ДАФИНОВО ЛИСТЕНЦЕ две сме
с теб ще си говоря тази вечер 
Днес добре потръстичих, та чак уморих машината
. Наложи се да викам техник. Слава Богу, не е нещо сериозно, оправи я момчето. От утре пак ще тръстичим заедно - техниката и аз.Преди обяд бях на зъболекар. Горките пациенти... не им е лесно. Винаги съм им съчувствала.
Стремя се да работя колкото се може по-безболезнено. Има начин,
стига да не е проспал човек лекцията за безболезнена работа 
Ние винаги сме живели отделно от родителите си и аз смятам, че това е най-доброто, но по някога просто няма начин. Тогава трябва да се научиш на някои неща. Слагаш дискретно тапи в ушите ( за да не чуваш какво нарежда свекървата ), за шик - тъмни очила ( да не виждаш съвсем това и онова, което тя прави ) и за да не влизаш в излишни спорове дъвчеш дъвка или пееш на висок глас стари градски песни. Напр. " Прости, в живота пречка си ми ти, пусни ме, нека аз да си вървя. За всичко си виновна само ти, за мойте рухнали мечти, в живота пречка си ми ти..." или пък: " Прощавай, ний сме разделени, дълбока пропаст ни дели. В сърца ни, дружно що туптяха, омраза люта се всели... " ( за справка Сборник стари градски песни )

Синът и снахата си живеят отделно. Идват у нас по 3 - 4 дни, когато им пръскат с/у хлебарки. Когато търсехме жилище, предлагах да са по-близо до нас, но те не искаха да играем сериала " Всички обичат Реймънд" и за това избраха по-далечно жилище. Няма лошо, прекосяваме града по диагонал за да отидем ние при тях, или да дойдат те при нас. Сега има вероятност да дойдат и да заживеят в апартамента на брат ми, който е на 600 м. от нас и много разгорещено ни убеждават, колко ще е добре така и как ще си помагаме...
Ти да видиш... Дъщерята и зетя също си имат апартамент в София, но още първия път, когато дойдоха с внучката ( бебе на 50 дни), от летището, дойдоха у нас на кафе и забравиха да си отидат в тяхното жилище... И така е вече 7 години. Ей, няма отърваване
Зетко само ни четка, че няма по-хубаво от Хотел баба и деди, от Ресторант баба и Банка деди. Извършват услуги всякакви и за това не искат дори и 1 € цент. 
При последното "гостуване" от 2 месеца, съм заявила, че при следващото им посещение, аз ще се изнеса в тяхното жилище и ще им идвам на гости.

Ох, милички, не е лесно. Има много чепати старци и не се живее лесно с такива чешити. Има и опаки млади, на които никак не може да им се угоди. Не ми се е налагало да живея с родители, но съм се наслушала на какви ли не истории от пациенти, та съм понабрала опит. Днес чух нещо такова: Роднините не можете да си избирате, не ви остава друго, освен да се разбирате. Хайде нека това позитивно пожелателно изречение бъде финал на днешните ми размисли и страсти
Винаги съм залагала на женската интуиция и хитрост. Ами пуснете ги в ход, момичета мили.Лека нощ и светли сънища
Утре пак ще се става рано. 
и ви чета момичета!
.



)