Здравейте! Имам връзка с мъжа до себе си вече близо 2 год. и 6 месеца, нямаме брак. Аз съм на 23, а той на 29 год. В началото на нашата връзка (1 месец след като станахме гаджета) той замина за чужбина и изкара 1 година там, като аз ходих при него за 1 месец. След тази една година той се върна и заживяхме заедно с майка му под един покрив. От начало всичко беше привидно добре (по моя преценка и по негова), но след това тя започна да се сърди за всичко.почна да ме обвинява по заобиколен начин, че се е върнал заради мен от чужбина. Той не обръщаше внимание на тези неща, защото цял живот така е правел. Тази жена се оказа много властен човек. Решихме да си направим кухнята, спалнята и другите стаи и тя започна да негодува, че щели сме да се делим, в една къща сме били,а щели сме да имаме отделна кухня...Тук е мястото да уточня, че тя има кухня оборудвана с всичко, а ние готвехме, ядяхме и като се замисля живеехме при нея през деня (тя живее в пристройка до нашата къща). С течение на времето ставаше по-зле, тя ставаше по-ревнива, казваше че сме я делили, а не е така дори знаеше всичко какво правим. Срещаше се с лелята на моя приятел(сестра и) и тя я навиваше против мен явно, но аз не се усещах. Мина около 6 месеца от нашето съжителство и тя посегна да ме удря пред приятеля ми с думите "ти нямаш деца нямаш право да говориш, млъкни ще те ударя" и единственото което той направи е да и каже недей да правиш повече така с тон който говори, че той не иска да се скара. Аз не си тръгнах,защото не събрах смелост ли как да го кажа (явно се нарича обич). Мина време (около месец и половина) след тази случка и тя вдигна скандал почти от нищото (ние я видяхме да се цупи и искахме да поговорим) и ме обвини, че съм ядяла всичко и съм заминавала при родителите ми (за нея да не останело нищо, това са нейни думи), казала на приятеля ми че не и купуваме подаръци, че него го било страх от мен и затова нищо не казвал, че сме я тормозели не можела да се прибере вкъщи, скъсили сме и живота и т.н. Като чух всичко това си събрах багажа и се изнесох от там и приятеля ми ме последва, но с майка си не си беше развалил отношенията (просто и обяснил,че не е права). Минаха 2 седмици, намерихме си квартира близо до селото, в което е тя и аз си мислех, че мъките ми са приключили, но уви по сложно стана. Тя започна настъпателно да иска той постоянно да е там под предтекст, че има работа там. Мисля, че и приятеля ми му е приятно там. Сега е зимния период и тя го манипулира, че и било студено, че парното не топлело(направихме парно докато живеехме там) да го бил махнел, а той и казал да запали парното, но тя пак казала не топлело и ходела да се топли при приятелки (била болна от студа). Онзи ден приятеля ми ми сервира, че майка му и брат му решили да сложат още един радиатор при нея където е печката(демек парното остава за сега), но аз осъзнах,че приятелят ми не са го питали и се ядосах много защото тя е сама жена и за сезон ще топли 5 стаи с 15-16 кубика дърва които ние ще плащаме. Къщата миналата година я прехвърлиха на името на приятеля ми и уж била негова, но него никой не го пита за нищо(на него май не му пука за това и нищо не им казва). Дайте ми съвет какво да правя с него, за да види че майка му иска да е само за нея и не ме иска мен. Уж се ядосва на тези неща, уж ги вижда, но уви като отиде при нея всичко е различно. Аз с нея нямам контакт от 7 месеца. Виждала съм я само 2 дни за 2, 3 часа. Има ли шанс да живея само с него, а не и индиректно с нея.
- Публикувана: 21 окт. 2015, 10:48 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2015, 13:15 ч.
Аз, той и майка му
Здравейте,
Няма начин „да живеете само с него, а не и индиректно с нея“ по простата причина, че той носи половината от нейните гени и тя го е отгледал и възпитала.
Това, което може да направите обаче е да си изградите свое собствено семейство заедно с него, което ще е различно от родителското му. Това е естествения ход на нещата – след като пораснем напускаме „родителските“ си семейства и си правим наши – заживяваме заедно, идва желанието и реализацията на свои собствени деца, които на свой ред да отгледаме и възпитаме и после след като станат достатъчно зрели и отговорни хора да ни напуснат и създадат своя си живот.
Мисля, че е най-добре да се съсредоточите върху това, как да създадете свое собствено семейство заедно с приятеля си – брак? Деца? Собствен семеен дом? Това, струва ми се, ще очертае ясно границите между „родителските семейства“ и „моето семейство“ , ще има по-ясни правила на общуване между майка му, вас и приятеля ви и всеки ще се „намести“ в новите роли – съпруга, майка, баба, съпруг, баща.
Сигурно властта и претенциите, които майката на приятелят ви има са подпомогнати от това, че нейното собствено семейство се състои вече единствено от нея – явно няма съпруг, а двамата и сина са поели всеки по своя път. Не казвам, че това я извинява, нито че трябва да се толерира, просто смятам, че описаното по-горе би сработило и поради тази причина.
