Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Случи ми се нещо странно XIII

  • 158 475
  • 725
  •   1
Отговори
# 1
  • Мнения: 6 172
Темата ми е много интересна, въпреки, че скоро не ми се е случвало нищо странно  bouquet

# 2
  • Мнения: 760
запис от мен ...
въпреки че повече ви чета отколкото да пиша  Hug

# 3
  • Мнения: 8 408
записвам се и в тази тема.
Акаша, съжалявам, че така се получи. Не знам кое би било интересно и кой какво иска да пита
Скрит текст:
Напосоки мога да кажа, че астралните пътувания са нещо характерно за голяма част от хората, но те не си дават сметка за това, защото мнозинството излиза, когато вече е във фазите на съня и всичко се възприема като откачен сън. Само незначителен процент са будни през цялото време и знаят точно какво правят. В будно състояние човек може да види доста интересни неща, например своето астрално тяло, с което пътува, и най-вече да запомни всичко. Може да се видят и същностите, които са наоколо, и следят самото излизане и прибиране. Най-напредналите ги викат да помагат в извънредни ситуации и те виждат и научават много интересни неща, но аз, за съжаление или моя радост, не съм от тях. Най-напредналите могат да задават предварително маршрута си и да посещават други времеви зони по свое желание. Разказвали са ми за планирано посещение във времето на Исус, за да бъде наблюдаван той в реалния му живот. Повечето обаче се мотаят без цел и посока, прескачат насам- натам във времето и пространството, а накрая не им остава нищо на съзнателно ниво.
В този форум имаше тема, в която се пишеше по всички тези въпроси и доста хора споделяха смело случващото им се, но се превърна в място за грозни спорове и заяждания и естествено я изоставихме. Най-лесно е човек да си трае, но не мога да забравя как се чувствах когато нямаше на кого да разкажа. Слава богу вече има интернет, където сме относително анонимни, и мисля, че тук е мястото всеки да си "свери часовника" и да се разтовари.

# 4
  • В Космоса
  • Мнения: 9 638
Благодаря, Ън!
Т.е., ако някой ме подръпне, пощипне, отвие, оскубе и пр., а няма никой на хоризонта, значи е моя астрална същност, така ли? А гласове от астрала чуват ли се?
Иначе, за пътуванията извън тялото знам. На мен ми се е случвало само на един, два метра над себе си да се издигна  и после рязко да потъна в тялото си.

# 5
  • Мнения: 8 408
Благодаря, Ън!
Т.е., ако някой ме подръпне, пощипне, отвие, оскубе и пр., а няма никой на хоризонта, значи е моя астрална същност, така ли? А гласове от астрала чуват ли се?
Иначе, за пътуванията извън тялото знам. На мен ми се е случвало само на един, два метра над себе си да се издигна  и после рязко да потъна в тялото си.

Най-вероятно, да Laughing
Гласове не може да се каже точно, че се чуват, поне не както в реала ги чуваме. По-скоро е сякаш някой ти предава всичко на мисловно ниво, въпреки че мога да кажа  какъв е бил тембъра на гласа. Трудно се обяснява.... Outta Joint Чувам го в ума си, не в ушите, грубо казано. Rolling Eyes Може би защото там всичко е на ниво чувства, а не действия толкова.

# 6
  • Deutschland
  • Мнения: 4 271
И мен са ме събуждали гласове. Изкрещява ми се в ухото и се събуждам...

# 7
  • В Космоса
  • Мнения: 9 638
Сега като се замисля и аз съм чувала/усещала гласове - шепот, ехо, неразбираема фраза, но винаги съм го отдавала на съня, не на астрални същества. Как да ги разграничим?

# 8
  • Мнения: 85
И аз чета темата и ми е интересна.

# 9
  • Мнения: 8 408
Няма сигурен начин за разграничаване, така мисля. Точно затова винаги остава едно съмнение, че всичко е само илюзия, едно вечно колебание и недоверие дори в собствените преживявания, какво остава за чуждите разкази. Само тези, които остават будни през цялото време, нямат никакви колебания. Жалко е, че рядко разказват.

