ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 22

Моля ви за помощ. Пиша като анонимен, защото не искам да ме четат хора, които ме познават тук във форума. Много ми е тежко. Не разбирам какво става с мен. Имам симптоми, но не знам това паническо разстройство ли е или е нещо друго. От няколко години насам, следствие на тежка диагноза на мой близък, която преживях, започнаха едни усещания за тревога, задушаващо усещане, че нещо лошо ще се случи, задух имам някакъв и трудно дишам в тези моменти, освен това имам почти ежедневно гадене. Като ме връхлетят тия усещания става страшно, не мога да бъда сред хора, защото имам усещането, че те са врагове и ми желаят злото, често пъти се свивам на топка в леглото и чакам да отмине това нещо. На вълни ме връхлита, ту изпитвам ужас и започват да се въртят едни мисли за това, че съм сама на този свят и няма да им кой да ми помогне, ако аз сама не успея, ту спира за момент това чувство и после пак. Мисли, че ще загубя всичките си близки, че ще остана сама. По време на тези кризи се усещам безпомощна, тялото ми е тежко и не мога да направя нищо за себе си. Да се облека, да стана от леглото, да направя каквото и да било, камо ли да изляза на вън в тези моменти ми е невъзможно. След като кризата отмине ме обвзема усещане са спокойствие и започвам да заспивам. Понякога умората е толкова силна след тези епизоди, че мога да спя с дни и не мога да си отворя очите. Засега не съм усещала сърцебиене, освен някой път през нощта, защото имам нарушен сън и често се стряскам и спя много лошо. Моля ви, кажете какво мислите. Не знам какво ми е. Понякога като усещам, че ще дойде вълната и кризата настъпва си взимам четвъртинка лексотан, но иначе не взимам нищо. Преди ми се случваше много рядко това нещо, а напоследък зачестиха кризите и са почти всяка седмица. Моля ви за някакъв съвет. Благодаря ви.

Здравей, Анонимен!

Смятам, че никой тук не може да ти каже с точност какво ти е. Дори предположения е трудно да се дават защото всеки различно преживява нещата.
Моят съвет е да отидеш на лекар и да споделиш всичко това, което се случва с теб, всичко, което те тревожи, абсолютно всичко и да те насочи към психиатър или за някакви изследвания.
Абсолютно възможно е всичко това, което чувстваш и всичко, което ти се случва да е свързано с този стрес, който си изживяла покрай болестта на близкият ти човек.
Не се бави, защото с времето нещата се задълбочават. Колкото по-бързо се хванат нещата, толкова по-лесно ще се тушират, дори когато са свързани със стрес, тревожност и дори пр и каквото и да било подобно разстройство. 

Желая ти успех от сърце и ни дръж в течение. Но задължително посети лекар. В интернет могат само да се дават предположения, които са в повечето случаи натоварващи.

Напълно възможно е да е посттравматичен стрес. Отиди на лекар. Отделно и сеанси при психолог биха помогнали в случая според мен. Но отивай. Не задълбавай.

Анонимен , здравей И аз ще се присъединя към момичетата по-горе, с мнението, че е напълно възможно да изживяваш пост-травматичен стрес, съответно преминаващ към паническо разстройство. В началото, когато още си нямах идея какво ми се случва се чувсвах по същия начин. Бях си наплашена до смърт честно казано защото дори не бях чувала за термините "паник атака" и "паническо разстройство". След това посетих лекар, открих че доста мои познати имат подобен проблем и ме разбират и стана малко по-леко, много е важно да намериш някой, който да те разбира. Не се чувстваш толкова сам и безпомощен. Но със сигурност се консултирай с психиятър докато си още в началото на това състояние. За съжаление не изчезва само. В началото на това се надявах, но уви. Има дни, в които се чувствам на върха на света, сякаш нищо не може да ме събори или уплаши, а на следващия ден съм заровена 3 метра под земята от страх и напрежение..

Останалите момичета.. използвайте хубавото време за разходки сред природата, на мен лично страшно много ми помага. Кураж и прегръдки 

Разбира се, най-добре е да се отиде на лекар. Не се притеснявай, аз с ОКР нямах смелост 30 години да отида на специалист и да споделя естеството на натрапчивите ми мисли.
А защо така не искаш да ходиш на лекар?  Самолечение и самоминаване тук при нас е рядко, или не се среща

Да си дойдем на думата - природата. Стегнала съм си раничката със сандвичи за утре към Софийската планина, в петък към Лозенската, а неделя към друга, дето сега ще проучвам маршрута.
Страхотна е събуждащата се пролет 

Айде наздраве, аз си сипах едно винце!

