Има ангели-пазители или както там всеки си ги нарича. Обикновено се явяват като предчувствие, вътрешен глас или ненадейна помощ, дошла от нищото. Имат способността да се представят с образ и тогава могат да бъдат видени, но това става само в изключителни случаи.
- Публикувана: 31 окт. 2015, 08:42 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2016, 23:03 ч.
Случи ми се нещо странно XIII
Ън, моля те, ако имаш желание, сподели как изглеждат тези астрални същности? 
Като грозни същества от филм- с безформено тяло, пипала, зъби, изпъкнали очи... На какво ги оприличават? Когато имам чувството, че има нещо до мен, което не виждам, изпитвам страх, че ако го видя няма да понеса гледката, ако изглежда като огромна риба или охлюв, например... Наистина ми е много интересно да разбера, ще съм ти много благодарна, ако споделиш.
На мен не ми се случвало нещо кой знае колко странно напоследък.
Преди няколко дни бях самичка вкъщи, аз и двете котки. Влязох в стаята и седнах до масата, за да се лакирам, оставих вратата отворена, за са се разхождат котките. Няколко пъти погледнах към вратата, беше отворена... След малко видях, че е затворена. Убедена съм, че не съм ставала и не съм затваряла вратата... И никой не се беше прибрал. Нямам обяснение...
Като грозни същества от филм- с безформено тяло, пипала, зъби, изпъкнали очи... На какво ги оприличават? Когато имам чувството, че има нещо до мен, което не виждам, изпитвам страх, че ако го видя няма да понеса гледката, ако изглежда като огромна риба или охлюв, например... Наистина ми е много интересно да разбера, ще съм ти много благодарна, ако споделиш.
На мен не ми се случвало нещо кой знае колко странно напоследък.
Преди няколко дни бях самичка вкъщи, аз и двете котки. Влязох в стаята и седнах до масата, за да се лакирам, оставих вратата отворена, за са се разхождат котките. Няколко пъти погледнах към вратата, беше отворена... След малко видях, че е затворена. Убедена съм, че не съм ставала и не съм затваряла вратата... И никой не се беше прибрал. Нямам обяснение...
Ън, моля те, ако имаш желание, сподели как изглеждат тези астрални същности?
Като грозни същества от филм- с безформено тяло, пипала, зъби, изпъкнали очи... На какво ги оприличават? Когато имам чувството, че има нещо до мен, което не виждам, изпитвам страх, че ако го видя няма да понеса гледката, ако изглежда като огромна риба или охлюв, например... Наистина ми е много интересно да разбера, ще съм ти много благодарна, ако споделиш.
На мен не ми се случвало нещо кой знае колко странно напоследък.
Преди няколко дни бях самичка вкъщи, аз и двете котки. Влязох в стаята и седнах до масата, за да се лакирам, оставих вратата отворена, за са се разхождат котките. Няколко пъти погледнах към вратата, беше отворена... След малко видях, че е затворена. Убедена съм, че не съм ставала и не съм затваряла вратата... И никой не се беше прибрал. Нямам обяснение...
Като грозни същества от филм- с безформено тяло, пипала, зъби, изпъкнали очи... На какво ги оприличават? Когато имам чувството, че има нещо до мен, което не виждам, изпитвам страх, че ако го видя няма да понеса гледката, ако изглежда като огромна риба или охлюв, например... Наистина ми е много интересно да разбера, ще съм ти много благодарна, ако споделиш.
На мен не ми се случвало нещо кой знае колко странно напоследък.
Преди няколко дни бях самичка вкъщи, аз и двете котки. Влязох в стаята и седнах до масата, за да се лакирам, оставих вратата отворена, за са се разхождат котките. Няколко пъти погледнах към вратата, беше отворена... След малко видях, че е затворена. Убедена съм, че не съм ставала и не съм затваряла вратата... И никой не се беше прибрал. Нямам обяснение...