Желая ви успех
Даниела Тахирова - психотерапевт
Няма начин „да живеете само с него, а не и индиректно с нея“ по простата причина, че той носи половината от нейните гени и тя го е отгледал и възпитала.
Това, което може да направите обаче е да си изградите свое собствено семейство заедно с него, което ще е различно от родителското му. Това е естествения ход на нещата – след като пораснем напускаме „родителските“ си семейства и си правим наши – заживяваме заедно, идва желанието и реализацията на свои собствени деца, които на свой ред да отгледаме и възпитаме и после след като станат достатъчно зрели и отговорни хора да ни напуснат и създадат своя си живот.
Мисля, че е най-добре да се съсредоточите върху това, как да създадете свое собствено семейство заедно с приятеля си – брак? Деца? Собствен семеен дом? Това, струва ми се, ще очертае ясно границите между „родителските семейства“ и „моето семейство“ , ще има по-ясни правила на общуване между майка му, вас и приятеля ви и всеки ще се „намести“ в новите роли – съпруга, майка, баба, съпруг, баща.
Сигурно властта и претенциите, които майката на приятелят ви има са подпомогнати от това, че нейното собствено семейство се състои вече единствено от нея – явно няма съпруг, а двамата и сина са поели всеки по своя път. Не казвам, че това я извинява, нито че трябва да се толерира, просто смятам, че описаното по-горе би сработило и поради тази причина.
Желая ви успех
Даниела Тахирова - психотерапевт
Благодаря Ви за бързия отговор! 
Това, което сте написали е истина и аз също го мисля по този начин, но е много важно приятелят ми да осъзнае дали иска неговото семейство да прилича на "родителското му". Майка му е сама от самото начало. Баща му е жив и живее с брат му, но не се разбират с майка му(не са разведени, тя му готви и пере,но той е пияница и тя май не и се занимава повече с него). Виждат се така да го кажа служебно и рядко пъти се разбират(ако е трезвен само). Цял живот баща му не ги е гледал, а само им е викал и тормозел. Според мен от там идва проблема, че тя се е вкопчила в моя приятел и в негови очи вижда заместител на баща му. С брат му не се държи така, защото той е по твърд и по рязък в изказа си, макар че се е пробвала, но няма успех. Мен това държание обаче ме кара да се чувствам излишна, а уж съм била "целия свят" за моя приятел. Иначе като изключим проблема с майка му се разбираме, е имаме си своите разправии като всяко семейство, но това е най-големият ни проблем. За съжаление аз започнах да прехвърлям моето негативно отношение към майка му върху него, а знам че това не е правилно.
Лек ден!
Това, което сте написали е истина и аз също го мисля по този начин, но е много важно приятелят ми да осъзнае дали иска неговото семейство да прилича на "родителското му". Майка му е сама от самото начало. Баща му е жив и живее с брат му, но не се разбират с майка му(не са разведени, тя му готви и пере,но той е пияница и тя май не и се занимава повече с него). Виждат се така да го кажа служебно и рядко пъти се разбират(ако е трезвен само). Цял живот баща му не ги е гледал, а само им е викал и тормозел. Според мен от там идва проблема, че тя се е вкопчила в моя приятел и в негови очи вижда заместител на баща му. С брат му не се държи така, защото той е по твърд и по рязък в изказа си, макар че се е пробвала, но няма успех. Мен това държание обаче ме кара да се чувствам излишна, а уж съм била "целия свят" за моя приятел. Иначе като изключим проблема с майка му се разбираме, е имаме си своите разправии като всяко семейство, но това е най-големият ни проблем. За съжаление аз започнах да прехвърлям моето негативно отношение към майка му върху него, а знам че това не е правилно. Лек ден!
И аз благодаря за споделянето.
Мисля, че наистина сериозно обмисляте взаимоотношенията и връзката си. Не можем да сме сигурни обаче, дали вашия приятел ще осъзнае едно или друго. За си мисля, че е важно вие да знаете съвсем точно какво искате от тази връзка и да я направите уютна и спокойна за вас, останалото ще последва.
Даниела Тахирова-психотерапевт
Мисля, че наистина сериозно обмисляте взаимоотношенията и връзката си. Не можем да сме сигурни обаче, дали вашия приятел ще осъзнае едно или друго. За си мисля, че е важно вие да знаете съвсем точно какво искате от тази връзка и да я направите уютна и спокойна за вас, останалото ще последва.
Даниела Тахирова-психотерапевт
Ще се постарая да игнорирам до колкото е възможно майка му и да не я допускам да "присъства"(чрез караници и постоянно споменаване) в ежедневието ни. Смятам, че по този начин ще накарам приятеля ми да се чувства спокоен и добре в нашето семейство.
Благодаря Ви още веднъж, Вашите отговори бяха много полезни за мен.
Благодаря Ви още веднъж, Вашите отговори бяха много полезни за мен.