Здравейте, пак съм аз. Благодаря за мненията ви. Разбирам, че на лекар е най-добре да отида. Просто още не мога самата аз да се ориентирам какво се случва, към кого да се насоча. Други заболявания ми се появиха заедно с това. Проблеми със стомаха, храносмилането, щитовидна жлеза, инсулина ми е висок. Целия ми организъм дава на заето.
За посттравматичен стрес не е ли късно да се говори. Защото минаха години от случката с диагнозата. Аз след диагнозата бях много зле, почти бях умряла за известно време, как се съвзех не знам и аз, но бях пред самоубийство. Уж се оправих и почнах пак да живея, но ми останаха тия кризи. Знам, звуча малко като хипохондричка, то може и малко да съм станала такава вече. Та, обикалям само по лекари и никой не знае какво ми е. А пък личната ми е много зле и не иска да ми дава направления за нищо, а като й кажа, това което споделих тук ме съветва да си мълча, защото хората не искали да чуват такива неща. Да не съм ги товарела. За психиатър и дума не става от нейна страна.

Мислила съм за психоаналитик, но нито знам при кого да ида, нито знам дали ще мога да си позволя финансово да посещавам такъв. И ми остава да ида на платено при някой произволен психиатър и той да ме натъпче с някакви лекарства. Аз имам малко страх да не се превърна в пристрастена към лекарства. И близките ми не помагат много, защото ми казват да се стегна и не отчитат проблема ми като голям, а и ми казват, че са твърдо против лекарствата, защото те превръщали човека в парцал и съм щяла да се пристрастя и после какво щели да ме правят. И аз си карам така. Но нещата стават много зле. Защото това е от години, преди беше веднъж-два пъти в годината, а сега е всяка седмица почти това усещане. Влошавам се явно. Най ме мъчи, че не знам какво ми е. Понякога си мисля, че ще полудея съвсем и ще почна да викам и крещя и да обикалям около блока като пълна луда. Нещо в мен прещраква напоследък. Живота ми е пълен ад напоследък. А и съм безработна от едно известно време, което ме кара да мисля все за пари и да се тормозя, а пък като си помисля да почна работа и ме обвзема паника, защото вече не знам как да се държа нормално сред хора. Имам усещането, че ще трябва непрекъснато да съм в болничен, заради тия мои епизоди, които ви описах.

Първо те съветвам да смениш личния лекар. И моята много се дърпа за направления, само дето не се караме. А това, което те е посъветвала "да не говориш за това" е страшна глупост. Това не е срамно състояние, това не е състояние, което се случва само на слаби хора, дори напротив, често събаря най-силните.
Говори за това състояние с най-близките си. Опитай се малко по малко да ги накараш да разберат, че това е реален проблем, а не прищявка и че не минава с едното "хайде стегни се". И моите родители и приятели реагираха в началото така, но постепенно осъзнаха, че наистина имам проблем и започнаха да ме подкрепят и разбират. Това пооправя нещата, дава ти кураж.
Проблемите със стомаха е крайно възможно да са ти дошли от нервите. И аз съм с "нервен стомах". Когато оргназмът е подложен на постоянен стрес и високо психическо натоварване имунитета пада - факт.
Относно посещението при психиатър.. идеята не е просто да отидеш и да те натъпче с анти депресанти и да хвърлиш едни пари. Въпросът е да ГОВОРИШ, да споделиш на човек, който е компетентен, който е наясно, че психическите разстройства са реални проблеми, а не прищявки и най-вече, че не са нещо страшно или пък срамно.
Щом са минали години, да по-скоро може да се говори за тревожно разстройство, не за пост травмамтичен стрес, но пак казвам аз и останалите тук не сме лекари и не можем да говорим със сигурност. Опитай все пак да вземеш направление за психиятър, няма да ти навреди повярвай.

Успех и насреща сме!

Абсолютно подкрепям за смяна на личния лекар.
Аз също съм безработна и то от доста време, но плащам по 2.90 на преглед. В момента нямам пари за психотерапия затова опитвам да си помогна сама с какво ли не.
Не бави нещата, а се сдобий по възможно най-бърз начин с направление и се срещни с психиатър. няма нищо страшно, нищо срамно, просто лекар като другите. Все пак и душите ни се нуждаят от лек, нали?