# 10
  • Мнения: 7 022
Кои са тези дето остават будни през цялото време ?

# 11
  • Мнения: 625
Имам една съвсем прясна история, която не е мистична, но е леко странна и затова реших да я споделя с вас. Може би е малко дълга, но дано да ви е интересна.

Предисторията на странната ми случка е следната: Преди около 1 година се разхождам с детето в един квартал, който е на няколко квартала от нашия. Пътя, по който минавах, съм го използвала изключително малко пъти. Бутайки количката по улицата, виждам една възрастна жена, която държи нещо в ръка и си говори ядосано. Спрях се при нея, за да я попитам дали има нужда от помощ. Тя си отвори ръката и ми показа един стар руски електронен часовник и ми каза, че я побърквал, защото говорел нещо (съобщаваше часа на всеки 10 секунди и беше наистина подлудяващо). Опитах се да го спра, но не успях. Предложих й да махна батерията. Тя ми каза, че мъжът й предния ден я е сменил, но ако искам да я махна. Опитах да отворя капачето, но не стана. Попитах я дали няма някой познат наоколо, който да ни помогне и тя ми посочи един магазин назад по улицата. Тогава установих, че жената всъщност е сляпа и й предложих да я заведа дотам. Върнахме се назад и отидохме във въпросния магазин. Обясних на жената на собственика на магазина какъв е проблемът и че съпругът на бабата е сменял батерията, но пак има проблем. Тогава жената възкликна: "Но той е починал преди много време". Стана ми много тъжно за бабата, че е толкова объркана (след това, като разказвах на мъжа ми, ревах сума време-наскоро бях загубила баба си, която беше накрая много объркана по същия начин). Помолих жената в магазина да ми обещае, че ще помогне на жената да се върне до вкъщи, защото аз трябваше да тръгвам, заради детето, което плачеше от глад вече.
Съвсем наскоро си купихме апартамент. Денят, след като подписахме окончателния договор, легнах да спя. След 10-15 мин. се събудих с убеждението и мисълта, че всъщност знам коя е бабата на собственичката. Че това всъщност е същата жена от предисторията ми. Странното е, че дори и като ходихме на огледи на апартамента, не си спомних за тази жена и случката.
Помолих мъжът ми да звънне на бившата вече собственичка на апартамента и да я попита дали баба й е имала такъв часовник (жена беше починала преди 2-3 месеца, но до последно е живяла в апартамента). Отговорът й е бил, да не би да сме го намерили, защото тя го е търсила, но не е успяла да го намери. После е потвърдила, че последните няколко години баба й е била много объркана и е мислила, че мъжът й е жив, както и че собственикът на магазинчето й е бил приятел. Баба й е била сляпа. Жената е казала, че няма кой друг да бъде, освен баба й, в този участък на улицата.
Беше ми изключително интересно това съвпадение - да купим апартамент, който е бил собственост на жена, на която съм се опитала да помогна (не че успях особено Sad) и това, че изведнъж така ми изплува в паметта историята.
Дано не съм ви отегчила и да не е звучало твърде объркано всичко.

Последна редакция: сб, 31 окт 2015, 20:16 от Dr.Who

# 12
  • Мнения: 1 533
Естествено и аз тук. bouquet
Надявам се хората преживяли странни неща,да споделят.
Чакам на Ън да и мине от старите дразги и да сподели нещо.За съжаление ,и аз само на изтрити нейни постове съм попадала  Peace

