много ме беше страх да не попадне на физическа агресия или буйно поведение. Имаме приятелче момче, с което играят много добре, но детето не си знае силата и е много активно. Преди като се ентусиазираше в някоя игра направо можеше мен да събори. Затова се налагаше особено вкъщи да ги гледаме изкъсо. Вече не е така момченцето. Та, и за такива случаи бях казала да се ходи при госпожата. Слава богу не е имало някакви изцепки досега.

Вчера видях пак бусчето на Шилер. Имат колани. Имаше дете на предната седалка и беше с колан, а задните без.

А това понятие "изказване" от кога е? Нещо съм изостанала...и миналата година се опулих като чух от детето как някой казал "Ще те изкажа на госпожата?" - звучи ми като диалект. И аз хич не одобрявам клюкаренето. Според мен обаче, все още не могат добре да преценят коя ситуация е истински опасна, а май на учителките им е по-лесно така, отколкото да се хабят да обясняват.  Но пък да се наказва цял клас, заради едно, две деца изобщо не е правилно.

Хахаха, неее, верно ли? Как се обръщат нещата - нас като деца ни заклеваха да не говорим навън какво става в къщи.

Здравейте и от нас.

Успях да изчета предната тема, в която пропуснах да се включа и сега да се включа по темите

 - Шини и ние ще слагаме скоро, още малко да пораснат горните зъби. Брат му носи от първи клас (започна с едно чудо за разширяване на долната челюст, мина през няколко вида) и сега има почти перфектни зъби и избегнахме брекетите (които си имат много кусури, не е само цената). Дано и с малкия  успеем така. Ние ги водим в Юниордент на Попа и една шина излиза към 300 - 400 лв горе-долу.

 - За детските рождени дни в музеи - Ивайло беше на такъв в Техническия музей на Опълченска и децата бяха супер доволни. Правили са опити по програма, развеждане из музея и после торта в специална стая, украсена като за РД.
В Музейко не сме ходили, чакам да мине малко време, за да му се нарадват хората, и тогава. Но в подобни (предполагам) музеи са ходили из чужбина и много са се забавлявали, хем без да знаят езика и да са разчитали на нашия превод. Предполагам, че ще им хареса и тук (последно в Манхайм не им стигна един работен ден  ).

Идеята за рожден ден много ми допада на мен и мислех да сме в Техническия на неговия РД, но той си избра съвсем друго - рожден ден в музикално репетиционно студио   Децата много за забавляваха, твориха, правиха камерни ансамбли, пробваха барабани и ел. китара, пяха, свириха. Но те са от музикалното училище и всеки си има инструмент, който носеше, а на място ползваха пиано, барабани и ел. китара За родителите беше малко лудница, храната беше под минимума (само торта и малко хапки, помолиха ни да пазим), но отзвука беше страхотен, дори от поканените няколко приятелчета, които не са музиканти 

- За децата и разните отношения в училище - аз също гледам да не се намесвам, но се налага. Предполагам някои от вас ще ме окачествят като майка-тетка-стринка, но иначе детето ми определено се тормози. Последната случка беше организирана кражба на стикита от затворената му раница от 5-6 девойки от класа 
Разбирам st. Dobri в този смисъл. Има деца, които са звезди в класа си и всички останали им се възхищават, каквато и глупост да направят, но има и такива тихи, не особено агресивни, незвездни, които всички се опитват да тормозят  Тогава "оправят се сами" не върви 
Радвам се, че си има двама добри приятели в класа, с които се разбира, аз се разбирам с родителите и всичко е наред. Това се и опитвам да му обясявам - не може и не е необходимо да е приятел с всички и "звезда" А и класната ни се справя доста добре с тези неща.

- По учебния материал - изкара 6-ци на входните тестове, но правописните му грешки после по диктовките са умопомрачителни (имаЖ, Очилище)... но вярвам, че ще се оправи, и брат му беше така, а сега е почти перфектен на правопис. Иначе при нас си има допълнителни неща достатъчно от училище - свирене, солфеж. Готви се за конкурс и свири доста. Не ходи на нищо друго допълнително, освен на спорт (и то когато може да играе навън - колело, ролери, пропускаме и спорта). Опитах да му бутна по някое математическо състезание, но не видях огромен ентусиазъм и се отказах. Гледам да правим по 2-3 диктовки уикенда и това е.