Колкото до последвалите проблеми... аз по назад бях споделила... даже се бях похвалила, че съм в ремисия, но вече не съм. Точно стрес го отключи и на всичко отгоре освен ПР се сдобих със синдром на раздразненото черво от стрес. За съжаление всичко, което се случва около нас ни се отразява и психически. А в днешните натоварени времена е много трудно да останеш спокоен. Никой не знае кога ще го "тресне". Може да е минало много време, но сега да е дошъл момента да те застигне това.

Идеята на лекарствата не са просто да ти бъдат изписани, а да ти помогнат да се справиш с физическите прояви на състоянието, което имаш. Така или иначе не се пият вечно, а и не винаги е нужно да ти изпишат такива, Много зависи от състоянието. А за да се разбере какво е точно трябва да отидеш на психиатър. Ние можем само да гадаем по нашите си симптоми.
Дори да ти изпишат лекарства запомни, че те са просто една мъничка помощ, повечето работа трябва да я свършиш ти. успехът на лечението зависи според мен и опита ми с това едно 80% от самите нас и нашата нагласа.
На хората, които не са засегнати отстрани им е много лесно да говорят защото никога не са изпадали в подобна ситуация. най-мразя някой да ми каже, че вземам много хапчета или ще се пристрастя. Когато някой извърви пътя ми с моите обувки ще се съглася с него. Но инак някакви врели некипели... и на мен са ми ги говорили.

Наскоро в една група за СРЧ бяха пуснали ето тази картинка:



Мисля, че обобщава живота на всички ни

За природата съм с две ръце "за". Вчера като ходих на пазар сутринта и видях колко е хубаво времето се прибрах, сложих в раницата един банан, едно шише с вода и фотоапарата и се грабнах на разходка в морската градина. 3 часа почти съм обикаляла. Краката ме заболяха, но бях като преродена. Беше ми много замаяно по едно време, но му устоях и се изправих срещу него. Резултат - спах като къпана. Пък и срещнах случайно бившата ми шефка, която е голяма мошеничка и ме измами с пари и й казах разни неща с усмивка на уста, които бяха гаднички Казах й в очите, че е най-некоректния човек и да си влачи парите, които ми дължи и си се завъртях И се почувствах толкова облекчена и свободна и щастлива.

Честит празник, момичета и грабвайте раниците и на разходка

Какви са тези предразсъдици. Не искам на психиатър, не искам лекарства, ще се пристрастя, ще съм като парцал. Предварително негативно се настройваш срещу лечението. Щом има нужда отиваш на психиатър и толкова, това си е просто един консулт, не е като да те оперират. Лекарства сега има всякакви, модерни и пречистени. И както не веднаж съм казвала, не е важно дали ще пиеш лекарства, важно е да ти помагат. Аз съм отдавна в тази тема, толкова много хора видяха светлина отново. Ще се оправиш и ти. Ще споделяш тук, ако няма кой да те разбере в къщи.

Джери, изкачи един връх и вместо мен. Виното и сама ще си го изпия

Абе къде изчезна тоя Еньо?

Хехе, Treli, и аз съм от Варна. Морската си е лек за всичко! 

Нели, как си?

Абсолютно! Вчера пак ходих там, но ми беше малко по-некомфортно защото заради празника се пукаше по шевовете и имах повече световъртежи, но пак беше приятна разходка. Щом си от Варна може някой ден да се разходим заедно

Как сте всички? Аз във вторник ще ходя на контролен. Онзи ден се обадих на личния да го питам дали мога да вземам Магнезий с Б комплекс и той потвърди. И така. Не съм имала паник атаки след като започнах хапчетата. Все още се появява лека тревожност от време на време.

Опитвам се да съм добре миличка. Вчера ходихме с приятеля ми до един хипермаркет и тъкмо на изхода като ми прилоша, зави ми се свят и все едно щях да се свлека, едвам стигнах до колата краката не ме издържаха, незнам защо, не бях обядвала дали заради това или това е поредната ПА под друга форма. През цялото време пийвах вода и бях добре. След такива ситуации днес пак съм вкъщи и не смея да излезна. (

Забелязала съм, че големите супермаркети са голям бич за хора със свеовъртежи, но и това ще отмине. Повече разходки на чист въздух. Най-добре ако вали леко, тогава във въздуха има озон, пък и кожата се хидратира 

Вътре ми беше много добре. Чувствах се идеално. Защо така ми прималява и ми става лошо (