За образователните системи по света и у нас

Да, писнало ти е от учителските терзания. Защо все там се навираш да коментираш? Днес логопедът и магазинерката, утре и трайно безработната може да реши, че има права да определя кое, защо и как да се учи. Да даваш предписания в области, от които съзнателно си предпочела да избягаш, защото сама си си отговорила защо от теб учител няма да стане, е като аз да ти напиша годишния финансов отчет на кабинета. Супер смешен и неграмотен ще излезе, въпреки че си водя успешно домашното счетоводство от време оно.

Твоите впечатления за ситуациите в училище са ограничени. Няма да е лошо да ги обогатиш с повече и всевъзможни случки, а не само да въртиш едно и също: системата крещи за промяна, учителите не струват, учебниците са тъпи... Не е като да не сме го чували. По същия начин аз мога да те попитам как успяваш да локализираш и разрешиш проблема с говорния дефект за една седмица при едно дете, а при друго -  не, при все че работиш с всяко едно от тях индивидуално, не познаваш групова работа и през плет не си виждала разнороден клас.

Дидева, голямата ми дъщеря беше 3 клас, когато за  ПЪРВИ им се каза, че "разширяват" знанията си от 1 клас за Ю и Я, в частност за това колко звука съдържат последните в отделните случаи. Малките, както знаеш, са набор на твоя син, така че ако си убедена, че тогава вече се е учело иначе, ок. Но това по същество не променя казаното.

Не думай! Или както се казва в една реклама - ти да видиш!
Ще тии отговоря на въпроса за говорния дефект, макар че пак не си в час и не се казва говорен дефект, защото няма такова нещо като говорен дефект. Много лесно - правя диагностика. Подобно на лекарите, които не лекуват групово пациентите си, само защото всички са хванали сополи или имат кашлица, а прави диагностика на всеки пациент. Резултатите от диагностиката  и началната работа си показват.
Относно областите, които избягвам - естествено, чче ги избягвам, и то защото съм запозната с тях. Защо да си причинявам зорлем да правя неща и да ходя по програма или да уча децата по ужасни учебници? Ако съм учител, ще съм длъжна да правя глупавите звукови модели, макар да мога да ограмотя едно деете и без тях. Обаче някой ги е сложил тези модели и учителят ще-неще ги следва.
За груповата работа пак не си в час - познавам груповата работа и много добре следя и разбирам по очите, позата на тялото и други невербални признаци кое дете разбира и кое не, кое дете се нуждае от повече време да помисли или повече поощрение, за да  се престраши да отговори. И винаги тече двустранна комуникация, като на тенис мач.

Дано се намери учител, който да обясни ползата от звуковите модели. Ти си ги правила, аз съм ги правила, но не знам дали благодарение на тях пишем относително добре. Имам спомен, че превключих отново на тях, когато започнахме да правим фонетичен анализ в по-горен клас. Вероятно и той ще ти се струва напълно излишен, но това си е твое мнение. На мен, явно щот съм си изначално проста, ми е помогнал да си обясня звуковите промени и впоследствие да пиша относително грамотно. Факт е, че фонетичният анализ надгради звуковия модел. Нямам отговор за себе си дали нещата щяха да се случат, без да са поставени основите. Не съм го поиграла в двата варианта и не мога да сравня. Ти предлагаш някой да го проиграе за сметка на децата.

Не разбрах в група ли работите и имаш ли деца с различни говорни отклонения в групата, как съумяваш за краткото време, в което са при теб, да дадеш на всяко максимума, от който се нуждае.

Откъде е това впечатление, че едва ли не ги е страх да отговарят, че да се престрашават. Да , някои са по-свити, но отговарят и личи, че и да не вдигат ръка, знаят какво ги питаш. Моето беше точно такова. Знае - викат, ама не вдига ръка. Други вдигат точно в момента, в който вече е посочен някой да отговаря. Трети се спотайват и се надяват да не ги вдигнат. А, имаше и някакви трабълмейкъри, доколкото си спомням

Аз го знам като говорен дефект. Сега не знам - може и да си има друга дефиниция вече.

Кофти онагледяване. Един срещу друг не е като един да гледа и да отбива много топки.

