За образователните системи по света и у нас

Колко да са активни? ще обзаведеш ли вкъщи химическа лаборатория, ще изиграеш ли как се правят моливите или гумичката? Вулкани от сода се правят веднъж-дваж. Пасивни наблюдатели ще са, ако ги посадиш пред телевизора и не те интересува нататък. Ако гледаш заедно с детето и после обсъдите подробности, детето вече не е пасивен наблюдател, а активно мислещ агент. Когато започнат да учат такива неща вече не са в детската градина.

Нeм, за копаенето и опитите, които Judy описа.
Едно време имаше всичко това в начален и прогимназиален курс. Всичко е забравено 
Сега почти не ги извеждат от сградата на училището. Бюрокрацията по такива мероприятия е все по-нарастваща, чака се месец и повече разрешение, и накрая малко учители ентусиасти поемат инициатива. Повечето предприятия са частни и не искат да пускат деца да разглеждат. И т.н. и т.н.

Лоренца, коя година го е имало това? Аз съм била първи клас в 87-ма. Нито опити сме оравили, нито сме копали в основното училище.

Дъждец, хванала си директно демокрацията  
И кръжоци имаше, във всяко училище. На тях се подготвяха по интереси децата, и за Олимпиадите.
А сега всеки сам се спасява.

Мда, сега всеки се спасява сам. Аз хванах времето, когато имаше кръжоци, ГО, ТНТМ и бригади. Много пъти съм писала за липсата на практиката и не всичко е само академични знания.
Тук моите от 5 годишни ходят на Science club и са обиколили доста места покрай STEM в училище, музеите и скаутските лагери.
Едно е да го гледаш на филмче, съвсем друго е в лаборатория.
На всички Open days, на които бяхме последните две години, най-много се впечатляват децата от демонстрациите в Science room.

То и тогава всеки се спасяваше сам, но тогава читалищата развиваха бурна дейност, а болшинството деца по половин или цял ден бяха пред блока да играят. Нека не идеализираме и миналото, защото и тогава бяха доста постни практическите дейности откъм лаборатории и т.н. И другото беше, че системата функционираше и беше напълно възможно родителите да са с основно образование, а детето, стига да има нормално отношение в час, да слуша какво говорят учителите, да си учи уроците и да излезе със сносна диплома. Сега системата е почти изцяло разсипана и единствено се чудя дали е от некадърност или нарочно.

Именно.

Аз повече залагам на практичното. Да види истински вулкан, да пресече екватора и да види промените, да види истински аборигени, да изкачи планина, да плува с делфини, да се ориентира с компас в непозната гора, да види истински лъвове, полярни мечки, делфини или китове в истинският им хабитат, а не в зоологическата градина, да види натурални скали, пещери и минерали  и т.н.

И когато учат за това след време да има повече от бегла представа.  

Леле-леле...
Как само с лека ръка зачеркнахме теорията.
Само понеже някой не е сметнал за нужно да изгради абстрактно мислене... и да си представи пълненето на басейни, вместо да да пробва ...

Проблемът с разбирането на задачите с пълнене на басейн не е в липсата на басейн за пълнене - ако ти е толкова зор, и в кухненската мивка можеш да го демонстрираш - а в неразбирането на понятия като дебит примерно... Ама те не се научават с картинки и басейни, а с учене...




Трудничко ще им е. Дори да се намери кой да дешифрира въпроса - те изучават историята откъснато, според техните учебници (и познания, получени в училище до 4ти клас), в миналото е съществувала само България. От време на време, като Халеевата комета, се появява Византия, но бързичко изчезва от хоризонта, преди да са й хванали спатиите къде е и защо е.



За силата на триене най-простата демонстрация е да я изведеш вън (има още сняг и лед някъде при вас, вярвам) с нещо по-евтино - не съпи ски, но мини ски или шейна биха свършили работа - и да я накараш да пробва след леда асфалта.



Не, поне от това, което аз съм видяла. Не е като строително инженерство. Но понеже са наблегнали на графиката, можеш да видиш нещо, което изглежда така отсам и си мислиш , че ще изглежда еди-как си отзад или отстрани, наистина ли е такова.