Rally, ужасна случка (със стикитата) - хем не мога да повярвам, че има такива родители, хем вече нищо не може да ме изненада. 

Идеята за РД в репетиционно студио е страхотна. Ще го имам предвид, не ми беше хрумвало до сега! Юнакът ходи на пиано и е много запален за сега.   

И моят е от кротките, нищо че е най-висок в класа. Той обаче си е добродушко и си пада дипломат - все гледа да оправя нещата - своите и чуждите, с говорене. Ама то не е говорене като говорене, а фабрика за думи. Като почне и трудно спира. И все организира нещо, ръководи, разпределя задачи... Отделно, че ушите чуват през две затворени врати и когато трябва и нетрябва се материализира да се обяснява, досущ както се материализира котката при мисълта за отваряне на вратата на хладилника. И е супер честен и винаги гони справедливостта. Ако не беше това последното, направо си става за политик, ама честността обърква нещата. Виж, каката е друга бира. Колкото е грацилна, толкова е и жилава. И има един такъв смразяващ поглед, който спира в движение онзи, решил да я тормози.

Интересна е идеята за студио, но според мен става само за деца, които все пак са пипали музикален инструмент и имат съответното отношение (и пазене най-вече).  Иначе не мога да си представя 10 хуни да налазят инструментите и да удрят както им дойде по тях.

И сега, пък какво остава за детско градинска възраст, не могат да преценяват кое е животозастрашаващо. 

Та моята я уча, ако не може сама да се справи с разум, да казва на учителката, но и да мисли и с явни глупости да не я занимава.  С времето ще научат и кое е глупости, и кое е опасно за живота.
[/quote]

Доста добре различават "подал се е от прозореца на 3тия етац", "докопал е ножа" от "дръпна ми плитката" или "събори ми кубчетата".

Биги Бона, то едва ли родителите са ги накарали, по - скоро не им позволяват да се "занимават с глупости" като стикита. То и мен ме дразнят големите вериги с тези албуми, стикита, игри ... много даже, но когато видя, че е важно за него, позволявам - така или иначе пазарувам... Иначе може да се окаже в горната ситуация, ама от другата страна. Но при всички положения ще имаме много сериозен разговор и вероятно скандал, ако направи подобно нещо, както и се случи с родителите на останалите деца, без едно Не съм аз дето да внасям правосъдие в случая и не съм занимавала никого повече с не-върнатите стикита, защото накрая ще изляза лудата майка с маминото синче, която е направила световен съпрос за 3 стикита ... въобще много е тънка тази линия и гледам да не я прекрачвам А да го накарам да се саморазправи с момичета (а и момчета, но с момичета е по-деликатно) няма как да стане, затова в крайна сметка му казах да ги забрави тези 3 стикита, все едно ги е загубил.

lulumba, точно така, затова и уточних, че децата са от МУ даже повечето си носеха цигулките и китарите, пианистите бяха няколко. А и се занимаваха по същество, не просто да са дрънчали - пианистите ко-репетираха на струнните (по слух, как дойде, но имаше много добри попадения), акомпанираха и на пеещите, както и китаристите, цигулките свириха заедно, опитваха на няколко гласа ... въобще беше си забавление за тях Абсолютно не бих вкарала там компания от деца, които не са музиканти - иначе после имам да изплащам цяла година един рожден ден

Защо?'


И да са го правили, не съм го разбрала. То моето си е пернато в устата - ще речеш, че е мое...  
[/color]


Хахаха, навя ми детски спомени.
И да не се говори кои радиа се слушат, да не се повтарят вицове, чути у дома...

рали, може и повече от година да дойде според инструментите. Иначе това е наистина страшно забавление за децата. Съдя по моите, когато се случи да попаднат в работата на баща си. Преди време делеше един кабинет с органистите, та покрай това знаят от личен опит как се свири на орган. Това им беше най-интересния инструмент. Плюс кабинета с перкусионните инструменти, но то там е като райска градина.