За образователните системи по света и у нас

ЧеКа направих забележката с единствената мисъл, че не съм наясно със спецификата на аутизма.Нямам опит, преки наблюдения и  задълбочена информация по този въпрос.По принцип всички мои мнения се базират на личен опит. Съответно не мога да дам мнение да  за нещо, което не познавам.добре

Чека ,права си .

В Канада работех именно като ресурсен учител на дете с аутизъм .

Моята сфера на образование е именно социална детска психология и социални науки. Та по същество . Детето беше с диагноза и имаше право на грант от държавата ,който грант покриваше 80 % от заплатата на специалиста консултант  и 20 % се покриваха от детската градина.

Моята работа беше да работя индивидуално само с него когато е в градината -около 70 % от времето ,защото ходеше на у-ще по 3 часа на ден- и 30 % с другите деца когато него го няма  .
Имахме 3 такива деца с индивидуален учител ,но поне още 15 от общо 90 не-диагностицирани ,но проявяващи характерни особености.

Имах своя разработена специална програма , имах и друг консултант в у-ще ,който ни идваше на посещение всеки 2 седмици в ДГ за да координираме програмата според прогреса или регреса му .

Това нямаше как да се случи ако той нямаше диагноза .

В у-ще родителите му настояха той да е в ' нормален клас ' .
На 6 той  е невербелен , с памперс и изискващ постоянна помощ с концентрация и ежедневни нужди. Работехме с ПЕГС  с него за да мотивираме комуникативните му възможности , което изисква колаборация между родители, детска градина и у-ще . При нас звеното с родителя беша слабата връзка и там се късаше линейността на прогресията му.

В този ред на мисли искам само да вмъкна ,че не работя с него от над година,но поддържам връзка  , той е в нормален клас ,но с една година назад (т.е. все още е в предучилищна ), но въпреки проявеният явен регрес родителите му настояват той да е в 'нормален клас' въпреки  многото препоръки от специалисти .


Между впрочем именно ,защото аутисичният спектър е толкова пространен самата диагноза е труден процес. Като част от обучението ни в Соц. тестове/ проучвания и практическо приложение всеки трябваше да мине тестовете .

Оказа се , че и аз имам над 42 % от аутистичният спектър като черти , както и голям процент от типологията  на дислексията. Това не беше изолиран резултат при останалите ми колеги .Почти всеки 2ри имаше някакви типологични отклонения . Просто навремето нямаше тези ресурси , диагностика и  познания за работа в тази сфера.

Въпросителната тук е дали ресурсите са правилно разпределени и дали всички деца са обхванати от диагностичния образ. процес , защото голяма част от тях нямат диагноза ,а имат нужда от работа с тях  ?

Децата, които са SEN (Special Education Needs) не е необходимо да имат официална диагноза.
В SEN групата включваме деца, за които имаме подозрения, че имат аутизъм и чакаме диагноза, такива с дислексия, такива които изостават твърде много от общото ниво.
Включването в SEN се съгласува с родителя. Дава възможност детето да следва индивидуална програма и да получава повече помощ.
Хубавото е, че се дава възможност да кажем, разбира се подкрепено със съответните доказателства от работата на детето, че има дислексия, например. Това ни дава възможност да предоставим повече време за официалните тестове и при оценяването също се взема предвид.
Най-добре си е обаче, детето да има официална диагноза. Така се отпускат пари, с които се наемат хора за индивидуална работа, купува се оборудване и всичко е единстено и само за съответното дете.
Ако на 5 е окей аз да отпускам повече време на детето с дислексия, на 18 е по-добре да си е официално диагностицирано, за да му се помогне да продължи обучението си и след гимназия, включително и пари за закупуване на компютър, например.
За дете с аутизъм също е много по-добре да има диагноза. Както споменах вече, отпускат им се пари за обучение до 25 годишна възраст.
И ако се питате защо не ги обследват в по-ранна възрст за дислексия...защото всяко едно дете ще струва на училището ни около 1000 паунда да бъде обследвано. На този етап преценяваме, че и без официалното становище може да подпомагаме адекватно детето и си ги спестяваме тези пари.
Другият вариант е родителите сами да платят.
Като цяло поставянето на официална диагноза е дълъг и труден процес. Бюрокрация е в пълния си разцвет. Познавам не едно и две семейства на деца с аутизъм, които съдят съответните служби за бавното, мъчително и некомпетентно диагностициране. Все още се борят за официалното признаване на диагнозата pathological demand avoidance като част от аутистичния спектър.
От деца под 7-8 години се интересуват само от най-тежките случаи. Ако що-годе се оправя детето се иска много работа от страна на родителите, линия лекар и учителите да се размърдат в съответния отдел.