Скрит текст:
Виждала съм тези, които наблюдават излизането. Това обикновено е тъмна фигура, с едва очертани контури, често с качулка. Не са опасни, не правят нищо, просто идват да наблюдават. Има и други, които се залепват в астрала и ги довличаме с нас. Те са агресивни и досадни. Не съм ги виждала, за да твърдя със сигурност. Моят опит включва само обичайното- усещала съм как някой ми бута главата отзад, а вкъщи съм сама, всички вече са отишли на работа. Или някой ми дърпа завивките. Но хора, които са ги виждали, обикновено ги описват като джуджета- ужасно грозни, уродливи и злобни. Чувала съм и за безформени създания, разтегливи като желе, видимо лишени от разум и чувства според човешките ни мерки. Гледам да не ги издебна, не ми се иска да виждам подобни твари. Пък и аз се интересувам от информацията, която е в мен и до която нямам пряк достъп на съзнателно ниво, а не от това, което населява астрала. Всъщност ползвам астрала за тази цел- да открия всичко за себе си, което мога, за предишни съществувания, важни събития, които оказват влияние върху сегашния ми живот. Искам да знам откъде идвам и накъде вървя, а не кой се мотае в невидимия сегмент.
Има ангели-пазители или както там всеки си ги нарича. Обикновено се явяват като предчувствие, вътрешен глас или ненадейна помощ, дошла от нищото. Имат способността да се представят с образ и тогава могат да бъдат видени, но това става само в изключителни случаи.
А хората, които загиват при нелепи инциденти? Къде са техните ангели-пазители?
Има ангели-пазители или както там всеки си ги нарича. Обикновено се явяват като предчувствие, вътрешен глас или ненадейна помощ, дошла от нищото. Имат способността да се представят с образ и тогава могат да бъдат видени, но това става само в изключителни случаи.
А хората, които загиват при нелепи инциденти? Къде са техните ангели-пазители?
Във филмчето, към което съм дал линк по-горе, една майка разказва случая с нейната дъщеря. Първият път била спасена от двама, изникнали от нищото непознати, за които детето й казало, че са нейните двама ангели хранители - тя и преди казвала на майка си, че има два ангела, които я пазят.
Но след няколко месеца детето се удавя и майката се пита защо тогава нейните ангели не са се намесили? 
Явно не ни е писано да знаем много по тези въпроси - може би, след като се достигне някаква степен на духовна еволюция, човек започва да разбира и вижда кое и как. 
Според мен те ни предпазват от неща, които не би трябвало да ни се случат, а не от всичко опасно
Нещо като: на когото му е писано да се удави, няма да се обеси (примерно).
Иначе, да, щяхме да сме безсмъртни.
Здравейте! Чета ви понякога, но чак сега се сетих за една странна случка с мен и дъщеря ми. Бяхме в кухнята. Говорехме си. Изведнъж усетих как ми се ходи до тоалетна. Щях да се напишкам ако не бях отишла веднага. Дъщеря ми остана в кухнята. Пускайки водата, чувам страшен трясък в кухнята. Изскочих като полудяля и крещя името на дъщеря ми. Чувам, че ми отговаря от спалнята. Влизаме двете в кухнята и какво да видя - шкафа се счупил. На него имаше чаши и буркан с мед. Стъклата бяха летяли до прозореца. Ако бяхме останали в кухнята щяхме да пострадаме доста.
Питах я кога е отишла в спалнята. Каза - след теб излезнах, реших да си легна /тя не спеше на обяд никога/. Май наистина нещо ни пази.
Питах я кога е отишла в спалнята. Каза - след теб излезнах, реших да си легна /тя не спеше на обяд никога/. Май наистина нещо ни пази.
И аз май съм закриляна от някаква сила или е просто шанс и късмет да се предпазя от най-лошото...
Като малка/2-3год/съм застанала на перваза на отворен прозорец на 7 етаж,този спомен ми се е запечатал в главата,и сега като се сетя имам чувството ,че съм се гледала отстрани или от многото споменаване от майка ми така го усещам....
Като бях на 13-14год.с братовчед ми решихме да минем през спусната жп бариера,уж се оглеждахме,но в момента в който аз пристъпих линията видях влака на 15-20м.от мен и направо блокирах...някой ме издърпа рязко,размина ми се....
На около 15год.възраст пътуваме лятото във влак и аз съм полегнала/главата/ на коляното на майка ми,жега,прозорците отворени в купето и коридора,аз почти се унасях в дрямка,но на майка ми нещо и стана топло и ме побутна да се изправя,в този момент някой хвърля камък отвън,със страшна сила се удря в съседната страна и от там м/у мен и майка ми,точно където ми беше главата...направи дупка в стената...