И без да гледам позицията на тялото ти, без да наблюдавам и да анализирам невербалните признаци, усещам, че имаш нужда от поощрение  

Аз съм начален учител (в момента не работя това) и смятам, че от звуковите модели няма абсолютно никакъв смисъл. Децата отделят допълнителен ресурс, за да го проумеят,  не го използват като стъпка към четенето. Ако българският език им е роден, знаят достатъчно добре как се произнасят думите и нямат нужда да пишат [мольъ].
Донякъде е важно като основа за изучаване на чужд език по остарелия метод, който се прилагаше преди години. Тогава и английски се учеше така, децата си записваха всяка дума с танскрипцията ѝ (боже, дано сега да не се прави така вече!).
Няма никакъв проблем, ако фонетичният анализ се премести в по-горен клас, когато познанията върху граматиката се разширяват. В първи клас е достатъчно да се знае за гласни и съгласни звукове, срички и съчетания от два звука в една буква. Всичко останало е излишно задълбване, което хаби енергията на децата да научат нещо по-подходящо за възрастта им, което биха могли лесно да усвоят.
Дори да четат и пишат повече текстове в свободен стил би им било от по-голяма полза.

Иначе по отношение на правописа, за мен лично най-ефективната практика е диктовка, в която детето да може да проверява в речник как се пише думата, на която се замисля. Така се запомня най-лесно. Поправяници с червено и диктовки, в които седиш и се чудиш, мислиш, ама не знеш, не водят до запомняне. Може да запомниш как си се чудил, ама кое е вярното - не.
Упражнения на сухо, в които гледаш да наизустиш някакъв правопис, ама без някой да ти е задал да напишеш конкретна дума, а просто ей така ги гледаш и ги наизустяваш, пак не помага.
Да пишеш по много пъти думите също не е практично, защото няма как да тръгнеш да пишеш всички думи, те са десетки хиляди. Е, ако все пак се направи, най-вероятно ще помогне, но губи в пъти повече време, през което може да се научи нещо друго. Просто не е най-ефективният начин, а предвид колко се увеличав учебното съдържание, не може да се кара с методи, които губят много време.

Райчун, честно, чудя се дали изобщо да си правя труда да ти отговарям.  Не само не си наясно с нещата, както от теоритична и практическа гледна точка, но и упорстваш в това си невежество, само защото изхождаш от личния си опит и интерпретацията му.  Направо ще те питам - образованието и работата ти имат ли изобщо нещо общо, учила ли си някакви неща, свързани с езикознанието и с това какво и как се учи, дори да имаш някакъв минимум знания и да познаваш дори минимално това поле, дето се вика, за да имаш  основание да го отречеш или възприемеш като вярно?


Имам опит с групова работа в съвсем нормални условия, с обикновени деца, имам и обучение, което е работа с обикновен клас. За твое съжаление едно от нещата, за които получих положителни отзиви от обучаващите и участниците при анализите беше, че поддържам и развивам постоянен диалог по време на задачите. Това, което обрисувах като тенис мач е да си подаваме топката, а не както ти го възприе като отбиване на топки. Ти си седиш в закостенялата училищна идея, че учителят пита, а децата отговарят или един замерва другите с топки или другите замерват един с топки и все някой трябва да отбива. А аз говоря за истинско интерактивно обучение, което означава да сме почти равнопоставени партньори, макар аз да съм възрастният и да водя нещата, но всяко дете да има поне по веднъж участие. Поне това на западняците им го признавам - съумяли се да го превърнат в практика и се вижда, че работи, затова децата се чувстват по-свободни. При нас, както ти го описваш, е отбиване на топки, а самата идея в отбиването на топки изключва диалог, а по-скоро е битка кой-кого. Да, може да се поставят такива задачи като битка, но гледам в поне повече от половината случаи децата да "бият". Все още има стари практики, като от килийно училище, в които учителят казва, а децата трябва да повторят.

Юна чудесно е обяснила за звуковите модели и диктовките. Преписът има смисъл дотолкова, доколкото може да е диагностичен инструмент дали човек може да копира. При преписването работи различен, по-нисък клас механизъм. Диктолката е най-доброто средство, както за диагностика, така и за обучение. А и неведнъж съм писала - има фонетика, има и фонология. Фонетиката е за произнасянето на звуковете в езика, а фонологията са правилата на съчетаемост и разпределеност на звуковете в езика, т.е. това се учи обикновено спонтанно с усвояването на езика от децата, но се използва при ограмотяването. Най-често проблемите са с фонологията, т.е. не са усвоили все още тези правила, плюс изключенията при правилата в правописа.

