Аз си спомням едно падане на улицата с баща ми, той ме държи за ръката но аз се изтърсих спъната в някакви кабели.... Той ми се скара, че не гледам къде вървя, аз пък бях на 4.... Опитвам се да не повтарям тези грешки с моето дете.... Дали успявам? Ужасена съм от факта, че приличаме на родителите си повече отколкото искаме.....
- Публикувана: 31 окт. 2015, 08:42 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2016, 23:03 ч.
Случи ми се нещо странно XIII
Тези дни покрай празниците се сетих за нещо от моето детство, всъщност съвпадението никога не съм го забравяла, още като дете дълбоко ме е впечатлило явно...
Да съм била на 5 г. един ден в детската градина учителката си играе с мен (тя и мъжът и бяха семейни приятели на родителите ми) държи ме на ръце и ме върти, спомням си още "местещите" се кръгли бели лампиони по тавана и как се вееха двете ми дълги опашки
И ей така докато аз се смея от кеф, жената ме пита какъв подарък искам от Дядо Мраз....Помня как се лигавех и и казах че искам детска количка, жената пак продължава с въпроси зимна ли лятна ли, какъв цвят и т.н. Аз пак с нещо което току що ми е хрумнало и отговарям че искам бяла количка на цветя, калинки и пеперудки... Тя пак, ама как така, откъде ще ти я намери дядо Мраз.... хайде дай по-сериозно сега, пак си помисли" но аз си настоявам на моето.....
Минава време, един ден в детската градина имаме посещение от Дядо мраз и познайте- аз получавам бебешка количка бяла на цветя, калинки и пеперудки!
Майка ми ми е разказвала, как няколко дни преди да трябва да занесе подаръка в детската градина и се обадила нейна приятелка, да я пита дали не иска за мен една играчка, която донесли от тогавашната ФРГ, за подарък на близко дете, но по някаква причина (майка ми не си спомня) нямало да я подаряват.... Самата тя като я видяла, онемяла
Така съм се сдобила точно с това което изтърсих на учителката си, докато изобщо не мислех а се забавлявах и просто казах първото което ми хрумна....Няма и как да съм виждала такава преди....По това време нито аз нито някой от близките ми беше ходил във ФРГ, в онези времена дори западна козметика трудно се е намирала у нас, камо ли други неща....Та случи ми се странно.... съвпадение 
Да съм била на 5 г. един ден в детската градина учителката си играе с мен (тя и мъжът и бяха семейни приятели на родителите ми) държи ме на ръце и ме върти, спомням си още "местещите" се кръгли бели лампиони по тавана и как се вееха двете ми дълги опашки
И ей така докато аз се смея от кеф, жената ме пита какъв подарък искам от Дядо Мраз....Помня как се лигавех и и казах че искам детска количка, жената пак продължава с въпроси зимна ли лятна ли, какъв цвят и т.н. Аз пак с нещо което току що ми е хрумнало и отговарям че искам бяла количка на цветя, калинки и пеперудки... Тя пак, ама как така, откъде ще ти я намери дядо Мраз.... хайде дай по-сериозно сега, пак си помисли" но аз си настоявам на моето.....Минава време, един ден в детската градина имаме посещение от Дядо мраз и познайте- аз получавам бебешка количка бяла на цветя, калинки и пеперудки!
Майка ми ми е разказвала, как няколко дни преди да трябва да занесе подаръка в детската градина и се обадила нейна приятелка, да я пита дали не иска за мен една играчка, която донесли от тогавашната ФРГ, за подарък на близко дете, но по някаква причина (майка ми не си спомня) нямало да я подаряват.... Самата тя като я видяла, онемяла
Така съм се сдобила точно с това което изтърсих на учителката си, докато изобщо не мислех а се забавлявах и просто казах първото което ми хрумна....Няма и как да съм виждала такава преди....По това време нито аз нито някой от близките ми беше ходил във ФРГ, в онези времена дори западна козметика трудно се е намирала у нас, камо ли други неща....Та случи ми се странно.... съвпадение 
Привет на феновете на темата 
Четейки постовете с астралните пътешествия,летенето,сънната парализа се питам :
Всичко тези неща така тихо и безпроблемно ли протичат от гл.т на самото тяло-чисто физически в пълен покой ли остава?Изобщо никаква реакция,трепване,въртене,мърдане ли няма?
Никъде не прочетох нищо по въпроса..То дори в един обикновен кошмар или какъвто и да е сън може да възникнат реакции на тялото и съзнанието-плач,стенание,мимики и т.н,а пък за излизането от астрала ,бученето в главата и др. съпътстващи ..
Някой ,ако е бил при вас докато сте спали,в стаята,до вас в леглото не е ли забелязал нещо необичайно,не му ли е направило впечатление?
Моля да коментирате,много ми е интересно
Четейки постовете с астралните пътешествия,летенето,сънната парализа се питам :
Всичко тези неща така тихо и безпроблемно ли протичат от гл.т на самото тяло-чисто физически в пълен покой ли остава?Изобщо никаква реакция,трепване,въртене,мърдане ли няма?
Никъде не прочетох нищо по въпроса..То дори в един обикновен кошмар или какъвто и да е сън може да възникнат реакции на тялото и съзнанието-плач,стенание,мимики и т.н,а пък за излизането от астрала ,бученето в главата и др. съпътстващи ..Някой ,ако е бил при вас докато сте спали,в стаята,до вас в леглото не е ли забелязал нещо необичайно,не му ли е направило впечатление?
Моля да коментирате,много ми е интересно
Здрасти, Теди!