На 16-17год.кола на един столичен булевард щеше да ме помете,пак изникна от нищото...и пак някой ме издърпа рязко...ДАНО ВИНАГИ НЯКОЙ БДИ НАД МЕН И БЛИЗКИТЕ МИ
Като малка/2-3год/съм застанала на перваза на отворен прозорец на 7 етаж,този спомен ми се е запечатал в главата,и сега като се сетя имам чувството ,че съм се гледала отстрани или от многото споменаване от майка ми така го усещам....
Като бях на 13-14год.с братовчед ми решихме да минем през спусната жп бариера,уж се оглеждахме,но в момента в който аз пристъпих линията видях влака на 15-20м.от мен и направо блокирах...някой ме издърпа рязко,размина ми се....
На около 15год.възраст пътуваме лятото във влак и аз съм полегнала/главата/ на коляното на майка ми,жега,прозорците отворени в купето и коридора,аз почти се унасях в дрямка,но на майка ми нещо и стана топло и ме побутна да се изправя,в този момент някой хвърля камък отвън,със страшна сила се удря в съседната страна и от там м/у мен и майка ми,точно където ми беше главата...направи дупка в стената...
На 16-17год.кола на един столичен булевард щеше да ме помете,пак изникна от нищото...и пак някой ме издърпа рязко...ДАНО ВИНАГИ НЯКОЙ БДИ НАД МЕН И БЛИЗКИТЕ МИ
Едната моя случка където брат ми беше видял същество в стаята, е било точно така уродливо Ън.добре,че аз не го видях.Както съм страхлива...
Но искам да разкажа нещо което не е страшно,но е много интересно за мен.И ако може да си кажете мнението.Вече най- малко два пъти ми се случва.Веднъж ми се случи когато влязох в стаята на малкия ми син,който е на 6 години.Влязох за да го питам нещо и изведнъж като че ли изпаднах в безтегловностили нещо като вцепенение,не мога да го опиша точно.Стоях и вече знаех какво ще ми каже детето и какво ще направи.И това продължава секунди.Когато се отърся от вцепенението,той казва и прави това което вече зная.първия път помислих,че се побърквам от напрежението във всекидневието ми.Може би е вид дежавю
Но искам да разкажа нещо което не е страшно,но е много интересно за мен.И ако може да си кажете мнението.Вече най- малко два пъти ми се случва.Веднъж ми се случи когато влязох в стаята на малкия ми син,който е на 6 години.Влязох за да го питам нещо и изведнъж като че ли изпаднах в безтегловностили нещо като вцепенение,не мога да го опиша точно.Стоях и вече знаех какво ще ми каже детето и какво ще направи.И това продължава секунди.Когато се отърся от вцепенението,той казва и прави това което вече зная.първия път помислих,че се побърквам от напрежението във всекидневието ми.Може би е вид дежавю
Хубава тема и доста интересна за мен.
Снощи разглеждайки в един сайт, си обсъждам с мм, като обръщам към него таблета и му показвам видяното. Той иначе не вижда какво гледам, защото е на отсрещния диван. Видях това, което ми харесва и възкликвам а, това е хубаво, но не му показвам и съм 100% сигурна, че не съм му казала цена. И той казва - е, за 68 е добре. И аз го питам откъде знееш, че е толкова?? Е нали току-що ти ми каза, отвърна. Сигурно полудявам.
Сънувала съм, че летя, виждала съм се 'отгоре', но съм си казвала, че е сън и не съм се замисляла след това. И съм се стряскала от внезапно сякаш пропадане също на сън.
Снощи разглеждайки в един сайт, си обсъждам с мм, като обръщам към него таблета и му показвам видяното. Той иначе не вижда какво гледам, защото е на отсрещния диван. Видях това, което ми харесва и възкликвам а, това е хубаво, но не му показвам и съм 100% сигурна, че не съм му казала цена. И той казва - е, за 68 е добре. И аз го питам откъде знееш, че е толкова?? Е нали току-що ти ми каза, отвърна. Сигурно полудявам.
Сънувала съм, че летя, виждала съм се 'отгоре', но съм си казвала, че е сън и не съм се замисляла след това. И съм се стряскала от внезапно сякаш пропадане също на сън.