За протокола - 80. година бях в 1-ви клас, опити не сме правили.

Леле-мале - тва е Никой не иска да учи по трудния начин  

В увлечението си да надделееш в спора малко забъркваш нещата, често се случва

Теорията е много хубаво нещо. Някои хора имат по природа абстрактно мислене и могат да си представят нещата и само от голо обяснение и после да захапят теорията. Но много (да не кажа повечето) не го могат това. В МЕИ-то имахме едни упражнения по чертане, при които ти показват един предмет от едната страна и ти трябва да го нарисуваш как би изглеждал от друга страна. Ми повечето хора (особено колежките ) бяха пълен провал. Е и какво, да ги зарежем тези хора ли? То и сега май така става и затова толкова хора твърдят, че физиката била трудна и неразбираема. А нещата би трябвало да се поставят в правилния ред - конят да тегли каруцата. И тогава всичко е ОК.

По конкретния пример - преди да се започне с формулите за задачи за дебит е много добре да се направи демонстрация какво е това дебит, от какво зависи, дали е  адитивна величина или не и т.н. Може да се направи с един прост аквариум с монтирани кранчета на него. А може и с една проста анимация. И ако се направи, после несхващащите идеята ще са поне двойно по-малко. Да не говорим, че формулите се забравят, но принципът остава за цял живот. А принципът се дава от картинката. Може на стари години да не помниш законите за Ом, но като знаеш, че токът се разпределя по клоновете на веригата пропорционално на съпротивлението, после много лесно ще си спомниш формулите, а много често в практиката не е и нужно - принципът стига. Така е и с лоста, и с полиспаста, и със скоростите, и с реактивния двигател, и с триенето....

Та принципът (картинката в много случаи) е в основата на нещата, тя е скелетът, върху който после се окачва теорията. Съвсем не е ненужна, защото без скелет няма на какво да окачиш нещо. Никой не зачерква теорията, само трябва теорията да си идва по реда, а за някои хора изобщо не е и нужна. В час по биология в НЕГ хер Шунке държеше всички да запомнят наизуст "Wir atmen um Energie zu gewinnen" и едва после за шестица вече искаш да се излагат детайлите. И аз, понеже не съм доктор, съм ги забравила всичките, но още помня защо дишаме и това ми е помагало по-лесно да схвана нещата при физическо натоварване, във фитнеса и къде ли не.

Помня също моя изпит при Киро Секирата (дето всички плачат какъв звяр бил). Ми падна ми се нещо там за твърдост по Бринел май беше, аз си знаех и затова без да бързам почнах да си рисувам (бавно и с мерак) картинката на установката. През това време Секирата обикаляше между банките да гледа някой да не преписва и като мина зад мен ми погледна листа, пресегна се, взе ми го и ми каза да си си отивам с шестица. Каза, че щом мога така да начертая значи няма смисъл да ме изпитва... И прав си беше човекът А теорията днес не я помня изобщо, ама не ми е и трябвала, за сметка на разбирането за твърдост

Нито в тази тема някой е "зачеркнал теорията", нито в някоя друга в този форум помня такова нещо да е правено.
Същото като със зачеркнатата граматика на другата госпожа - нападате нещо, което не съществува. Нито темата има полза от това, нито вие.


