За образователните системи по света и у нас

Има резон и в това, което Андариел казва, ако досието се предава за следващата година и новият учител го вижда. Въпросът опира до това дали новият учител ще лепне етикет на детето или ще остане непредубеден и ще си състави мнение от собствени наблюдения.

Андариел, аз разбирам доводите ти. Може би те щяха да са основателни ако нещата се случваха по начина, описан от Бояна, но когато тя описва френската система имам чувството, че детето ми учи в паралелна такава. Местим детето си между две училища от системата, догодина ще е в трето, пак от системата. Никога не сме получавали подробно попълнено досие и детайлна характеристика на детето, имало е и доста непопълнени графи, т.е. нямало е оценка. Мъжът ми казва, че и по негово време е било така, по-детайлно разписване има само при установени проблеми, така че лисата на детайлна информация всъщност е много добра новина.

Ами, виж сега, зависи хората доколко разчитат на системата и доколко системата е готова да ги товари. То и аз искам да не се дават домашни на децата, които да имат нужда от родителска намеса, ама като гледам как са написани помагалата за първи клас още, то си трябва помощ. Виждаш една картинка с една задача и никакви пояснения, очевидно приемат, че децата не са ограмотени, но и не могат да се досетят по картинката какво се иска от тях. Неведнъж и аз съм се чудила и с чиста съвест съм пращала децата без точно тази задача решена и с поръката да питат учителката какво се иска от тях да направят. И понеже все повече родители не вярват в системата, не само помагат вкъщи, а и наемат учители. А на нашата система не й дреме нито да децата, нито за родителите, нито за учителите, и всеки решава да си товари с каквото му дойде на ума. Затова майките правят мартеници за базари, а бащите сковават къщички.

Силвияна, аргументите ми са такива, също и опасенията ми, защото нямам причина да подлагам на съмнение описаното от Бояна. Ако наистина правят нещата така, както тя ги описва, за мен това е притеснително.  Те може и централно да си ги изпращат от едно училище в друго, не зная.

Правят се характеристики, да, на база наблюденията на учителите. Това не е психопортрет. Ако характеристиката е негативна, то тя не ти идва като гръм, защото за проблемите с поведението се пишат писма, има и срещи, често не само с учителя, но и с директора, вероятно и психолога при нужда.
Не виждам каква драма има с това, това не е психопортрет, това е мнението на учителя, а той е различен всяка година. Има и сериозни учителски съвети, в които на база на отношенията в класовете разместват децата всяка година, преценяват кои конфликти ще се тушират така, гледат да няма по-силни и по-слаби класове и ред други неща.
И за разлика от тук в училищата няма затворени стаи, към тях има прозорци от коридора и се преподава на отворена врата. Има и възпитатели освен учителите, в междучасията всички всички са навън, почти винаги и директора,  а това са 2 часа и половина всеки ден, та много хора имат наблюдения върху децата и ставащото, и възможността някой субективно да се изживява като нещо е почти занулена. Още повече, пак повтарям, учителите се сменят всяка година, за всяко нещо има следа, оценките са на триместър и за всяко притеснително нещо родителите са информирани в писмена форма, поканени на среща и тн.

Имай предвид, че до миналата година, когато промениха стратегията и то по финансови причини, във Франция се повтаряше най-много от всички страни в света. Там се повтаряше и в детската градина ако има нужда. И това е на база оценки и в някои класове можеш да не се съгласиш с предложението на комисията, в други нямаш избор и детето повтаря. Не съм чула някой да истерясва по повод оценките въпреки тези неща, защото можеш и сам да видиш доколко преценката е обективна. Ако изобщо можеш да прецениш, разбира се, защото за разлика от някои български родителите с претенцията да разбират от всичко, във Франция има авторитети и учителя от своята работа разбира повече, отколкото ти от неговата.

Пък ти ако искаш се съгласявай, това ми е без значение, но със заяжданията си на дребно през пост убиваш всяка тема. Лично мнение, разбира се.