Юна, всяка майка, която има дете в първи клас, знае, че звуковият модел не изисква от него да напише [мольъ] и после да анализира сричка по сричка звук по звук. Звуковият модел онагледява редуването на гласни и съгласни в сричката с помощта на сини и червени квадрати и триъгълници. Идея нямам дали помага за четенето, но ти си недействащ начален  учител, нямаш достатъчно практика и твоите твърдения по въпроса не са особено състоятелни. Фактът, че смесваш фонетиката с граматиката, доказва още веднъж слаби познания в областта на езикознанието. И докато ти като непрактикуващ в момента учител отричаш значението на звуковите модели, отношение по които има фонетиката, Андариел ни запознава с още един неин клон - фонологията.

Андариел, имаш опит с групова работа в обикновен клас и описваш някакво идеално положение. Типично за човек със самочувствие без покритие. Аз съм лош готвач, но така мога да ти опиша как и какво готвя, че и на теб да ти се прияде. В кой момент логопедът работи групово или в клас? Твърдиш нещо без примери от действителността.



Да ти припомня, че в началото си използвала сравнението не за да представиш обучителен процес с питане и отговаряне, а за следене на реакциите.
Сега  за питане и отговаряне си решила да си послужиш със същия пример - проблем няма. Представи си сега реална картинка, в която не всички са дошли да ти се кокорят с интерес, да ти следят въпросите, да ти отговарят и от своя страна да ти задават смислени въпроси, на които ти да отговаряш, че после да имаш повод да се фукаш с интерактивните си умения в бгмама.

Четох интересно интервю  със специалист по повод метода, за който разказа Пролетен  дъждец. Според системата на Юрген Райхен в добавка над това, че децата пишат, каквото чуват, и грешките не се поправят, идва и даваната им свобода да изучават буквите в желаната от тях поредност. Колко е узряло едно дете в 1 клас, та да прецени само в какъв ред да усвоява буквите? Интервюираният изразява мнението си, че и едното, и другото представляват тотално грешен подход, от който най-много страдат деца, идващи от семейства с ниска езикова култура, деца на мигранти, деца с  легастения. Човекът прави аналогия с други дейности като усвояването на техника за скачане, постановка на ръцете при свирене и други, като за всички тях е характерно това, че грешно заученият модел после трудно се изкоренява. Журналистката го пита как тогава няма  драстични разлики между нивото на писане на деца, обучавани по тази и съответно  по друга система. И тук обясненията са доста интересни. Освен оправданието, че системата е била подходяща за времето си, а после е доказала своята неефективност, човекът изтъква и  професионализма на някои учители, които притиснати до стената да работят с този метод, по собствена инициатива го комбинират с други и така осезаемо редуцират пораженията за децата. От друга страна разказва и за наличието на доста заинтересовани родители, които изпращат детето си на допълнителни занимания или самите те работят регулярно с него в посока овладяване на правописа въпреки изричната забрана на учителя да се правят упражнения у дома. Направеното в тази връзка заключение е едоста познато по нашите ширини. Такива деца успяват, справят се добре в училище, на изпити и т.н, но и удобно служат за показател, че нещо/нечий метод е работещ. А е спорно доколко е така..

Ю и я първо се учат като 1 звук. Оцветяваха квадратчета в синьо и червено. На следващата година станаха два звука в някои случаи. И аз съм се чудила за какво им е това. Сигурна съм, че вече е забравено кога са два и кога един звук.

Проверяването в речник може да е ефективно, ако имаш 4-5 непознати думи в диктовката. Ако никой не те е учил на правилата на писане и 80-90% е грешно написано, кое по-напред ще провериш-"Ich fare mitt Fata im Audo inn di Fa˙˙rien (нямам а умлаут на тел.), снимано от тетрадка на ученик. Да се чете като "Ich fahre mit Vater im Auto in die Ferien". Каква е разликата, че в 1ви и 2ри клас няма да имаш нищо начервено, а в 3ти, когато започне да се държи на правописа и се правят по-сложни и дълги текстове, ще ти начервят цялата диктовка. По-малко стресиращо?
Правили са проучвания за този метод и конвенционалния с буквара и резултатите не са в полза на първия. Затова са го премахнали в много провинции.
Райчун, противоречиш си. Хем няма как да разясниш на едно дете правописа на дума, която не познава, хем в училище им било обяснявано часове наред, но учениците  оправдали слабите си резултати с липса на достатъчно обясняване в училище.
На диктовки в началото вадехме сгрешените думи и обяснявах, детето изписваше правилната 2-3 пъти, ограждаше верния вариант на сгрешената буква. Ако след време пак я сбърка, записвахме с големи букви на лист няколко такива думи и ги оставяхме някъде по бюрото да ги вижда от време на време.
Правеше ми впечатление, че там, където има пълен член в м.р. (рядко, но се е случвало), им се изговаря натъртено, за да го запишат вярно. Специално бях питала, защото винаги беше написано правилно. В съчинения е било поправяно, но не санкционирано.