# 13
  • Мнения: 8 408
Ох, не знам какво се очаква да разкажа. Имам много странни случки, но най-стряскащите едва ли се очаква да ги напиша в обществен форум,
Ще разкажа една съвсем поносима за разбиране. Няма нищо кой знае какво в нея, но ми е много скъпа поради една причина.
Скрит текст:
Миналото лято един ден по обяд реших да легна и да почина няколко минути на дивана в хола. Погледнах часовника и си казах, че мога да полежа 10-15 минути. Щом се отпуснах и усетих, че предстои да изляза в астрала. Не исках да излизам, защото едва се бях съвзела след боледуване, но не успях да го предотвратя. Бях будна напълно, нищо, че бях притворила очи.  Само за миг пристигнах в къщата на баба и дядо на село, където съм израснала. Помислих, че съм отишла, защото отдавна не съм влизала там, баща ми продаде къщата преди години. Но не я погледнах изобщо, стоях до оградата, която делеше нашата къща от тази на съседите и наблюдавах нея. После прелетях над оградата и се намерих точно срещу самата къща. Не приличаше на това, което всъщност е построено там. Къщата на съседите е едноетажна, застроена на широка площ, светла, а тази бе тясна, висока, с кулички, много мрачна изглеждаше. Осъзнах ,че виждам постройка от миналото или бъдещето и се огледах ,за да се ориентирам във времето. Отпред имаше нещо като оградка. Беше от дърво, гладко, полирано и лакирано, както го обработваме сега. Но в този момент някой ми каза да отида и да взема един уред, който седял отстрани на къщата. (Не знаех, че с мен има някой, но присъствието му не ме изненада. Не го виждах, но му имах пълно доверие. Усещането ми към моя спътник беше, че с него сме едно и също нещо. Осъзнах ,че ме придружава друга моя проекция.)
 Взех уреда, беше странен и би трябвало да е от много далечно минало. Камък с дръжка. Не знаех за какво може да служи нещо подобно. Не попитах, а и нищо не ми беше казано, просто го оставих там. Казах си, че трябва вече да си вървя, за да не ме намерят хората в къщата си. Щом си го помислих, вече бях в тялото си. Отворих веднага очи и погледнах часовника на стената. Бяха минали точно 12 минути. Седнах на дивана и се хванах за главата. Виждала съм се и в други животи, но винаги съм се дистанцирала от тях. За първи път изпитах такова доверие, единомислие, любов и чувство за единение с предишните си съществувания. Мисля, че това беше смисълът на ходенето ми до селската ни къща.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 838
   Ън, споделяй повече, моля те! Изключително интересно е това, което разказваш. Не мисля, че тук някой ще ти се подиграва или омаловажи преживяното от теб. Радвам се, че се реши, все пак да започнеш!
    Аз самата, съм не точно пълен скептик, но ми се иска да имат и разумно обяснение нещата. Макар че, ми е ясно, че не всичко винаги може да се обясни от научна гледна точка. А съм и доста страхлива и предпочитам да не ми се случва нищо странно. По-нататък ще пиша и откъде идва този мой страх.
   Случвало ми се е нещо подобно на това, за което говори Ън (и другите споделили в темата) - асансьори, летенето насън, но винаги съм драпала с всички сили да се събудя преди кулминацията (винаги има такава). Не всеки път успявам да се събудя навреме обаче, защото сънят(преживяването?), сякаш ме засмуква със страшна сила и това, което ми се разкрива ме побърква и помита направо. Странното е (а може би и хубавото), че не помня после какво съм видяла, но цялата треперя и се чувствам, меко казано, недобре цял ден.
   Другото, което ми се случва понякога в будно състояние е, все едно се отнасям леко (не медитирам - дори не мога), но в същото време започвам да мисля за нещо, което няма нищо общо със случващото се около мен в този момент, но много логично, стегнато и "умно"Simple Smile) (абе, за живота, вселената и т.н.) и аха - да ми се разкрие смисълът. В този миг пак се стряскам неимоверно, защото осъзнавам, че не желая да знам толкова много, завива ми се свят и се "стопирам" някак, започвайки да мисля за ежедневните глупости.
  Офф, хич не го разказах както трябва и едва ли ще разберете, какво имам предвид, но е объркано и объркващо:)). Знам и че звуча като абсолютна откачалка, но някой път ще се постарая повече.
  Хайде, весела нощ на Вси Светии!

Общи условия

Активация на акаунт