Кажи колко и кои са тези изначално нови неща в граматиката, които за първи път се учат от шести клас нагоре.
Продължавам да твърдя, че са малко.
В 3-4 клас още се започва със сложните изречения и сложните думи, пълният член се учи в четвърти клас, както и морфологията, синтаксисът. Правилата за писане и проверка на звучни и беззвучни съгласни, тесни и широки гласни, двойни букви, "и" и "й" и т.н. се учат в самото начало на ограмотяването.
По- нагоре повечето неща просто се преговарят и се учат на друго ниво. Но нови повечето от тях не са.
На 12-13 годишна възраст едва можем да говорим общо за вече налично абстрактното мислене и друг качествен тип способи за разсъждаване при децата. Тогава вече научените граматически правила следва да се затвърждават основно с прилагането им в практиката, т.е. с писане.
...
Личното участие на ученика в опит не е същото, като да гледа друг да прави експерименти по телевизията.
Не случайно и Румен Стаматов и Г. Пирьов и Пиаже дори отграничават още на етап учене по време на игра активното участие в процесите и наблюдението отстрани. И двете влизат в допустимите и необходими начини, но не се припокриват, а се допълват.
Липсата на онагледяване на материала с нужни картинки, схеми, опити винаги е в минус, независимо от предмета. Дори по история в кабинетите има карти и атласи, а ако няма кабинет по този предмет или не всеки клас може да ползва единственият наличен такъв, като в моето основно училище, учителят си влизаше под мишница с тези материал. Никога с празни ръце.  
То и по математика можете да изгубите на децата времето да обяснявате периметър на триъгълник във втори клас, без да го изчертаете, но струва ли си, след като има много по- добри и ефективни методи?
Ученето по техническо чертане още в седми клас при нас беше също в специален кабинет по трудово обучение, с наличен предмет, който ще се изобразява,  разрязан, с изчертани в червено щрихи в направения разрез, който предмет детето да може да пипне, да види от всички страни, за да му изчертае трите проекции правилно, заедно с разреза. Никой не си е и помислял да обучава деца по чертане само с гола схема на дъската. За сметка на това в девети клас още имахме национални първенци на олимпиада по техническо чертане. Защото обучението бе качествено, нагледно, съобразено с нивото, на което се намира мисленето на децата на съответната възраст.
Опредметяването, представата, мисленето, запаметяването, възпроизвеждането - това са неща, които се учат. Но е важно и как се учат. Не на всяка възраст децата са готови да мислят абастрактно, обобщено, да си представят проекции и да могат да ги изобразят на лист в една равнина. Още по- рядко пък ще си оставят представите само в главата и ще решат една геометрична задача, без да я поне изчертаят.

В първи клас аз бях 81-ва година. Основното ми училище - обикновено, провинциално, си имаше кабинети по: физика - с дълги маси точно заради опитите, при които бе нужно да се направи установка за измервания; по химия, по биология, че и по музика - с пиано и други музикални инструменти. И опитите си се правеха редовно. Учителят си водеше записки кой кое лабораторно е посетил, проверяваше опитите, изводите, тетрадките с изчертани схеми и изчисления. По- полезни часове по физика не мога да си представя лично аз.

Нещо не схващаш - не се търси лесното, а ефективното.

Не може всичко да се демонстрира, колкото и да е препоръчително. Хората се справят според условията. Нагледно-образно е мисленето в предучилищна възраст и малките класове, но дори тогава децата са способни да разбират и с гледане, не само с пипане. Като няма кабинети, ще компенсират по друг начин. Вече ми омръзна от сълзи на умиление как било по наше време - времето свърши, а сега е друго. Тук влизаме в "какво трябва да бъде", което е много различно от "какво е".

Разбира се, че не може да е всичко.
Но целта следва да бъде да се онагледи, все пак, това което е нужно.
Но за мен е ненормално да нямаш години наред поне едно лабораторно по физика и химия, например.
Не става въпрос изобщо за сълзи по миналото. Аз отговорих на конкретно питане по темата - дали сме имали такива. Ми да, ние сме имали и аз мога само позитиви да споделя от това.  Ситуацията, която обсъждаме, опира точно до "Какво е.". В момента. Тук.

Джуди, отговорът беше към друг пост. Да вадиш неща от контекста и да ги кърпиш... нямам думи. И аз те попитах дали можеш да обясниш защо си поставила запетаите на тези места. Отговор още чакам.

И къде да ги имаш тези лабораторни? ОТдавна в повечето училища, особено в София, тези кабинети вече не съществуват, защото заради делегираните бюджети училищата гледат да привлекат възможно най-много деца, а за тези деца трябват стаи. Спомням си как учителката по химия на моите в основен курс каза, че доколкото има някакви жалки остатъци, с които работи, те са отпреди сто години, и то срокът им на годност отдавна е минал, а пари за нови няма, нито за епруветки, нито за нищо. Да, ръководството трябва да помисли, но реактиви и подобни очевидно са последен проблем, защото първо трябва да се платят първо режийните разходи и заплатите, текущи ремонти и т.н.