Къде учи детето ти по френската система? Помня те от темата за частните училища и там беше споделила, че детето е в България и избрахте друго училище. (по-точно детска градина, защото е още малко, нали не бъркам?)
А детайлно разписване на досиетата е имало винаги, не знам откъде във Франция е мъжът ти, но това не е нищо ново, нито се попълва само при нужда. Това са оценките по предметите, разбити по категории.

Бояна, стига си ме обвинявала в заяждания, защото вече аз ще пиша на модератор! Вече и $добър ден$ да ти кажа, ще го приемеш за заяждане! Пишеш нещо - коментирам него, а не личността ти. Ако беше друг потребител, пак щях да напиша същото, което написах за това, което си описала за френската система - коментирам системата, а не потребителя. Мисля, че е крайно време да направиш това разграничение.

Засега в Европа. Настина ми е странно това, което описваш, не сме получавали такова подробно досие до сега. Иначе папки с оценени работи - да.

Посетете сайта на министерство на образованието във Франция и вижте как изглежда едно Ливре сколер. То е задължително и ако не се попълва някой не си върши работата.
Не разбрах какво и къде е училището ви, но ако не е сертифицирано към AEFE това не е френско училище, т.е. не е по системата одобрена от държавата и не знам каква стойност има дипломата му. В България има само едно такова училище в София към посолството, опитват да сертифицират и едно частно във Варна, но мисля, че само в началните класове имат или опитват да придобият такъв статут. В трети страни също само въпросната агенция за училищата в чужбина гарантира, че училището отговоря на държавния стандарт като система, ниво на преподавателите, които са специално командировани и тн.

Андариел, не казвам, че се заяждаш само с мен, макар да ме следваш из темите, но казвам, че не дочиташ написаното и се заяждаш, защото в поста вече присъства отговора на коментарите ти. Върни се в последните постове и ще видиш какво имам предвид. Не те ангажирам с мнението си, но разговорите вървят много трудно, когато другата страна трябва да повтори вече написаното, защото не си го прочела, а все пак го коментираш.

Да, сертифицирани са и двете посещавани училища. То логото на AEFE е на всичките им бланки, няма как да не го забележи човек. Ясно, че и изискванията им са еднакви, аз предварително знаех за въпросното досие и малко се разочаровах като го получих за пръв път и видях, че информацията в него е доста постна, бях останала с впечатлението, че ще е по-детайлна и изчерпателна, подобно на описаното от теб. А оценката на учителката накрая беше едно “Браво, Х!". Не сме получили за последния триместър, може би в края на годината информацията ще е по-обстойна.

От тази година правят всички досиета електронни и може по тази причина да не са готови навреме. На някои места направиха само две оценявания по тази причина, но оценки трябва да има, дори когато са добри  Т.е. всички графи се попълват, не всички са за съответния триместър, но за съответния период трябва да са попълнени. Не знам колко е голямо детето ти, но при по-малките в матернела, естествено е графите да са доста по-малко, когато не учат все още много неща, но пак са си доста и помагат да се ориентираш какво е овладяло детето и какво е трябвало да овладее.
А през 1999-та имаше реформа и преди това в зависимост от региона във Франция вероятно е имало различия, сега е така за всички, съответно и за училищата в чужбина. Имай предвид, че ако някой не си върши работата си има хубав протокол за оплаквания, включително и към централния инспекторат във Франция и взимат мерки.