И двете ми деца учиха в първи клас за ю/я и съответно кога са един и кога два звука. Честно казано, радвах се, че и при двамата нямаше задълбаване в звуковите анализи от страна на учителите им. Аз лично не помня в училище да съм се занимавала с подобно нещо. Нямам си идея дали, и с какво, помагат за нещо.
Моите деца се научиха да четат по начина, по който съм се научила и аз като дете. А именно, с прочитане първо на отделни думи по табели, заглавия във вестници, книги. След това започнаха да четат целите заглавия и после можеха да прочетат всичко. Не съм полагала някакви специални усилия, някак си постепенно неусетно се научиха.

Моето дете сега е шести клас, винаги, още от първи клас  е учило Ю/Я кога е един звук, кога -два.

Доста време се занимаваха със звукови модели , не зная защо. Обаче имахме един комичен случай- под картинките трябваше да направи звуков модел и той знаеше правилата уж, но моделът тотално объркан.Аз също се замислих защо е така зачертан от госпожата, после се оказа, че  детето видяло на картинката грозде, а то било люляк.Урокът беше за всички звукове, така че нямаше "подсказка" да се търси дума с ю, я, а картинката наистина повече приличаше на грозде.

По новата програма не се отделя толкова време на звуковите модели, а Ю и Я се учеха миналата година в 1ви клас само като 2 звука с учебниците на Просвета. Тази година във 2ри клас има урок за Ю и Я, където ще се обясни, че са 2 звука в определени случаи. Видях, че има точно люляк като дума, в която трябва да преброят звуковете и буквите и е обяснено за пръв път, че тук и ю и я са един звук.

Tочно за подобно излишно подвеждане "един път така, пък после иначе" говорех назад  макар и за  по-отдалечени във времето години, но ми се каза с нетърпящ възражение тон, че не е вярно...  Ето как не само че е вярно за  НЯКОИ издателства тогава, ами и за сега. Тоест какво е заложено или не по  програма не се отразява от всички - споделеното показва  как децата на едни потребители са учили от самото начало  нещата за Ю и Я както си трябва, а на други е било преподавано едно положение в 1 клас, а на по-късен етап друго.

Само, че аз останах с впечатлението, че децата на другите потребители са били по старата програма или са по-големи.
Новата програма влезе в сила от миналата учебна година и не би трябвало да има разлика между издателствата. Въпросът е дали всички са имали вече новите учебници или са си карали по старите. Защото при нас от самото начало учебниците бяха по новата програма, а в други училища си караха по старата. В помагалага за 2016 за 2ри клас Ю и Я са разгледани в двата им варианта и са в преговора от 1ви клас, но в помагалата за 2ри клас от 2017, това е чак към средата на помагалата и се вкарва нова информация.
По новата програма има и други неща, за които на предишните набори се обръщаше специално внимание, а на 2009 в 1ви клас не се прави специална забележка, като пренасяне на думата ка-ртоф по този начин. Учи се, че сама буква не се пренася и не се оставя на стария ред, споменава се и че се пренася на срички, но не се обръща специално внимание на това, че на правилни срички от самата дума, защото ка е сричка, факт, но не и в картоф. Във 2ри клас обаче се обяснява, че е правилно да се пренесе кар-тоф. На мнение съм, че грешките трябва да се поправят и обясняват още от първия ден, защото води до погрешно заучаване и после много по-трудно се изправят нещата. Добре, че нашата класна само ни споменава какви са новостите в програмата и не винаги се съобразява с тях, че ако трябва да се боря с авторитета ѝ и с "това нашата госпожа не го е казала", не знам кога ще успеем да изправим грешно заучените модели след това.

Имах предвид далечната 2005- 2006, когато дъщеря ми беше 3 клас и когато за първи път им бе казано, че за Ю и Я всъщност не във всички случаи важи ученото в 1 клас. А и всъщност няма особено значение дали става дума за тогава или за сега, та да се задълбава в това. Идеята ми беше само да се илюстрира недомислието да учиш нещо по един начин в 1 клас, да го затвърдиш така, а после да се окаже, че не е съвсем така.. Това не е разширяване на знание, а де факто частично отричане на  нещо определяно до момента като вярно и упражнявано като такова. А ето как новата програма го прави...