Говоря за две пловдивски частни училища, за които конкретно имам личен опит. Чувала съм и за едно друго, дето му викат, че е турско училище, но не мога да твърдя, защото не съм го виждала отвътре. Много рядко някой възпитаник на частно училище в града влиза после в някое от така наречените елитни. ДЗИ в края на 12-клас, който се смята за нещо като барометър за проверка на подготовката на учениците на изхода, недвусмислено поставя частните училища някъде много назад. Все пак ние не сме някакво градче от селски тип, а вторият по големина град в Бг и смятам, че положението при нас е някакъв реален показател за състоянието на нещата в частното обучение у нас.
За София конкретно не мога да твърдя същото, но знам, че голямата борба в кандидат-гимназиалната кампания е за 91 НЕГ, СМГ, Испанската и други все държавни училища. Там се стичат най-добрите. Не знам какъв процент от завършилите 7-ми клас в частно училище продължават после в гореизброените. От частните знам, че има интерес към Американския колеж, за други частни не се сещам. Съжалявам, но СМГ е абсолютния връх в София, не някое частно. Фактите на кампанията в 7-ми клас всяка година са безапелационни. Същото мога да твърдя и за ДЗИ.
Да побъркаш някого от учене може да бъде критерий за много неща, но не задължително за високо качество на образованието му

Айде да си опресниш малко информацията. Особено за ДЗИ.

Какво е ДЗИ ?

Аз за София знам, че има много добри частни училища. И не виждам, ако няма интерес към математиката защо ще се бута в СМГ едно иначе умно дете да кажем.

Държавни зрелостни изпити.

Благодаря  аз мислих, че е училище и това му е съкращението

Не е училище.
ДЗИ- Държавен застрахователен институт- държавата се застрахова, че не е раздала дипломи съвсем за без нищо.

Във връзка с образователните системи по света:

Прието ли е родителите да взимат активно участие при решаване на въпроси, свързани с образованието на техните деца? Не става въпрос просто да изберат училище според изискванията си, а да предлагат промени и институцията да се съобразява с тях.

Какво става, ако се оформят различни гледни родителски точки? Как се постига съгласие и какъв е алгоритъмът за промяна в чисто организационен или обучителен план? Пишат ли се тонове документи, които да регламентират промяната?

За всички ли важи промяната или само за тези, които са настоявали?

Моля, споделете опита, който сте натрупали от комуникация с учители, ръководство, родители.

Много хубав въпрос, Райчун!
Аз ще си позволя на шега да коментирам за това как се случва "промяната":
ако родител изрази несъгласие, неодобрение или каквото и да е с "не-" и това е направено пред учител, директор, промяната засяга отношението към детето към по-добро и леко завишаване на оценката. Другото е както в приказката за кучето и кервана. Споделям от опит.

Нашата система си е съвсем ок, но и трябва малко донастройване:
1. Да се започва на 01.09 (Да се свършва на 15.06 си е перфектно). Така е нормалното по целия свят, а нашата традиция да започваме на 15.09. се корени в аграрните корени на населението ни, защото преди век децата масово са помагали за прибиране на реколтата и никой не си е правил илюзии, че всички деца ще влязат в клас преди да е свършена полската работа. Сега обаче това не е така и започването на 15.09 е анахронизъм. Тези 2 седмици отгоре да са само за упражнения, а не за добавяне на нов материал. Така процентът на децата, "изпуснали нишката" ще намалее, а от там ще се вдигне общото ниво.

2. Безапелационно трябва да се окастри и реформира обучението по български език. Тези сложни граматики, подходящи за ВУЗ, да се изхвърлят и да се заменят с лесни за помнене и разбиране практически правила, които после да се упражняват много. След това да се наблегне на писането на съчинения, есета, CV-та и други приложни неща, като се държи на правописа.

3. Историята може да се структурира по правилно и нещата да се подредят хронологично, а не на няколко пъти да се повтаря отначало всичко.

4. Природните науки не трябва да се редуцират, но в гимназията за мен трябва да има възможност за избор и профилиране между базово и задълбочено ниво по всеки предмет (Математика А и Математика Б например).

Ако се направи така системата ни ще си е съвсем приемлива.

Абе, нормално е по-света, но моите деца в британската система в момента са във ваканция една седмица. После идва коледната, която е три седмици, после има още една през февруари и накрая великденската. Тия две седмици децата пак си ги взимат през годината. Не се учи повече, поне тук.

При нас се започва средата на август до средата на юни се учи. Има есенна и спортна ваканция, но в БГ има между срочна и пролетна и великденска плюс всички не учебни дни и сляти почивни. Миналата година сравняхме коледната абсолютно еднаква беше като дължина в БГ и тук. Тук се учи по цял ден от 8 до 15 или 16 ч.
Промените се решават на национално ниво, преди 2 години смениха системата на оценяване и обхвана всички, едновременно.

Да отговоря на въпроса по-горе, но само частично: тук държавните училища имат "school council", в който участват родители, директора и заместник директора, представители от училището (учители, секретарка), както и представител на обществеността.

Разсискваха се въпроси, включително и по учебната програма, но по принцип, очакванията са спуснати "отгоре", от министерството, а как да се достигнат -  решението е индивидуално, от учителите и училището.

В частното училище, '"малкото" можеха веднага да реагират, ако родител има въпрос. В "голямото" училище е по-трудно, но винаги реагират на коментари от родителите.

Родителите едва ли могат да променят системата обаче.

Започват училище във вторника след Labour day, обикновено първата, в редки случаи втората седмица на септември. Имат коледна ваканция и пролетна ваканция. Държавните училища свършват в края на юни. Училището на дъщеря ми свършва в началото на юни.