Тъй като аз разказвам често и видях сега, че питаш, ще ти отговоря. Всичко, което става, не се отразява видимо на физическото тяло. То спи, почива си. Това, което пътува, е съзнанието, а то е нематериално. Всичко, което преживяваме е на ниво емоции, не физика." Излиза" астралното тяло, докато физическото не мърда изобщо и ако някой спи до теб, ще види само неподвижно спящото ти тяло. Изобщо няма по нищо да разбере, че се случва нещо. Веднъж обсъждах с една съфорумка прибирането. Оказа се, че сме забелязали и двете едно нещо- при завръщане във физическото тяло, още с отварянето на очите усещаме конвулсивно ритане с единия крак или с двата. Предположихме, че се получава при освобождаването на енергията, с която астралното тяло се "прибира" при физическото. Така, че спящия наблизо може да усети това мърдане на тялото, нищо повече. Същото и на тръгване-единственото, което може да се забележи отстрани е лекото помръдване на тялото, преди астралното да потегли. Но по време на сън също мърдаме, така че няма как да бъде разбрано нещо отстрани. Плачове, стенания и мимики няма, това не е кошмар. Нищо необичайно не се случва.
Иначе астралният пътешественик може да види физическото си тяло ако се обърне и го погледне. Тоест вижда се отстрани, което в реалния живот е невъзможно.
Тъй като аз разказвам често и видях сега, че питаш, ще ти отговоря. Всичко, което става, не се отразява видимо на физическото тяло. То спи, почива си. Това, което пътува, е съзнанието, а то е нематериално. Всичко, което преживяваме е на ниво емоции, не физика." Излиза" астралното тяло, докато физическото не мърда изобщо и ако някой спи до теб, ще види само неподвижно спящото ти тяло. Изобщо няма по нищо да разбере, че се случва нещо. Веднъж обсъждах с една съфорумка прибирането. Оказа се, че сме забелязали и двете едно нещо- при завръщане във физическото тяло, още с отварянето на очите усещаме конвулсивно ритане с единия крак или с двата. Предположихме, че се получава при освобождаването на енергията, с която астралното тяло се "прибира" при физическото. Така, че спящия наблизо може да усети това мърдане на тялото, нищо повече. Същото и на тръгване-единственото, което може да се забележи отстрани е лекото помръдване на тялото, преди астралното да потегли. Но по време на сън също мърдаме, така че няма как да бъде разбрано нещо отстрани. Плачове, стенания и мимики няма, това не е кошмар.
Нищо необичайно не се случва.Иначе астралният пътешественик може да види физическото си тяло ако се обърне и го погледне. Тоест вижда се отстрани, което в реалния живот е невъзможно.
Ън, това конвулсивно ритане/помръдване при отделяне на астралното тяло същото ли е като в случаите, когато човек тъкмо заспива и се стряска много рязко и извършва бързо движение? Не че успях да обясня какво имам предвид. Но, когато човек се събуди много рязко още в начало на съня, това опит на астралното тяло да се отдели ли е? Или са съвсем различни неща?
Да, същото е. Не знам дали рязкото събуждане винаги е опит на астралното тяло за отделяне, или просто конвулсия някаква от друго естество 
Поне в част от случаите е това. 
Поне в част от случаите е това. Ън, дай някаква техника за това, заинтригува ме.
Да, същото е. Не знам дали рязкото събуждане винаги е опит на астралното тяло за отделяне, или просто конвулсия някаква от друго естество Поне в част от случаите е това.
Поне в част от случаите е това. Ън, дай някаква техника за това, заинтригува ме.
Няма нужда да се стараеш чак толкова да подреждаш изразите, та да звучат смислено на всеки. Съзнание, което не е готово да се отвори пред такава информация, няма шанс да я приеме както и да е поднесена. Разказвай както ти идва отвътре, който иска да те разбере, ще намери пътя, който не иска.....няма нужда да се мъчиш за него.
Днес, излизайки от вкъщи, пред една от съседните къщи ми се случи нещо за мен необичайно. Изведнъж се почувствах като в друг свят, разнесе се много хубава миризма, нещо като люляк, зюмбюл, такова необикновено свежо, много хубаво чувство беше, обгърна ме отвсякъде и все едно не бях на пътя, а на вълшебно място. Аз имам някакви предположения какво може да е било, но въпреки това се поогледах дали съседите не са засадили някакви зюмбюли, макар че още има сняг и лед, къде ти по това време ще садят. Нямаше нищо и никого, градинката им кафява, кална и замръзнала, всичко затворено, но миризмата беше абсолютно ясна. Няколко метра по-нататък вече не се чувстваше. Върнах се след това по същия път покрай същата къща, на нищо не миришеше. Остана ми приятно усещане и настроение за целия днешен мрачен ден.
Скрит текст:
Да, временно си "посетила" паралелен свят. Днес, излизайки от вкъщи, пред една от съседните къщи ми се случи нещо за мен необичайно. Изведнъж се почувствах като в друг свят, разнесе се много хубава миризма, нещо като люляк, зюмбюл, такова необикновено свежо, много хубаво чувство беше, обгърна ме отвсякъде и все едно не бях на пътя, а на вълшебно място. Аз имам някакви предположения какво може да е било, но въпреки това се поогледах дали съседите не са засадили някакви зюмбюли, макар че още има сняг и лед, къде ти по това време ще садят. Нямаше нищо и никого, градинката им кафява, кална и замръзнала, всичко затворено, но миризмата беше абсолютно ясна. Няколко метра по-нататък вече не се чувстваше. Върнах се след това по същия път покрай същата къща, на нищо не миришеше. Остана ми приятно усещане и настроение за целия днешен мрачен ден.