Бояна, не си толкова важна за мен, че да те следвам по темите. Чета, това, което друг потребител пише и го коментирам. Или нямам право да коментирам? Или трябва да го прочета $Правилно$? Достатъчно голяма съм, за да мога да чета, да тълкукам и интерпретирам написаното от друг човек и да коментирам. Това е мое право, и при положение, че никого не съм нагрубила, обидила и т.н., не виждам ти какви претенции можеш да имаш към мен дали вървяло нещо леко или не. Тук не си водим леки светски разговори за времето, а ако си единствено за забавление - има други подфоруми и теми, в които да си я караш леко, както сама казваш, че си за забавление, да си почиваш и т.н.. Това, което се пише тук е сериозно, защото се отразява пряко върху съдбата на всяко едно дете. Децата прекарват в училище поне 12 години до навършване на пълнолетието си, което прави 12 от 18-19 години, и то ако детето не е ходило на градина или ясла, които също са част от образователната система в известна степен, не само социална услуга. Аз като родител не искам системата да има чак такъв контрол и оценка върху детето ми, защото всяко вписано нещо в една характеристика е част от досието на детето, а то от своя страна е сбор от оценките на всички възрастни, които по някаква причина имат власт и задължение да правят оценки на академични, поведенчески или личностови характеристики на детето, които често са субективни. Това е моето мнение на база това, което е написано. И няма значение дали е за нашата или чужда система, та да имам лични пристрастия. Всеки има право да пише, да коментира и да изказва мнение, както и всеки има право да е съгласен, да не е съгласен или да е съгласен с определени неща и несъгласен с други.

Благодаря ти за информацията, Бояна, много ми е полезна. Струва ми се, че нещата не са чак за подаване на оплакване, аз текущо разговарям с учителите, питам как е в отношенията си с другите деца, има ли затруднения в обучението и налага ли се да обърнем по-специално внимание на нещо, и получавам добра обратна връзка. Ще изчакам да видя какво ще получа последния триместър и ако пак е по-постно мисля да поискам среща и да видя защо е така.
Всъщност, като се замисля, това, че имам текуща обратна връзка, макар и устна, възможно ли е да е причина за по-семпло попълване на досието? 

 Andariel е права в разсъжденията си, тъй като тя пречупва всяка информация през българската действителност - "нарочени" деца, "любимци", несменяеми директори.....

Никой не те кара да искаш. В България оценките са формални, включително и характеристиките. Темата е за информация, доколкото разбирам, а не за идеи за реформа на нашата система. Тук не мисля, че учителите ще се съгласят да си дават толкова зор, това на първо място, и на второ всичко останало.
Препоръките и характеристиките в други страни имат голямо значение, за стипендии в някои университети ти искат мнението и на учителката от детската градина ако разполагаш с него. Въпрос на традиции. Аз не съм сляп чуждопоклонник и не рекламирам нищо, просто разказвам, защото такава е темата, та не мога и да споря, нито имам такова желание, а ако коментирам твоите постове е, защото не си разбрала написаното или не си го прочела, не защото настоявам то да ти харесва.


Не. Досието на детето е неговата история. Ако го преместите в друга страна, в друго училище всичко написано в него ще е от значение за новите учители, ще им позволи да се ориентират в какъв клас да го сложат, а и най-вече на какво ниво е било обучението му. Реално без това Ливре сколер детето все едно не е било на училище, т.е. на място в друго френско училище могат да му правят събеседване поне за нивото на владеене на езика, защото в началните класове тези оценки са най-важни.
Може да е, заради дигитализирането на досиетата в системата  Pronote. Тя не е нова, но ако минавате към нея има доста работа, много за въвеждане. Още месец има до края на учебната година и ще видите какво ще ви дадат накрая.

Бояна, а имаш ли идея дали досието (и съответно попълването му) има връзка с решението на училището за преминаване на детето в следващ клас? Ние вече получихме решението, което обаче оспорваме.

Ха, именно, ти сама го пишеш - препоръките имат голяма тежест за прием в колеж и т.н. А на каква база се пишат тези препоръки? На база цялото досие, събирано за детето през годините. А то с какво е пълно? С оценки от възрастни, които по някаква причина е трябвало или са имали право да го пишат. А оценките са до голяма степен субективни. А веднъж сложени, тези оценки се тълкуват всякак. Оценки, които водят до други оценки, които водят до трети оценки и това всичко определя до голяма степен съдбата на един човек. Всяка особеност на детето може да се търкува като недостатък  или предимство - зависи от настройката на този, който има задачата да я тълкува. Децата нямат реабилитация, ако веднъж са били определени като стеснителни или несъобразяващи се с авторитети, или каквото ще да е там, това си върви с времето, преписва се от година за година. И накрая вместо да се озове в университета Х, му хлопват вратите заради нещо, което не се е харесало в характеристиката.